Seliščev Afanasij. Des traits linguistiques communs aux langues balkaniques: un balkanisme ancien en bulgare. In : Revue des études slaves, Tome 5, fascicule 1–2, 1925. pp. 38–57.

 

www.persee.fr/web/revues/home/perscript/article/slave_00802557_1925_num_5_1_7330

 

 

Афанасий Селишчев. Общи езикови черти на балканските езици: един стар балканизъм в българския език. В: Списание за славянски проучвания, том 5 (1925), № 1–2, с. 38–57.

 

 

 

 

 

ОБЩИ ЕЗИКОВИ ЧЕРТИ НА БАЛКАНСКИТЕ ЕЗИЦИ:

ЕДИН СТАР БАЛКАНИЗЪМ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

 

от А. Селишчев

 

Към VІ–VІІ век множество славянски племена, свързани помежду си с тесни роднински връзки, се настанили на Балканите и на близките територии на север и на изток. Там славяните не намерили само високи планини и плодородни долини: те срещнали население, което, макар и много изстрадало от нещастията в предишни времена, заемало областта. Славяните формирали последната етническа вълна от този поток, който наричат „великото преселение на народите“.

 

От първия век варварите, едни след други, се придвижвали от север на юг, насочвайки се към района на Дунав и към Балканите, но само малък брой от техните орди се заселват за по-дълго южно от Дунав. Впрочем, след като опустошавали региона, натоварени с плячка или разбити, варварите преминавали отново реката. Единствено славяните преминали от временно към окончателно заселване. Връщайки се към начина на живот на техните предци, към земеделие и отглеждане на добитък, те влезли в различни разменни контакти с населението, разположено южно от тях. Последното било потомство на старото балканско население с индоевропейски произход: илирийци, траки и гърци, между тях имало също романски елементи, както и романизирани варвари. Имало също няколко групи от неасимилирани варвари, които били дошли от север.

 

През първите два века от новата ера, до времето на разрушителната инвазия, балканските страни влизат в зоната на влияние на двата цивилизовани за времето си свята – на гръцкия свят на изток, на запад и на север – на римския, или по-точно романския. Доколкото може да се съди по данни на епиграфиката, топономастиката и археологията, границата между двата региона на влияние имала следната ориентация: тръгвайки от Леж(а) [1], на бреговете на Адриатическо море, тя се е отправяла на североизток през Призрен, Любляна и Скопие; после граничната зона е минавала между местата, където днес се намират Ниш и Бела паланка, от една страна, Пирот, София, Кюстендил, от друга. На североизток северната част на първите предпланини на Балкана е била в сферата на гръцко влияние, а районът на Дунав – на Рим [2]: и това последно влияние е било особено силно през първите векове на новата ера. Установяването на славяните на Балканите спира напредването на романизацията, както и на елинизацията. Нещо повече, значителен брой романски и варварски елементи, романизирани или не, са се претопили с времето в славянското население. Само там, където славяните не са образували компактни групи, те не са се запазили сред населението от различна раса: такъв е случаят в Гърция и в Албания. Историкът на цивилизацията, както и езиковедът трябва да държат сметка за връзките, които са се установили между тези различни народи, за да могат да дадат обяснение на културните и езиковите факти.

 

Отношенията, които са възникнали между славяните и другите жители на Балканите, били изключително многобройни, особено на изток и на юг на полуострова. В начина на живот, политическата и социална организация, религията е имало между славяни и неславяни реципрочни заимствания, взаимни влияния, понякога приемане на общи черти, следствие от съществуване, изживяно по подобен начин в сходни условия. Славяните от източната част на полуострова претърпели мощното влияние на гръцкото население, на романското или романизираното. И ако човек иска да види тези взаимодействия между народите в тяхната съвкупност, той констатира колко тясна е била връзката, свързваща албанското, славянското (в Македония, в България), романското и гръцкото население на югоизток и на изток на полуострова, връзка, възхождаща към отдавна отминала епоха, към първите векове от установяването на славяните на Балканите. Разцветът на българското царство в края на ІХ и през Х век, – царство, което е обхващало не само славянските общини от Мизия, Тракия и Македония, но също и територии с гръцко население, както и романско и албанско, бил важен фактор за консолидиране на установените връзки между различните етнически групи от дълго време вече, още от първите десетилетия на настаняване на славяните на полуострова. Последвалите събития съвсем не позволили на различните етнически групи да се обособят; тъкмо обратното, наложило се цялото население да преживее заедно едни и същи исторически обстоятелства. Албанците и славяните от Южна Македония, както и от съседните зони от Албания били замесени заедно с романското население от тези региони в едни и същи политически събития и имали обща цивилизация от ХІ до ХІV в. На североизток славяни и романи се борили заедно срещу политическото и икономическото господство на Византия и успели да възстановят независимостта на българската държава през 80-те години на ХІІ век. Случвало се не веднъж жителите на изтока и на югоизтока на Балканите да се вдигнат, с оръжие в ръка, срещу Византия, като в същото време заимствали от нея не един културен елемент или от организацията на обществото. От друга страна, романското влияние се разпространявало от запад на изток през Албания, повече или по-малко интензивно в зависимост от значимостта на романските групи; то е било особено мощно в западната част на Македония.

 

През ХІV–ХV век почти целият Балкански полуостров пада под турска власт. Времето, през което продължило турското господство, позволило на населението да се върне към стария начин на живот и да направи възможно етнографското [3] прегрупиране: ръководната власт не е служила по никакъв начин на борбата срещу връщането към старите езически традиции, защото турците не са се занимавали изобщо с вътрешната организация на раята. Турското господство е поставило своя отпечатък върху поезията, както епическа, така и лирическа, на балканското население [4]. То е въздействало също върху нравите и обичаите, особено в градовете. Големият брой турски думи, преминали в ежедневния речник на славяни, албанци, румънци и гърци свидетелства за това влияние [5]. Условията на живот от тази епоха поставили балканското население в необходимостта да асимилира турския език. В градовете и дори в селата, когато в близост се намирали турски елементи, много жители започнали да говорят турски, езика на господстващата класа, но запазвайки в същото време своя собствен език. Така посредством билингвалните личности отделни турски думи проникнали и в останалата част от населението. И може в тази връзка да се констатира, че заемките от турски, независимо дали се отнася до думи или изрази, са по принцип идентични в различните езици на полуострова. Изолирани са едни и същи суфикси: -dżi, -lẹk (-lъk, -lik, -lok, -luk ), -li, и тези суфикси са станали продуктивни, влизайки в състава на думи, които не принадлежат на турската лексика [6]; например: бълг. овчарлок, маjсторлук, големджиjа и т.н.; алб. maskarałεk “безсрамие”, peškadžιłεk “риболов”; peškadžī “рибар”; – гръц. καπετανλίκι; – рум. laptagiŭ “млекар”. В балканските езици, които са претърпели по един по-интензивен начин и в по-продължителен отрязък от време турското влияние, заемките от този език са естествено много по-многобройни, отколкото заемките от фонда на турския език, общ за всички балкански говори. Така при славяните и албанците тези елементи са много по-многобройни, отколкото при гърците и при румънците.

