×

Грешка

[OSYouTube] Alledia framework not found

1 март
170 години от рождението на Ян Бодуен де Куртене (1 март 1845 – 3 ноември 1929)
Ян Бодуен де Куртене е един от най-бележитите познавачи на индоевропейското и славянското езикознание. Поляк по рождение, голяма част от живота си той прекарва в Русия, където създава основните си лингвистични трудове, с които си спечелва световна слава. В Русия той е родоначалник на две знаменити лингвистични школи – Казанската и Петербургската. В Казан той работи от 1874 до 1883 г., после преподава в Тартуския университет (1883 – 1893), в Краковския университет (1893 – 1900), в Санкт-Петербургския университет (1900 – 1918) и във Варшавския университет (от 1918, след възстановяване независимостта на Полша). Де Куртене изхожда от убеждението, че същността на езика е в речевата дейност, и призовава към изучаване на живите езици и диалекти. В продължение на много години изучава различни индоевропейски езици и пише своите трудове не само на руски и полски, но и на немски, френски, чешки, италиански, литовски. Провежда научни експедиции за изучаване на славянските езици и диалекти и записва всичките им фонетични особености. По онова време подобна методика се е възприемала като странност, линг-вистиката се е смятала за кабинетна наука. В края на ХІХ и началото на ХХ век заедно с други учени Ян Бодуен де Куртене предприема опит да положи нови основи на общото езикознание. Той обосновава необходимостта за различаване на два аспекта в езиковите явления – статичен и динамичен. Този възглед на Де Куртене влиза в основата на неговите фонологични разбирания. Непреходно за историята на лингвистиката значение има Бодуеновото учение за фонемата. Без преувеличение може да се каже, че историята на структурната лингвистика, а това е лингвистиката на ХХ век, започва с теорията за фонемата. Де Куртене е автор и на теорията за смесения характер на езиците, т.е. че във всеки език (диалект), има и много черти от съседните езици (диалекти).

Вж. повече за него тук.


15 март
85 години от рождението на Елена Георгиева (15 март 1930 – 10 януари 2007)

Проф. д-р Елена Георгиева е видна представителка на четвъртото поколение български езиковеди, които се изграждат като учени и творят през втората половина на ХХ век. Тя е един от стожерите на Института за български език, в който преминава цялата й професионална кариера (от 1953 г.). Авторка е на повече от 300 научни труда по български език (съвременен български език, особено синтаксис, история на новобългарския книжовен език, езикова култура, терминология, лексикография и др.). Член на редакционната колегия на третия том на академичната граматика (синтаксис) и авторка на част от темите в трите тома (1982-1983). Участва в написването на академичната история на новобългарския книжовен език (1989) и е един от тримата отговорни редактори на тома. Тя е един от авторите на концепцията и инструкцията за съставяне на първия академичен правописен речник (1983), негов отговорен редактор и съставител (заедно с други учени от Института за български език). Участва като съавторка, съставителка и редакторка в подготовката и на други речници, на сборници, книги, помагала по езикова култура.

Вж. повече за нейния жизенен път и творческите й постижения в статията на М. Димитрова, публикувана в електронното списание „Литернет”, 2007, № 6 (91): http://liternet.bg/publish4/mdimitrova/e_georgieva.htm


25 март
115 години от рождението на Веселин Бешевлиев (25 март 1900 – 9 октомври 1992)

Веселин Бешевлиев е завършил класическа филология в Германия. През 1925 г. започва работа в Софийския университет като асистент на проф. Александър Балабанов в Катедрата по класическа филология, през 1929 г. става доцент, професор през 1933 г. Дописен член на Българската академия на науките от 1941 г. Автор е на близо 400 научни публикации. Голяма стойност за науката имат неговите епиграфски приноси. Проучва латински и старогръцки надписи, датиращи най-вече от римско време и произхождащи от различни райони на България. Изследва надписите от времето на Аспаруховите българи, така нар. първобългарски надписи. Специалист по историческа граматика на гръцкия език, автор на двутомен учебник по тази дисциплина. Прави проучване на личните имена на траките върху материал от античните епиграфски паметници в България. Приноси в областта на етимологията, автор на преводи от старогръцки и латински.