Контакт с администратор на сайт: (359) 888 528 003 - Email: support@econs.org

In memoriam

ТАТЯНА  МИХАЙЛОВНА  НИКОЛАЕВА

(19.09.1933, Ленинград – 21.10.2015, Москва)

 

 

Преди няколко седмици се получи от Москва тъжната вест, че рано сутринта на 21 октомври миналата година е починала Татяна Михайловна Николаева. И въпреки че всички, които общувахме с нея по-близко, знаехме, че в последно време  имаше проблем със здравето, не можехме изведнъж да повярваме, че така неочаквано и изведнъж не само руската, но и световната лингвистика трябваше да понесат толкова тежка и непоправима загуба.

 

Татяна Михайловна беше от 2000-та година член-кореспондент на Руската академия на науките, а от 2002 г. до последния си миг главен редактор на списание Вопросы языкознания. Тя работеше в Института по славянознание при РАН, където  завеждаше Отделението по типология и сравнително езикознание. И тъй като беше възпитаничка на Московския университет, в течение на дълги години преподаваше там във Филологическия факултет, в Отделението по теоретична и приложна лингвистика. Тя остана докрай вярна ученичка на основателя на това отделение професор В. А. Звегинцев, който беше научен ръководител на дипломната й работа. По негов съвет тя стана аспирантка на  проф. А. А. Реформатски, с когото поддържаше активен творчески контакт до края на дните му. Двамата й учители изиграха изключително важна роля за формирането на научните интереси на  бъдещата блестяща лингвистка, работила еднакво успешно в толкова много филологически области: руско езикознание, славистика, акцентология, теория на интонацията, фонетика и фонология, езикови контакти, общи проблеми на лингвистиката, семиотика, лингвистика на  текста, литературознание.

Ранните изследвания на Т. М. Николаева са посветени на  проблемите на машинния превод и на формалното описание на  руската граматика, а от средата на 60-те години тя е една от първите изследователи на прозодията и фразовата интонация на славянските и балтийските езици. В същото време Т. М. Николаева  е един от първите лингвисти, обърнали внимание на семантичното своеобразие на морфологичния клас частици, който практически не се изучаваше в традиционната лингвистика; тя откри една нова област на лингвистичното описание, свързана с модалните и дискурсивните частици. И именно тя на една международна конференция в Поатие (Франция) обяви, че е настъпила епохата на граматиката на  малките думички. Последните години от  живота й бяха посветени на лингвистичната семиотика, на семиотиката на художествения текст и на постоянно интересуващата я лингвистика на текста, увлечението й от която беше заявено още през 1978 г. със съставянето на 8-ия том от поредицата Новое в лингвистике. Предговорът към този том  и до днес е ненадминат анализ на задачите, развитието  и терминологичния код на текстовата лингвистика.

Всичко, до което се е докосвала Татяна Михайловна, е извършено във  висша степен професионално, оригинално и талантливо.  Нейните заслуги бяха очевидни за всички, които поне веднъж бяха прелистили някое нейно изследване. А изследванията й никак не са малобройни. Т. М. Николаева е автор на повече от 450 публикации. Част от тях са монографии, но и всяка  нейна статия сама по себе си има фундаментално значение. Своеобразието на  лингвистичния й почерк и необикновеният й  ум бяха оценени отдавна  във всички лингвистични кръгове на Европа и Америка. Тя беше член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките, вице-президент на Международното фонетично дружество, член на Руския национален комитет на славистите, председател на комитета за присъждане на премията „Акад.  А. А. Шахматов“. Чела е лекции почти във всички големи европейски университети, нееднократно е посещавала и нашата страна и нейното участие в една  от международните конференции на МАПРЯЛ, организирани във Великотърновския университет, се превърна в истински празник на духа и полета на лингвистичната мисъл. Не е лесно да се изброят дори  най-популярните работи на тази необикновена и единствена по рода си лингвистка. Ще се опитам да напомня в хронологичен ред онези, които според мен са основните жалони на пътя й от един успех към друг:

1969 – Интонация сложного предложения в славянских языках

1977 – Фразовая интонация славянских языков

1982 – Семантика акцентного выделения

1985 – Функции частиц в высказывании

1996 – Просодия Балкан

1997 – „Слово о полку Игореве“ – лингвистика текста и поэтика

2000 – От звука к тексту

2005 – „Слово о полку Игореве“ и пушкинские тексты

2008 – Непарадигматическая лингвистика: история блуждающих частиц

2012 – О чем на самом деле написал Марсель Пруст?