 

Както може да се констатира, в момента, когато в балканските народи се настаняват общи заемки от турски, езиковият процес се е развивал при всички в една и съща посока, защото е отговарял на необходимостта да се назовават еднакви предмети, еднакво нови за всички. Този феномен може да се наблюдава и при други заемки, както и при някои просъществували форми. Така при гърците, албанците, румънците се намират представени образувания със славянския суфикс -ica, който всеки един от тези народи е могъл да изолира в славянските думи, които е заимствал. Например алб. buałicε, gomaricε, policε и т.н. [7] ; рум. domniţa, măgăriţa, peniţa, odăiţa и т.н. [8]; гръц. αδελφίτζα, καρδίτζα, βροχίτζα и т.н. Това образувание на -ίτζα е представено вече в гръцки в текстове от началото на ХІІ в.: κακκαβιτζίν (1112), γεφιρίτζι (1130) и т.н. [9]. Може да се посочи също, че глаголният суфикс -ς, идващ от гръцките форми за аорист, е станал продуктивен в източните балкански езици. В тях той е употребяван дори в глаголи, които не са от гръцки произход: бълг. враносвам, вратаросвам, jадосвам се, сватосвам се и много други [10]; алб.: vendós „поставям” (vènt, vend „място”), kaparós „давам капаро” (kapār “капаро”, итал. caparra) и т.н. [11]; рум. lehămetesi [12].

 

Еднаквият лингвистичен процес при балканските народи е зависел от взаимовръзките, които тези народи са имали помежду си през предишните епохи.

 

Относно надживелиците трябва да се подчертае, че без всякакво съмнение при балканските народи е имало някакво категорично прекъсване на езиковата еволюция в момента, в който населението е изоставяло постепенно своя език, за да приеме друг. Този момент се разполага някъде през първите векове на римското владичество над полуострова, докато много варварски групи са започнали да приемат езика на римските войници, колонисти и търговци. Приемайки като свой езика на колонизаторските елементи, местното балканско население въвеждало в него известен брой черти, присъщи на собствения си говор. Тези черти изглеждали, че ще изчезнат с течение на времето, защото имало много хора, които говорели правилно и владеели добре латински. Но от ІІІ в., от момента, в който се срутила римската власт на Балканите, и от рухването на цивилизацията на господарите балканските народи трябвало да преживеят поредица от разтърсващи събития, които променили ситуацията, дори и от езикова гледна точка. Борбите и войните, изчезването на балансиращи центрове на римската цивилизация, ново етническо преразпределение, всичко това имало много силно въздействие върху регионалното развитие на езиковите и цивилизационните събития [13].

 

Заселването на славяните на Балканския полуостров е въвело там важни промени, както в начина им на живот, така и в езика. Множество групировки от други раси се претопили в славянската среда; за сметка на това славяните (най-вече в Македония, Мизия и Тракия) влезли в тесен контакт с населения, които те срещнали, с предците на албанците и на румънците и с гърците. Общо взето, още от началото на пребиваването на славяните на Балканите е имало между тях голям брой двуезични индивиди, и това е факт, който се повтаря и днес там, където славяните са в контакт с компактни групи от албанци, аромъни или гърци. Един или друг факт от придобития език е упражнил влияние върху майчиния език и обратното. Така нововъведенията са се разпространили и са били възприети или от дадена цяла група, или само от някои от нейните членове. В следствие от тесните езикови и културни отношения, които съществуват между различните балкански народи, и на взаимното влияние, което са имали едни върху други, се констатира съществуването при тях на многобройни общи явления, черти на културата или езикови факти. Тези общи прояви са навлезли в традициите на всяка група население – славянобългарско, албанско, румънско и гръцко. Семантиката, синтаксисът, морфологията и фонетиката предоставят многобройни примери [14].

        

*

*     *

 

1. I. Семантични факти

 

1. вѣкъ (век) – „живот, век, свят”

Български: А они хубави были, что и немало на векът от нихъ пó-хубави. Овой век како снег [15]. От кога сóздал Господ веков, создал и чóекот, создал и сите животин’ки, што се по вéков и му и принесол пред Адама, да му клáит на сéкое името. „Адáме, Адáме, éве ти и принесов сите живóтин’ки што сóум я сóздал на зéмjава (Сборник за народни умотворения, VІІІ, с. 180, текст от Прилеп). Кога влéгол во рáсiето, беше нашол дванáесетмина арамии от наiлошите на вéков (Ibid. VIII, с. 182).

         Аромънски: etò. N’ik ńi esku, drak ńi esku, tutô eta ń u amvesku, „аз съм малък, аз съм демон, живея на света” [16]. Сравнете паралелите между гръцки, аромънски и албански, които се намират в Πρωτοπειρία от Кавалиоти (1770), № 27: Αιώνας, Αίτα, Γιαιτα; № 457: Κόσμος, έτα, ντουννιά [17].

         Албански: jétε „живот, век, свят” [18]; rah jetεnε „сразявам света, привеждам всичко в движение” (съответства на съвр. гръцки: έφαγα τον κόσμον) [19]. Andáj tε donε mbréti destúr, me adaljét mos ljantš kusúr ndjer sa tε bánnet’ jέta maamúr „затова те те наричат всемогъщ цар, тъй като ти не спираш с великите си дела, преди светът да е станал богат” [20].

         Гръцки: αιών „saeculum, vita saecularis, mundus” „век, вековен живот, свят” [21].

 

2. 2. книга „книга, писмо”; пэть книгу „чета книга”.

         Български: [Син изпаднал в бедност] седна и напиша една книга до татка му, да му пуштит уште сто ил’jади грошеи пари. [Отговорът на бащата не удовлетворява сина]. Кога ja зеде таja книга [писмото на бащата] и ja препеjа сиромаиот ко слана да го попари (Сборникъ за народни умотворения, ХІХ, с. 41, текст от района на Битоля), и много други примери.

