Януари 2017

 

6 януари

 

145 години от рождението на Йордан Иванов (6 януари 1872 – 29 юли 1947)

 

Йордан Иванов е изтъкнат български учен, възпитаник на Висшето училище в София, където негови преподаватели са Ал. Теодоров-Балан, Л. Милетич, Беньо Цонев, Ив. Шишманов и др. Специализирал е две години литература в университета в Лозана, професор на два пъти (1920-1923 и 1927-1930) във Висшето училище за живи източни езици в Париж, където поставя основите на преподаванията по български език и на българистиката. Негов ученик там става Леон Болийо.  От 1909 г. работи в Софийския университет – частен доцент, редовен доцент, извънреден професор, редовен професор и титуляр на катедрата по българска литература (1925-1942). Действителен член на Българското книжовно дружество от 1909 г. По време на двугодишното си пребиваване в Солун (1906-1908) като секретар на Българското търговско агентство пътува из Македония, издирва паметници и документи, запознава се с езика, бита и миналото на българското население там, публикува книгата „Български старини из Македония“ (1908). Научното му творчество обхваща около 180 заглавия, които имат важно значение за историята, етнографията, фолклора, българската литературна и езикова история. Откривател на оригинала на Паисиевата история (1906). Издирените и публикувани от учения писмени паметници имат важно значение за историята на българския език. Той допринася и за проучването на някои югозападни български говори (кюстендилски говор), на говорите в Тетовско, Скопско и Кратовско, както и на българските говори около Солун.

 

Вж. повече за него тук.

 

 

9 януари

 

85 години от рождението на Стефан Брезински (9 януари 1932)

 

Дългогодишен преподавател по български език в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, професор в катедрата по български език от 1984 г. Защитава дисертация по синтаксис в 1973 г. Основни научни области: съвременен български език (синтаксис), стилистика, езикова култура. Автор на широко известния учебник „Журналистическа стилистика“ (1. изд. 1976; 2. съкр. и попр. изд. 2001). Името му става много популярно сред широката общественост в България покрай публикациите му по злободневни езикови въпроси във в. „Труд“ от края на 90-те години на ХХ век и през първото десетилетие на ХХI век. Повечето му езикови бележки са събрани в книгите „Езиковата култура, без която (не) можем“ (2004), „Трудният български език“ (2006), „Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно“ (2012), „Българският език свещен...“ (2015).

 

 

 

11 януари

 

55 години от рождението на Антон Гецов (11 януари 1962)

 

Професор по съвременен български език и лингвистична прагматика във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (2012). Защищава дисертация на тема „Периодните структури в съвременния български книжовен език” през 1997 г., издадена като книга същата година. Научни области: лингвистична прагматика (теория на речевото въздействие), лингвистика на текста, синтаксис, медиалингвистика. Автор и на книгите „Езикови манипулации в спортната преса“ (2000), „По следите на скрития смисъл. Предпоставки и инструменти за скрито манипулативно въздействие в дискурса на българската популярна преса“ (2009), „Комуникативни стратегии и манипулация“ (2011).

 

Повече за него вж. тук.