Татяна Михайловна работеше над монографиите си винаги изключително самостоятелно, без каквато и да е помощ от техническите си сътрудници, но в същото време отдаваше много сили и внимание на  работата си  с различни авторски колективи; тя  подготви и издаде антологията Из работ Московского семиотического круга (1997), колективните монографии Славянские языковая и этноязыковая системы в контексте неславянского окружения (2002) и Вербальные и невербальные опоры пространства межфразовых связей (2003), а заедно с Ф. Б. Успенски основа непериодичното издание Именослов / имя: семантическая аура. Ръководейки най-авторитетното руско лингвистично списание, Т. М. Николаева беше изключително активен  член на  редколегиите на редица други издания:  Известия РАН, серия литературы и языка; Основы славянского и балканского языкознания; Проблемы фонетики и др.

Кончината на Т. М. Николаева нанесе дълбока рана на колегите, учениците и  последователите й. За това говори  огромното количество некролози, посветени на  паметта й. От тях би могъл да се получи тежък том от текстове, изпълнени едновременно с тъга по прекрасния човек и с благодарност за неговата предана и безкористна служба на лингвистичната наука. Ще цитирам с големи съкращения няколко  реда от тези некролози:

Татяна Михайловна принадлежеше към блестящата плеяда лингвисти,  ... необикновено надарени, знаещи, духовно свободни, осъзнаващи необходимостта от изменения и притежаващи за това  нужните сили.

В науката тя  беше  мощен професионалист... Всеки  написан от нея текст е нещо повече от текст ... зад всяко изречение се чувства философското осмисляне на дълбинните корени на  изучаваното явление и на неочевидните му връзки с множество други  явления и факти.

За себе си тя беше избрала най-трудните нравствени норми и ги спазваше безупречно...

Хората като нея са винаги  малко... Загубата е  непоправима.

Когато ни напусне някой дишал до вчера човек, по образувалата се пустота започваме да измерваме  величието му.  Добре е, че след учения остават  неговите работи,  идеи и хора, готови да ги апробират и развиват. Едно малко утешение за мен е фактът, че един мой ученик в Пловдивския университет написа и защити докторска дисертация, опирайки се на непарадигматичната теория на Т. М. Николаева. И тя разбра за това   малко преди да ни напусне. Мисля, че я зарадвахме, защото това беше първата дисертация за блуждаещите частици. Да, след смъртта остават трудове, идеи, съвети. Но какво да кажем за това, което не е подвластно на никаква наука –за приятелската усмивка на Татяна Михайловна, за неподражаемото й чувство за хумор,  за умението й да ободри съмняващия се в  силите си млад езиковед и когато е нужно, да постави на място с една дума или даже с поглед някой излишно самоуверен, но неубедителен теоретик. Нашето познанство с нея обхваща дълъг, дълъг период още от студентските ни години и никога не се е прекъсвало. Постепенно то прерасна в нежна душевна привързаност. Ние се  срещахме в различни страни, в различни градове, на много конгреси и конференции. Тя ми е гостувала в София и аз съм посещавала уютния й  дом на улица „Качалов“ в самия център на Москва, познавах семейтвото й и много нейни близки приятели. Тя знаеше абсолютно всичко за мен  и даже след някоя по-дълга раздяла при поредната стреща започваше да задава вопроси така, като че ли не сме се виждали само от вчера. И всеки път благодареше на съдбата, че отново сме се срещнали. Чувството за благодарност, присъщо на Татяна Михайловна, беше пословично. То намери  най-ярко отражение в  спомените й за  А. А. Реформатски и в  траурното й слово на погребението на В. А. Звегинцев. А сега настъпи моментът ние да склоним глава пред делото на нейния живот и да съхраним завинаги в благодарната си памет жив образа на учения, озарен от светлината на Знанието и Добротата.

                                                       Стефана Димитрова

За Проекта

„Българистично лингвистично наследство. Портрети и творби на български и чуждестранни учени”
Научен проект № 09-422-01/09.04.2014 на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”

За Екипа

Ние сме:

Проф. Стоян Панайотов Буров,

доктор на филологическите науки, ръководител на проекта

Д-р Велин Димитров Петров

Русин Асенов Коцев – докторант

За Контакти

 

 гр. Велико Търново, ПК 5003
 ул. "Теодосий Търновски" №2
 тел: +359 (62) 618 257
 тел: +359 (888) 331 776
 имейл: e.nasledstvo@gmail.com