         Аромънски: karte, kûntu. A k’eradžiului dede unô karte, iu erá skriato, š nveasta sò l’ tal’ô kaplu a fitšórui „по пътя му измъкнали писмото и го заменили с друго”; kûndu vinirô ûn alsêá politiô, nveasta al prômôteftu kûntô kartea [22]. „той предал писмо, в което било поръчано на жената да отреже главата на младежа...; когато пристигнали в този град, жената на търговеца прочела писмото”.

         Албански: kartε, kεndoń.

         Гръцки: χαρτί, τραγωδώ.

         Могат да се открият други изрази в изследването на П. Папахаджи Parallele Ausdrüke und Redensarten im Rumänischen, Albanesischen, Neugriechischen und Bulgarischen [23] („Паралелни изрази и поговорки в румънски, албански, новогръцки и български“).

 

ІІ. Синтактични и морфологични факти

 

1. Дублирането на допълнението на глагола (вин. или дат.), отнасящо се директно към него посредством две форми на личните местоимения. Случаят се среща особено често със съществително и енклитичната форма на лично местоимение в същия падеж. Енклитичната форма на местоимението предхожда обикновено глаголната форма, но тя я следва, когато последната е в императивна форма. За да може тази енклитична форма да бъде употребена, е необходимо съществителното в косвен падеж да се отнася към определен обект или да е в определена форма, или още да бъде във връзка с показателно местоимение.

         Български: дублирането на допълнението в дателен или винителен [падеж] е обичайна практика за говорите в Македония: тоị iа виде книгáта, им дáдофме на дéцата круши, мéне ми го донéсоа столот - посéị г’и мóịте ịáдoвe. Тази конструкция е по-рядко срещана в Източна България.

         Гръцки: την έφαγα την πεντάρα; και που να την ιδώ την ώρα.

         Албански: e püeti (pveti) motrεn = той я попита сестра си (e се отнася към motrεn; е е кратка местоименна форма във винителен падеж ед.ч., motrεn = винит. от същ. motra), ma (= mε-e) kā škrúare letrεn, и т.н.

         Аромънски: lilitša s o arúp “за да го откъсна цветето” (lilitša, членувано същ., ж.р.; о, кратка форма за вин. падеж, ед.ч., отнася се до lilitša). Dado, nvesto nu n’ o ñgatše „мамо, не ѝ се карай (nu… ñgatše) на младата ми невеста” (nvesta n’ o) и т.н.

 

По-обширно въпросът за тази конструкция е разгледан в моите Очерки по македонской дiалектологiи, І (Казан, 1918, с. 246–259).

 

2. Повторение на съществителното, обикновено в акузатив, за да се изразят различията в някакво количество, между отделни части, групи, поредици. Във всеки език тази конструкция е породила специфични изрази.

         Български: Свéти Иóан... видел пó краj пато насéднати луг’е на купои купои „Св. Иван ... видя хора, седнали край пътя, на групи” (Сборникъ за народни умотворения, ІІ, с. 198, текст от Прилеп). Малко по-нататък ще говорим по-подробно за тази конструкция в българския език.

         Албански: bálla bálla „части и парчета”; bándε bándε „поредица от”; bol bol „излишно много” (bol „достатъчно”); kóle kóle „на куп” (kóletε „куп, множество”); pálε pálε „в редица, поредица” (pálε „линия, гънка, чупка”); pjésε pjésε „на парчета”; pika pika „капка по капка”; siri siri „всякакъв вид, всякакви”; túfa túfa „на връзки, на купчини”; válε válε „вълна след вълна”; vεnde vεnde „на места” [24].

         Гръцки: περιπατώ τον τοίχο τοίχο „вървя покрай стената”; επήγαιναν γιαλό γιαλό „вървяха покрай брега”; τα μικρά καΐκια πηγαίνουν γωνιά γωνιά „малките кораби отиват ту в някой залив, ту в някой друг”; επήγαινε κώχη κώχη; – φασούλι φασούλι γεμίζει το σακκούλι; – είς είς (ένας, ένας) „един по един”; δυό δυό „по двама”; δέκα δέκα „по десет” и т.н. [25]

         Аромънски: сравнете също в бележките на Γ. Вайганд, násturile pale pale „копчетата в редица/ в една линия” (албански pálε pálε) [26].

         Подобни конструкции се срещат в диалектите на Южна Италия, които имат и други общи черти с балканските езици: parti e vanne ripa ripa de la mare; mo ni nde scianu sipale sipale [27].

         Измежду другите индоевропейски езици, арменският (старият език и съвременните народни говори) предлага също подобни повторения на форми; те имат дистрибутивна стойност: երկու-երկու (йерку-йерку) „по двама”; գունդ-գունդ (гунд-гунд) „вкупом”, ամի-ամի (ами-ами) „всяка година” и т.н. [28] От един текст от Евангелието от 887 г. : երկուս երկուո (йеркус йеркво) „двама по двама” (Mc, IV, 7); երախանս երախանս (йерекханс йеракханс) „на групи”; դասք - դասք (даск даск) „в редици” (Mc, VI, 39-40) [29] [29а]. В съвременните арменски говори тези повторения са честа употреба, когато се говори за количества, съставени от независими компоненти: групи, капки, парчета и т.н. [30] Арменският употребява тази конструкция също със значение на интензитет; повтарят се по този начин наречия, прилагателни и глаголи. Накрая, този език познава отдавна употребата на поредици от форми с моносилабичен удвоен корен [31]. Тези особени черти на стария и на съвременния арменски език водят вероятно своето начало от едно отдавна минало време и най-вероятно те са съществували в езика на предците на арменците, когато те са обитавали още Балканския полуостров. Тези конструкции са били често срещани също в санскритски (āmredita „повторение”): padḗ- padē „на всяко място”, gṛhē- gṛhē „във всяка къща”, gṛhám-gṛhám (акуз.), vic̣am- vic̣am „по семейства”, māsí-māsi „всеки месец” и т.н. [32]

 

3. 3. Употреба на една-единствена въпросителна дума къде за или без движение.

         В гръцки: που (όπου); в български *kǫde (>kъde>kade) или *kъde(>de); в аромънски iu; в албански ku, ke или tuk, tek. Например според Данииловия четириезичник, изд. 1802 [33]: гръц. σε ερωτώ που ήσουν, που χάθηκες, που κρύφθηκες; аром. te ntrébu, iu fuši, iu k’iruši, iu te-askumseši; алб. le pües ku k’e, ku humbe, ku umpšce ; бълг. те опитвам, кáде беше, кáде зáг’ина, кáде се скри.

