Софийска пекарня на бул. „Патриарх Евтимий“. Фотограф: Павел Михайлов.
Пекарня „Хлѣбь и закуската“ в Пловдив, в чието име неправилно е употребен Ь вместо Ъ. Фотограф: Христо Вълчев.
Заведението „Крѣчмата“ в Морска градина – Варна. Буквата Ѣ е погрешно употребена вм. Ъ. Фотограф: Тодор Червенков.
В зората на така наречената демокрация в България се забелязваше тенденция към изместване на кирилските наименования на хотели, ресторанти, развлекателни заведения, търговски центрове и др. с латински. Постепенно тази „мода“ отстъпва място на друг езиков феномен.
Все повече търговски наименования възприемат старинно изписване: бира „Бохемъ“, пекарните „Фурнъ“ в София, „Хлѣбь“ в Пловдив и „Хлябъ” в Стара Загора, заведенията „Крѣчмата“ във Варна и „Къщътъ“ в Бургас, местата за настаняване „Хотелъ Трите делфина“ във Варна или „Родопски кътъ“ в с. Гърмен и много други. Собствениците на обекти с такова име често говорят за „закачка“, за препратка към миналото. Наистина, стариятъ правописъ е препратка към годините на свободно предприемачество и контакти със Запада. Нерядко подобни наименования са изпълнени със старинен или ретро шрифт – църковнославянски или граждански, но от периода преди Първата световна война. Дизайнерите често полагат много усилия по оформянето на буквите, а когато става въпрос за заведение, интериорът може да е украсен с предмети от епохата, дори с вестници и книги, издадени също по стария правопис. Цели се усещане за пътуване във времето или пък за приемственост с „доброто старо време преди комунизма“. За съжаление, наименованията се съчиняват без проучване на стария правопис и заради това съдържат грешки, на които дядовците ни биха се смели!
Преди за неграмотен човек са казвали „той и куче пише с Ѣ“ – уви, днес със стария правопис често се борави непохватно поради незнание и поради подценяване на старата правописна система.
Основната причина за допускането на грешки в изписванията по стария правопис е липсата на каквато и да е информация за него в училищните учебни програми през последните 70 години. Нито по история, нито по български не се изучават дори най-основни положения на правописа до 1945 г. В резултат нито авторите на надписи по стария правопис, още по-малко четящите забелязват грешките. Но дали е толкова трудно те да бъдат поправени? Градовете ни са пълни с паметници, чиито оригинални надписи все още стоят, някои от тях дори бяха върнати на първоначалните си, престижни места по площадите ни. Почти всички големи библиотеки в страната качват на сайтовете си дигитализирани вестници и списания, които също предоставят възможност за среща с автентичния стар правопис. Необходими са само наблюдателност и любопитство.
Разликите между днешния и стария правопис се изчерпват с употребата на четири букви: двата ера Ъ и Ь и буквите Ѣ (е двойно) и Ѫ (ъ широко). Може би затова авторите на търговски наименования по стария правопис се задоволяват да поставят тези букви тук-там, за да постигнат желаното от тях усещане за Царство България.
Ето някои от най-основни и неизчерпателни правила на стария правопис:
1) Думите, които днес завършват на съгласна, са се дописвали с Ъ или Ь по строги правила. Тези ерове не са се произнасяли и са най-лесният начин един надпис да „зазвучи“ старинно – това обяснява и защо днес ги виждаме сложени как да е, все едно старият правопис се състои в разхвърлянето на ерове тук и там. Истината е, че най-често се е пишел Ъ, а употребата на Ь е била ограничена до думи от женски род на съгласна (соль, кръвь, часть) и думи от мъжки род, които се членуват с -я (царь, конь, приятель). Ето защо е правилно да се напише „Фурна“ (не с Ъ) и „Хлѣбъ“ (не с Ь).
2) Буквата Ѣ (е двойно) се е произнасяла като Я или като Е според думата: „бѣлъ“ (=Я), но „бѣли“ (=Е). Днес се твърди, че поради двойното му произношение Ѣ може да изравни разликите между българския и македонския. Буквата никога не се е произнасяла като Ъ, макар и зрително да прилича на ер. Правилно е „Кръчмата“ (не с Ѣ), „Цѣръ“ (с Ѣ, а не с Я), но също така и „Хотелъ Тритѣ делфина“, защото с Ѣ се е пишела членната форма в множествено число.
3) Що се отнася до буквата Ѫ (ъ широко), тя се е произнасяла точно като Ъ. Пишела се е в строго определени корени, които е трябвало да се учат наизуст (кѫща, покѫщнина, рѫка, порѫчка, кѫть, кѫтникъ и др.). Пише се „Кѫщата“ и „Родопски кѫть“ (с Ѫ и не с Ъ накрая).
Днес съществува музикална група за рап, която ползва старобългарското име на буквата „голям юс“. Възможно е човек да срещне млади мъже с тениски, украсени със стилизирано Ѫ.
Стариятъ правописъ е част от културното ни наследство, на него са писали почти всички класици на литературата ни. Правилата му са били ясни, а не фантазьорски, и е наш дълг да ги съблюдаваме, дори и да го ползваме с рекламни цели.
Интересът към него нараства в днешно време успоредно с достъпността на всякакви печатни и ръкописни материали, предхождащи правописната реформа от 1945. Противно на широкоразпространената заблуда текстовете по стария правопис не са на старобългарски, а на съвсем разбираем за нас език. Ето защо не бива да се лишаваме от четенето на текстове по стария правопис.
Тодор Червенков
tchervenkov@gmail.com
Публикувано в: сп. ROTARY. Ротари на Балканите, № 2 (219), Септември-октомври 2020 г., стр. 24–25.
За автора:
Тодор Червенков е роден във Варна, където завършва Математическата гимназия „Петър Берон“, след което продължава образованието си по специалност езикознание в Лион, Франция. През 2011 завършва магистърска степен с дипломна работа на тема „Глаголните представки за движение в българския превод на „Мадам Бовари“. От 2012 г. преподава литература и латински във френските средни училища. От 2007 до 2009 г. е член на журито на Международната олимпиада по лингвистика. През 2019 започва проекта „Български освѣдомитель“, който се превръща в информационния сайт http://osvedomitel.bg, ползващ стария български правопис.