         На гръц. που, на бълг. де, къде (каде) са употребявани със значение на съюза че.

 

4. Широка употреба на конюнктив.

 

5. Загуба на формите на инфинитива, заместване на това наклонение с лична форма на глагола, придружавана от съюз: на гръц. να, на алб. tε, на рум. să (se, si), на бълг. да [34].

 

6. 6. Широка употреба на предлога за пред конюнктив за обозначаване на цел, намерение, желение. Напр. в бълг. да шиеш, за да бидеш облечен. На българското за да съответства в гръцки διά να, в аромънски tra se, в албански k’i tε или k’ε tε (pεr tε или prε tε в албанските говори в Гърция, по-близък израз на съответната гръцка конструкция διά να). Гръцки: να ράψης διά να ήσαι ενδυμένος; аромънски: se koši tra se h’ii nviskútu; албански: tε k’epεš k’ε tε ješ i nvésurε.

        

7. Загуба на присъщите на бъдеще време форми и заместването им със сегашно време в изявително наклонение на глагола „искам” във функция на спомагателен, следван от инфинитива на дадения глагол. Самият инфинитив е заместен от конюнктив. Такава е обичайната употреба в гръцки, български, албански, аромънски. Нещо повече, вместо сегашно време изявително наклонение на „искам”, става така, че се употребява следната непроменяема форма, която е като частица: гръц. θα (δα, χα, θανα); алб. do; аром. va; бълг. ште (k’e). Тези частици са стари форми за 3 л. , ед.ч. на сег.вр. изявително наклонение. Що се отнася до подчинителния съюз (гръц. va; алб. tε; аром. să (se, si); бълг. да), тя има тенденция да изчезне. Напр. гръц. θά (или θενά) δένω; аром. va kalku, va (să) vin; алб. do vin’, do tε vin’; бълг. ште нес©.

 

8. Членувани съществителни със заднопоставен определителен член (албански, аромънски, български) [35].

 

9. Кратки форми за датив-генетив на местоименията, употребявани като енклитика след съществително име и имащи притежателно значение: гръц. ο αδελφός μου, ο πατέρας του; аром. frate ni; бълг. брат ми, майка ти; същият феномен се наблюдава и в албански [36].

 

10. Загуба на поредица от форми при идентични падежи. Развитие на формите за винителен падеж за сметка на други форми на косвените падежи, особено в изразите, в които влиза някой предлог. Съвпадение на родителен и дателен падеж. Общите явления са още по-многобройни [37], що се отнася до българския и румънския.

 

III. Фонетика

 

Източните балкански езици имат поредица от общи фонетични черти, но тук е трудно да уловим връзката, която обединява явленията от един и същ вид. Те могат наистина да са резултат от паралелни фонетични еволюции, но независими една от друга. Не може да се съзре сигурно отношение между едни или други факти, освен когато става въпрос за особени съседни групи. Например съществува едно ł, което се доближава до гласен звук, вместо l в говора на аромъните фрашероти и на аромъните от Тирана; този феномен е присъщ и на албанския [38]. Има общи черти между румъни и славяни: например преминаването от î в ă се извършва при едни и същи условия у власите от Меглен и славяните от същия район [39]; наличието на štš   (štšiu) при аромъните от Югозападна Македония се дължи на имитирането на славянския говор от региона. Нека подчертаем и между идентичните явления у славяни и гърци загубата в славянските говори на изток от Солун на неударената начална гласна, което се наблюдава в голям брой гръцки диалекти [40].

 

Могат да се намерят още подробности върху други общи черти в моите Очерки по македонской дiалектологiи, І: върху k’-g’ ; върху ch >h> и изчезващ; върху сонорните съгласни m, n, r, l в края на думата след гласна, като се преобразуват в гласна+съгласна m, n, r, l; върху изчезването на звучната съгласна (става дума най-вече за g, d, w в интервокална позиция на сричка, която следва ударената сричка.

 

Ето няколко явления, общи за езиците на изток и на югоизток на Балканския полуостров. Без съмнение по-голямата част от тях, ако не и всичките, не са резултат от паралелна еволюция, а са свързани помежду си благодарение на сходен произход. От какво естество е тази връзка? От коя група говори води началото си един или друг процес, който другите балкански говори са възприели? Някои от тях не се ли дължат на въздействието на тракийски елементи? Към коя епоха се отнася всеки от тях? Отговорът на тези въпроси би могъл да бъде даден едва след предварителни исторически проучвания, отнасящи се до всяка балканска група с оглед на езика, културното развитие и обществената организация. За съжаление, за да се проведат подобни изследвания, ние се намираме понастоящем в неблагоприятни условия. Ние не познаваме историята на различните групи езици на Балканите; разполагаме само с много оскъдни свидетелства относно развитието на албанския, а миналото на румънските диалекти също е неясно. Само едно явление от тези, които представихме, би могло да бъде проучено детайлно при сегашните условия: това е изчезването на инфинитива и неговото заместване с лична форма на глагола, предхождана от частица (va, tε, să, да). Това е предмет на работата на Кр. Сандфелд-Йенсен, която цитирахме по-горе. След Мейе и Педерсен Сандфелд-Йенсен предполага, че произходът на тези балкански конструкции, предназначени да заменят инфинитива, трябва да е гръцки. Но за да се предположи, че гръцкият пръв е изгубил инфинитива и го е заменил с лична глаголна форма, придружавана от và или ïva, не може да се позовем само на един факт, че именно в гръцкия може да се наблюдава явлението, датирано най-рано. Това ще рече, че хипотезата е вероятна, но че докато не се узнае развитието на същото явление в староалбански, не може да се смята за сигурна.

 

*

*     *

 

Да кажем накратко и за друго едно явление, повторението на име с дистрибутивно значение. Това е едно много старо изразно средство, известно на народния гръцки език: от V век пр. Хр., за което примери се срещат у Есхил и Софокъл (виж по-долу). Но фактът, че тези свидетелства са стари, не ни позволява да твърдим, че гръцкият пръв е използвал този способ, защото, както и за изчезването на инфинитива, ние не знаем нищо за това, което се е случило в староалбански, а и впрочем в съвременния албански повторението е по-често срещано, отколкото в съвременния гръцки. Казахме, че арменският, както старият, така и съвременният, познава повторението: нека добавим още, че той го е развил и разширил не само при съществителното име, но и при прилагателното и глагола, както и в словообразуването (повторение на моносилабична основа). Предполагаме, че тези особени черти на арменския се отнасят към едно отдавна отминало време и че са били вече представени в говора на предците на арменците, когато те са населявали Балканския полуостров към края на VІІ или VІ в. пр. н.е. [41]. Арменският ни позволява индиректно да предположим, че албанското явление е също толкова древно, тъй като в едно отдавна отминало време двата езика са били свързани с поредица от общи черти [42]: вероятно е тенденцията към повторение на формите да е била именно една от тези черти.

 

Когато въпросите, които поставихме по-горе, ще са разрешени, славистът ще се изправи пред следните проблеми: какъв дял са имали славяните в произвеждането на тези езикови факти, които впоследствие се явяват общи за всички народи на Балканите? Кога са се появили тези факти в самия славянски език? На първия въпрос славистът, опирайки се на данните от българския език, в съпоставка с другите славянски езици, може да отговори, че славяните са били пасивен елемент в процесите на синтактична и морфологична еволюция (оставяме встрани фонетичните явления). Тези процеси са проникнали отвън в славянобългарския: те са идвали от средата, в която славяните са се установили. Каква точно е била тази среда и при какви обстоятелства са станали езиковите заемки, ние нищо не знаем за това. Трябва да го кажат историците на живота и на езика на другите народи на Балканите. Има само една езикова категория, в която всички балкански езици имат славянски елементи: и това е речникът. Някои морфологични особености, в думите – заемки, са били приети и са станали продуктивни в различните групи. Такава е била участта на славянския суфикс -ica у гърци, албанци и румънци. При румънското и албанското население, които са почувствали силното влияние на славянската култура, заемките, направени от славянския речник, са били по-много, отколкото от гърците, а и други суфикси са били изолирани (и дори в румънски – префикси), които са станали продуктивни в албански, както и в румънски [43].

 

На втория въпрос, въпросът за хронологията, славистът може също да отговори, при условие все пак, че разполага с някои исторически данни.

 

Тук ще се ограничим да дадем само резултата от нашите проучвания на едно явление, а именно на повторението на съществителното за изразяване на дистрибутивната идея, на диференцирано множествено число, изолирани части, групи, поредици, повторения.

 

В българския език този факт се среща днес в различните региони. Ето два примера, взети от „Разкази” на Елин Пелин (Димитър Иванов), произхождащ от Западна България (от Байлово, Софийска околия): Денътъ вече преваляше. Горещината навън бе отслабнала, и изъ полето на вълни на вълни се донасяха екливи и тъжни песни. (Летен ден, Разкази, І, София, 1912). Друг пример: старият Матейко умира. На оня свят, давайки си сметка за своите грехове, той се отправя директно към ада. Но един ангел, който се е осведомил от големия тефтер, се опитва да убеди Матейко, че той е бил записан да отиде в рая, а не в ада. Старецът не може да повярва: Ангелът, като видя, че с добром не може, прегърна старецътъ и хвръкна високо къмъ светлите небесни пространства, дето миришеше на чуденъ измирски темянъ и дето прехвърчаха на тумби на тумби светли ангели с босилякъ въ ръце и пееха (пак там, „На оня свят”).

 

Ето и други примери, взети от езика на Н. Еничерев, роден в Пловдив и който е преподавал в Прилеп. Той говори за децата на Прилеп: когато не са в училището, и бащите им са по работа, ще ги видишъ на тълпи-тълпи по улиците да биятъ тарамбулки, да пеятъ гнусни песни... (Н. Г. Еничерев, Възпоминания и бележки, София, 1906, с. 86). На Великденската неделя, жителите на Прилеп, след църковно пущане тръгнат на тумби-тумби от по 10-15 души заедно по визита, без разбор въ кого, доста да е християнин (ibid., с. 270). Хората от Прилеп, на път за манастира в Трескавец са се разположили, за да си починат, на една зелена поляна: Тук мнозина от поклонниците на групи-групи бяха насядали под дърветата, та опитваха тестените лакомства и вината, които бяха понесли от дома си (пак там, с. 311).

 

Същото явление е представено и в народните говори. Ето един пример от района на Прилеп: Свети Иóан одéиким си пó пати за да се кáчит на плáнина, да го мóлит Бога, вúдел пó краj пáто насéднати лýг’е (= люди) на кýпои кýпои под дебéлите сéнки, на зелéната трева (Сборникъ за народни умотворения, ІІ, с. 198).

 

От Данииловия четириезичник (втората половина на ХVІІІ в.) се констатира, че повторените българо-македонски форми не съдържат предлога на; това ги прави по-близки до паралелните гръцки конструкции, както и до аромънските и албанските: ск’éнарот дрóбит борúната кóмати-кóмати; гръц. κομμάτια κομμάτια; аром. bucăţi bucăţi; алб. tsópεra tsópεra (цитирано по изданието от 1802).

 

В съвременния български се употребяват също изрази с повторение от друг вид, с различен произход и значение. Народните говори често употребяват повтаряне не само на съществителни, но също на прилагателни, при това не само във винителен, но и в именителен падеж (винителните форми могат да бъдат придружени от различни предлози). По този начин се изразява множество от отделни елементи и интензитет. Напр.: Предъ среднйото ханче наредили се купове-купове жени, девойки, деца... (И. Вазовъ, „Иде ли?”). – Оди, оди до другата планина, ка излезéа мрави мрави, на зем’ата не са стъпнува (Сборникъ за народни умотворения, ІІІ, с. 226, текст от Воден). – На часот туку фати воjска да излегуат от секоjа страна табури табури и секаква воjска (Сборникъ за народни умотворения, ХІХ, с. 3, текст от района на Битоля). – Аjде, ако сакаш, глави се при мене да ми пасеш гуските; тоj на часот се стори каил, гуски гуски, саде леп да имат (пак там, ХІХ, с. 53). – Нéкоаш сóбрал áрсланот áскер от сите живóтинки, што имало на зéм’ава, jа нáредил на табури соред: чéшит чéшит, дури да ти е страв да му се óпулиш. (пак там, V, с. 188, текст от Прилеп). – Влезе тоj во конакот, коа некоj цар коа да идет от воjска. Наjде готова софра ставена со турли-турли манжи на неа, коа да беше за цар зготвена (пак там, ХІХ, с. 102, от района на Царево). – Зуграфот го зуграфиса конакот со секакви бои и шарби по сите одаи до толку убоо, дури да немат таков конак ни един цар на зем’ава. Секоịа одаịа башка-башка шарби и цвек’ин’а (пак там, ХІХ, с. 65, от района на Царево). – Като се събраа бробинците, едни зимат просото, едни лененото семе, другите па ченицата, до срет нош разделиа сичкото се башка-башка (пак там, III, с. 209, от района на Връбница, Софийско). – Ет ти гу вълкут намирисал и търча силен силен и тропа на вратата (пак там, V, с. 162, текст от Воден).

 

Най-често изразите от този род са съставени от турски думи. И това не е случайно, защото произходът им е турски. На турски, действително, удвояването на прилагателни и съществителни без предлог се среща много често, и то със значенията, които има в българския език. Ето няколко примера [44]: alai alai olup gelen durnalar „летящи на групи жерави” (alai „група”); jüğe da bašynda χar belik belik „на върха на планината снегът е натрупан на купчини” (belik „купчина”); göz göz olmuš benim jarelerim „моите рани се превърнаха всички в язви” (göz „язва”); so γaijajy delik delik delseler, derunumda derdim – mardyr bilseler! „Ако успеехте да пробиете тази скала [буквално „да я направите на дупки (delik) ”], тогава бихте разбрали мъката, която е в сърцето ми”; γaršydan gelen top top etmiš zelif „тази която идва насреща ми, си е навила косата на хартийки” (top „хартийка”); ezel ezel jükseγinden ucardym „някога летях в необятни простори” (ezel „безграничност”); bölγe bölγe tumarlarym γal, demis „мои земи, останете за други, каза той” (bölγe „за някой друг”); diram diram salarym „ще продавам на малки части”; bal gelir tabaq tabaq „носят меда в чинийки” (tabaq „чиния”); --- medet medet šu alemi iareden! „на помощ, о ти, Създателю на този свят” (medet „помощ”); ötme γarip γarip „не пей така тъжно” (γarip „тъжен”); --- oγrun oγrun jare selam dašyrsyñ „тайно носиш моя спомен на моя приятел” (oγrun „тайна”); γarly γarly daγlarynyzdan ašdym, souq souq sulatyñyz-išdim „преминах през вашите планини, покрити със сняг, пих от вашите ледени води” (γarly „заснежен”, souq „студ”); döüše döüše ölmek jeγmiš „прекрасно е да умреш в една дълга борба”( döüše „воювайки”); uraša uraša hytamynda teslim olmuš „той се би толкова дълго, че накрая издъхна” (uraša „той се би”). Последните два примера показват, че на турски се употребяват също и удвоени глаголни форми [45]. Нещо повече, на турски се среща често ономатопеично удвояване; огънят пламти: ojlym ojlym; водата тече: merdin merdin, или širil širil; някой върви по стълбите: tyqyr tyqyr и т.н.

 

Но що се отнася до появата в българския език на първия вид на явлението, т.е. повторение на предлога на (на вълни на вълни), тя е много по-стара от пристигането на турците на Балканите. Конструкции от този род се срещат наистина не само в среднобългарски, но и старославянски. Зографското и Мариинското евангелие съдържат такива примери. В Марко, VІ, 39-40 четем: · повелэ имъ посадити ѩ всş на споды на споды на трэвэ зеленэ · възлегшº на лэхы на лэхы по съту · пşти десşтъ (Зограф.). Мариинското евангелие предлага тук същия текст, с изключение на първото на споды, което е задраскано в ръкописа. Намираме го също в среднобългарски ръкописи на евангелието [46], а също и в руски и български преписи [47]. Твърде вероятно е, според нас, на+ акузатив в мн.ч. в тази конструкция да се е срещало не само в старославянския превод от ХІ в., но и в по-ранни текстове. Какво е било значението на тази конструкция? Да прибегнем към гръцкия текст, съответстващ на цитирания пасаж – там намираме удвоени форми: συμπόσια συμπόσια (= κατά συμπόσια), πρασιαί πρασιαί (= κατά πρασιάς): καί επέταξεν αυτοίς ανακλίναι πάντας συμπόσια συμπόσια επί τώ χλωρώ χόρτω. καί ανέπεσον πρασιαί πρασιαί ανά εκατόν καί ανά πεντήκοντα. Тази конструкция се среща още веднъж в Марко, в същата глава, стих 7: δύο δύο (= ανά δύο, Luc, X, 1): καί προσκαλείται τούς δώδεκα καί ήρξατο αυτούς αποστέλλειν δύο δύο. Вероятно у Матей, ХІІІ, 30, е имало δεσμάς δεσμάς [48]. Старогръцкият също, в народния говор, е съдържал изрази с удвояване, чието значение е същото като на тези от евангелията. В Персите на Есхил се среща μι οία μυρία πεμπαστάν. В изгубената трагедия на Софокъл Ерис се е намирал изразът μίαν μίαν = κατά μίαν, който е бил отбелязан като просторечен. Среща се подобна конструкция, τρία τρία, в един папирус от ІІІ в. след Хр. (Pap. Oxyrh. , I) и съществуват още примери на явлението в гръцки текстове от първите векове от новата ера [49]. Съвременният гръцки също предлага такива конструкции (виж по-горе).

 

Съществуват факти, които ни карат да виждаме в изразите с удвояване в евангелията влияние на живия гръцки език, а не конструкция, която подражава на иврит [50]. Ако иврит употребява също подобни конструкции [51], това се дължи единствено на случайно сходство.

 

Ако преминем към славянските текстове, ще забележим разлика между δύο δύο и συμπόσια συμπόσια, πρασιαί πρασιαί.

 

Първият е изразен в текстовете било с дъва нъ дъва (ХІ-ХІІ в.), дъва и дъва дъва и дъва (ХІІ в.), било с дъва дъва (краят на ХІ, ХІІ в.); в по-късни текстове се среща по-често дъва дъва [52]: 3 призъвавъ оба на дес­те. 3 нач­тъ сълати. дъва. нъ дъва (Зогр., Мар. с ª пред сълати). Намираме дъва и дъва, например, в Добрейшовото евангелие; дъва дъва в евангелието от Архангелск. По-късно, в други текстове, освен на евангелията, подобна употреба не се среща. Вероятно удвояването на числителното с дистрибутивно значение не е било по вкуса на славяните. Ето защо преводачите на евангелията са превеждали δύο δύο буквално (дъва дъва) или са се старали да го нагодят към славянския вкус, добавяйки съюза нъ (= αλλά), макар че това е било един погрешен опит.

 

За да се предаде συμπόσια συμπόσια, πρασιαί πρασιαί, славяните имат друга конструкция, различна от гръцката: те употребяват на пред формата на съществителното име, което е в акузатив. Тази конструкция не е вече едно педантично копие на гръцката: тя принадлежи на живия славянобългарски език на преводача. Повторение на напълно еднакви форми и с напълно сходно значение е в употреба у българските славяни днес (виж по-горе), което означава, че те са могли понякога да преминат в последния превод на евангелието на съвременен български език: Тогава имъ заповѣда да насѣдат всички по зелената трѣва на купчини на купчини. И насѣдаха на лехи на лехи по сто и по петдесет (Марко, VІ, 39-40); докато четем напротив в стих 7 от същата тази глава: Като повика дванадесетьтѣхъ начена да ги распраща по двама [53].

 

Претърпяната трансформация с течение на времето се ограничава с изчезването на второто на от тази конструкция в различните части на българските земи – само един предлог предхожда една и съща повторена дума: на групи групи. Славянските говори, които се претърпели най-силно гръцко и албанско влияние, говорите от Югозападна Македония, са изгубили в тези конструкции предлога на. Такова е например състоянието, което предлага Данииловият четириезичник. В някои говори конструкцията с повторено съществително е отстъпила място на само едно съществително: на групи, на тумби, на греди; така: Димъ се вий на стълпи изъ кумини (Пенчо Славейковъ, Коледари).

 

Едва след завладяването на балканските страни от турците се проявява турското влияние посредством навлизането на огромно количество турски думи и също на някои конструкции [54]: удвояването на прилагателните и на съществителните без предлог, което изследвахме по-горе, беше именно една от тези конструкции.

 

Москва, юни 1923

 

БЕЛЕЖКИ

 

[1] В оригинала Lješ (в албански Lezhë или Lezha, гръцки: Λισσός) – град в днешна Албания. [Бел. на ред.]

 

[2] L. Niedеrle, Slovanské starožitnosti, t. II, pp. 287–288.

 

[3] J. Cvijié, „Антропогеографски проблеми Болканскога Полуострова”, изследване, публикувано в Насеља српских земаља, І, сс. ХLVI–XLVII; Балканско полуострво и jужнословенске земље, Београд, 1922, сс. 148–150.

 

[4] М. Murko, Geschichte der älteren südslavischen Litteraturen, Leipzig, 1908, pp. 199–205.

 

[5] Тези думи са много по-многобройни, отколкото наброява списъкът, даден от Миклович в неговата статия: “Die türkischen Elemente in den südost- und osteuropäischen Sprachen” (Denkschriften на Виенската академия, Philol.-hist. Cl., vol. XXXIV- XXXV и XXXVII-XXXVIII, 1884-1890). Могат да се намерят поправки, но не и добавки в статията на Fr. Von Kraelitz-Greifenhorst: „Corollarien zu Fr. Miklosich, Die türkischen Elemente” (в Sitzungsberichte на Виенската академия, Philol.-hist. Cl. Vol. CLXVI, 1910, n° IV).

 

[6] Fr. Miklosich, “Über die Einwirkung des Türkischen auf die Grammatik der südosteuropäischen Sprachen” (Sitzungsberichte, Philol.-hist. Cl., vol. CXX, pp. 1–11); – L. Sáineanu, Influenta orientală asupra limbeĭ si cultureĭ romine, Bucuresci, 1900 ; - Kr. Sandfeld Jensen, „Die nichtlateinischen Bestandteile im Rumanischen” (Grundriss der romanischen Philologie de G. Grőber, I 2, 533).

 

[7] Fr. Miklosich, Albanische Forschungen, I, “Die Slavische Elemente im Albanischen” (Denkschriften, Philol.-hist. Cl., vol. XIX, pp. 351-374).

 

[8] O. Densusianu, Histoire de la langue roumaine, Paris, 1902, pp. 253 ; -- W. Mayer-Lübke, Grammatik der romanischen Sprachen, II, pp. 416, 461.

 

[9] Fr. Miklosich, “Die slavischen Elemente im Neugriechischen” (Sitzungsberichte, Philol.-hist. Cl., vol. LXIII, pp. 537-546); -- G. Meyer, “Neugriechische Studien”, II (ibid., vol. CXXX, pp. 2-3).

 

[10] Д. Матов, Гръцко-български студии (Сборник за народни умотворения и народопис, ІХ, сс. 24-30). Виж накрая A. Mazon, “D’une formation verbale slave d’origine gréco-turque”, dans les Mélanges offerts à J. Vendryes, Paris 1925, pp. 265-273.

 

[11] Fr. Miklosich, „Albanische Forschungen”, IІІ (Denkschriften, Philol.-hist. Cl., vol. XX, p. 318-320); -- Pekmezi, Grammatik der albanischen Sprache, Wien, 1908, p. 45.

 

[12] H. Tiktin, Rumänisches Elementarbuch, Heidelberg, 1905, p. 117.

 

[13] S. Puşcariu подчертава значението на падането на римската мощ и изчезването на образования латински спрямо развитието на романските езици в своята статия „Zur Rekonstruction des Urrumänischen” (Beihefte zur Zeitschrift für romanische Philologie, 26 Heft, p. 51).

 

[14] Проучвал съм развитието на билингвизма и преминаването към едноезичие при хора от друга раса в Поволжието: „Руский язык у инородцев Поволжья” (Slavia, IV, 1).

 

[15] Н. Геров, Речникъ на българский язык, 1895, І, с. 196.

 

[16] G. Weigand, Die Aromunen, II, Leipzig, 1894, n° 127.

 

[17] По изданието на G. Meyer, в 4-та част от неговите „Albanesische Studien” (Sitzungsberichte на Виенската академия, Phil.-hist. Cl., vol. CXXXII).

 

[18] Hahn, Albanesische Studien, Jena, 1854 (Lexicon, p. 18). --- G. Meyer, Etymologisches Wörterbuch der albanesischen Sprache, p. 163.

 

[19] Hahn, ibid.

 

[20] Hahn, ibid. (Sprachproben, p. 144).

 

[21] Du Cange, Glossarium ad scriptores mediae et infimae Graecitatis, I, p. 37.

 

[22] G. Weigand, Die Aromunen, II, p. 238.

 

[23] Jahresbericht des Instituts für rumänische Sprache zu Leipzig, XIV, 1908; това изследване е било публикувано и като отделна брошура.

 

[24] Hahn, Albanes Studien, II, p. 104. – Pekmezi, Grammatik der albanesischen Sprache, Wien, 1908, p. 226.

 

[25] Г. Ордынскiй, Сличенiе грамматики простонароднаго новогреческаго языка съ грамматикой древнегреческаго, Казань, 1858, с. 88. – Еm. Legrand, Grammaire grecque moderne, 1878, p. 142. – A. Thumb, Handbuch der neugriechischen Volksprache, Strassburg, 1910, p. 34, 78.

 

[26] Weigand, Die Aromunen, II, p. 86. – В румънски се употребяват по-често повторенията на изрази и на прилагателни, за да се опише някакво действие или за да се изрази, че някакво качество на субекта е подсилено. Напр. : oameniĭ unblaŭ cete cete prin cetate „хората вървяха бавно, бавно из града”; făcu doĭ fetĭ lagofeţï cu totului totului de aur „тя роди двама принца, целите в злато”; un codru mare mare „една голяма, голама гора”, и т.н. – Виж Meyer-Lübke, Grammatik der romanischen Sprachen, III, Syntax, S 133, p. 165, и H. Tiktin, Rumänisches Elementarbuch, Heidelberg, 1905, p. 124.

 

[27] St. Wędkiewicz, Przyczynki do charakterystyki narzeczy południowo-włoskich, I, Kraków, 1920, p. 12.

 

[28] А. Meillet, Altarmenisches Elementarbuch, Heidelberg, 1913, p. 42.

 

[29] Quattuor Evangeliorum versionis armeniacae Codex aD. 887, M., 1899, 86,88.

 

[29a] Специална благодарност на проф. д-р Милена Братоева, ръководителка на Катедрата „Класически Изток“ при Факултета за класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и на ас. Антоанета Ангелова от специалност арменистика и кавказология за съдействието относно разчитането и транслитерирането на примерите от арменски език. [Бел. на ред.]

 

[30] Communication verbale du Dr N.R. Karamjanc.

 

[31] Примери от труда на А. Мейе, цит. съч., с. 40.

 

[32] B. Delbrück, Vergleichende Syntax der indogermanischen Sprachen, Bd III, 1900, pp. 141-153.

 

[33] Преиздаден в труда на Per. Papahagi, Scrütori arománi in secolul al XVIII Bucureşti, 1909, p. 181.

 

[34] По въпроса за съдбата на инфинитива в балканските езици виж Kr. Sandfeld-Jensen: „Der Sehwund des Infinitivs im Rumänischen und den Balkansprachen” (Jahresbericht des Instituts für rumänische Sprache zu Leipzig, IX).

 

[35] Може да се намери съпоставителен анализ на явлението в албански в румънски и в български в работата на D. Michov   „Die Anwendung des bestimmten Artikels im Rumänischen, verglichen mit der im Albanesischen und Bulgarischen” (Jahresbericht des Instituts für rumänische Sprache zu Leipzig, XIV).

 

[36] Виж моите Очерки по македонской дiалектологiи, І, с. 203.

 

[37] Ibid., pp. 182-185.

 

[38] G. Weigand, Die Aromunen, II, p. 187, и Jahresbericht des Instituts für rumänische Sprache, XVI, p. 209.

 

[39] G. Weigand,, Vlacho-Meglen, Leipzig, 1892. – Sandfeld-Jensen, „Die nichtlateinischen Bestandteile im Rumänischen” (Grundriss der romanischen Philologie, I, 2 Auflage, p. 532). – Д. Мирчев, „ Бележки по кукушко-воденския говоръ” (Сборникъ за народни умотворения, ХVІІІ).

 

[40] Weigand, Die Aromunen, II, p. 344. – Б. Цонев, „Увод въ историята на българский език” (Сборникъ за народни умотворения, ХVІІІ, с. 411-421).

 

[41] H. Hübschmann, „Die altarmenischen Ortsnamen” (Indogermanische Forschungen, XVI, p. 205).

 

[42] H. Pedersen, “Albanesisch und Armenisch” (Zeitschrift für vergleichende Sprachforschung, XXXVI). – H. Hirt, Die Indogermanen, II, p. 601.

 

[43] Fr. Miklosich, „Albanische Forschungen”, (Denkschriften, Philol.-hist. Cl., XIX). –O. Densusianu, Histoire de la langue roumaine, I, chap. V, „L’influence du slave”.

 

[44] Примерите се от текстове в книгата на Fr. Giese, Materialen zur Kenntnis des anatolischen Türkisch, I, Erzählung und Lieder aus dem Vilajet Qonjan, Halle, 1907, и от изследването на Tad. Kowalski, „Piosenki ludowe anatoskie o rozbójniku Czykadžym” (Rocznik oryentalistyczny, II, Kraków, 1916-1918). Благодаря на проф. Вл. А. Гордлевски за помощта, която любезно ми оказа при тълкуването на турските текстове.

 

[45] Kowalski, ibid., p. 352.

 

[46] Например в Добрейшовото евангелие (Български старини, І, с. 135).

 

[47] Виж съпоставеното издание на Евангелие от Марко в книгата на Г. Воскресенский, Евангелiе от Марка, по основнымъ спискамъ..., Москва, 1894. Тези конструкции са преминали също в по-късни руски сборници.

 

[48] Fr. Blass, Grammatik des Neutestamentlichen Griechisch, 2 Aufl., Göttingen, 1902, p. 146.

 

[49] A.-A. Jannaris, An historical greek grammar, London, 1897, p. 176, 666; - A. Thumb, Die griechische Sprache im Zeitalter des Hellenismus, Strassburg, 1901, pp. 126-132; --- Blass, op.cit.

 

[50] Б. Ордынскiй, Сличенiе грамматики простонароднаго греческаго языка съ грамматикою языка древнегреческаго, с. 88, бележка; - А. Thumb, Die griechische Sprache im Zeitalter des Hellenismus, p. 128; - С. И. Соболевскiй, „Κόινή“ (Православная богословская Энциклопедiя, ІХ, Спб., 1908, с. 698).

 

[51] Wilhelm Gesenius, Hebräische Grammatik vollig umgearbeitet von E. Kautzsch. Leipsig, 1902, pp. 401-402.

 

[52] G. Voskresenskij, op.cit.

 

[53] Евангелие на Господа нашего Иисуса Христа, преведено на български, издава Св. Синодъ на Бълг. Църква, София, 1909.

 

[54] Някои от турските конструкции в българския език са отбелязани от Миклошич, „Uber die Einwirkung des Türkischen auf die Grammatik der sudosteuropäischen Spracgen” (Sitzungsberichte de l’Académie de Vienne, Philol.-hist. Cl. CXX, pp. 9-10) и от Б. Цонев, Определени и неопределени форми в българский език (София, 1911, с. 16-17). Но това, което тези двама автори са отбелязали като турски конструкции, не е винаги такова.

 

Превод от френски език Иванка Попова-Велева

Върху текста на български работиха също В. П. и С. Б.