- Детайли
- Категория: Годишнини
- Публикувана на 31 Декември 2015
- Посещения: 3635
Доц. д-р Мария Ангелова-Атанасова –
творец и организатор на полето на българската онoмастика
(По повод на 70-годишния ѝ юбилей)
Мария Ангелова-Атанасова, родена на 8 октомври 1945 г.
Не би било преувеличение, ако размишленията по повод на 70-годишния юбилей за мястото на доц. д-р М. Ангелова-Атанасова (род. на 8.Х.1945) на обширното поле на родната наука за проприалната лексика на българския език, за собствените имена на лица и на географски обекти, започнем с обобщението, че пет десетилетия от живота на нашата колежка и сътрудница, а за много от деятелите на това поприще учителка, са били плътно свързани със събирането, най-напред, а после и с класификацията и научната обработка на нашите имена на лица, селища и други географски обекти, а през последните десетилетия и с планирането и организацията на изследванията из тая област и – което е особено важно – с отпечатването на статии, студии, сборници и монографии като венец на тоя неоценим труд, в това число и на една дузина монографии на други автори, някои от които отдавна си бяха отишли от тоя свят, без да видят реализирани като отпечатана книга творческите си усилия и въжделения. Няма да е преувеличение, защото с проблемите на ономастиката тя заживява още като студентка и не само на „скамейката” – като член на кръжока по ономастика, но и като най-активен участник в летните експедиции на тоя кръжок, провеждани под ръководството на проф. Николай Ковачев, а най-сетне – и като първи във ВТУ автор на дипломна работа из тая област – „Антропонимията в парусията на Батошевския манастир” (1968). Повече или по-малко тия проблеми са я вълнували и на попрището ѝ на гимназиална учителка – най-напред в Нови пазар, в Преслав, а впоследствие – в гимназията в гр. Полски Тръмбеш. [1] И пак не без връзка с тях се явява на конкурс, за да свърже за цял живот съдбата си със Светогорската алма матер – от 1.IV.1974 като специалист-филолог към Архива по ономастика на катедра „Езикознание”, а от началото на 1975 г., като асистент по езикознание и – както ще се окаже – най-близък и най-достоен съратник и продължител на делото на Учителя и Колегата проф. Николай Ковачев (1919 – 2001). През 1980 г. тя е повишена в старши асистент, от 1988 г. е главен асистент; през 1993 г. защитава кандидатска (= докторска) дисертация, а през 1997 г. е избрана за доцент по общо и сравнително езикознание.
Тия „размишления” започнахме под работното заглавие „Живот, посветен на науката за собствените имена”. А не биваше да се забравя, че се намират и интересни „отклонения” от избраното още през студентските години поприще. М. Ангелова-Атанасова се включва в дискусията около формирането на книжовния език с бележки за унификационните процеси от края на XIX век [2]; проявява определено отношение към актуалните процеси в българския език и проблемите на езиковата политака [3]; публикува статии из областта на словообразуването [4], фразеологията и етимологията [5]. В една от тях бълг. загàля се ‘заоблачава се’, загатая, загатàвам ‘заграждам’, зỳрав/дзỳрав (експр.) и шантòсвам се ‘лудея’ обяснява с помощта на словашки съответствия. [6]
Трайният интерес на доц. д-р М. Ангелова-Атанасова към топонимията и специално изборът ѝ тъкмо на Горнооряховско като район за проучване е пряко свързан с научноизследователския проект на проф. Николай Ковачев Езикови и поселищни отношения в басейна на р. Янтра в светлината на топонимията. Така се появяват изследвания върху имена от тоя район на водни обекти [7], на селища и местности [8], анализирани – по една стара традиция – като важен, а понякога незаменим източник на данни за историческото минало на народа. [9] В други статии от езиковедския анализ на местните имена вади важни заключения за историята на езика, особено на речника. [10] Ерудицията, придобивана в тясна връзка с упражненията и лекциите по общо езикознание, а за известно време и по сравнителна граматика на славянските езици – това необходимо зло за университетския творец на наука – изиграват своята положителна роля за творческото съзряване на М. Ангелова-Атанасова: позволяват ѝ да извлече от изследвания ономастичен материал теоретични обобщения относно проявите на системност и асистемност. За да достигне до всичко това, разбира се, от огромно значение се оказва общуването ѝ с руското езикознание и особено по-близкият контакт с такива забележителни личности, като А. В. Суперанска и Н. В. Подолска при специализацията ѝ (два месеца през 1983 г.), контакт, който тя особено много цени. Някои изводи от по-общ характер, особено относно мотивираността на местните имена [11], за антиномията устойчивост ~ променливост в топонимичната система или за номинацията в българската топонимия, заявявани не само на национални, но и на международни форуми [12], залягат в основите на II глава, изведена и като подзаглавие на дисертационния труд – една нетрадиционна за страната по своята структура топонимична монография. [13]
А върху тясно свързаните с тая проблематика въпроси за „динамиката на топонимичната система”, за „съжителството на стари имена и техни деривати с нови имена и техни деривати” М. Ангелова-Атанасова се спира и в отделно изследване, тоя път върху материал от исторически паметници от XII–XVI век. [14]
Друга посока на научни издирвания се открива в опита за изучаване речниковата база на българската топонимия в сравнение с тази в лужишките езици. [15]
Висока оценка се полага и на публикациите, третиращи по-определено проблеми на географската терминология в българската топонимия, свидетелстващи между другото и за траен и сериозен интерес към тая област. Като разглежда подробно разпространението на географския термин балта/валт(а) (и произв.) ‛блато’ [16], към което впоследствие прибавя и проблема за необходимото разграничаване на произв. балталък ‛тресавище, блато, блатисто място’ от омонимното производно балталък, със значение ‛сечище’ (от тур. balta ‛брадва’) [17], М. Ангелова-Атанасова очертава специфичните особености на картографирането на географската терминология в топонимията, доста различно от картографирането на явления и от други равнища в практиката на диалектолозите. А изводът е, че прилагането на диалектната мрежа за целите и на топонимията не е добра алтернатива за ономастите, но може да бъде основа за дискусия преди да се пристъпи към създаването на Български топонимен атлас.
Към проблемите на антропонимията М. Ангелова-Атанасова се насочва отново след 1990 г., когато разработва научноизследователски проекти на ЦБО от тази област. Покрай статията, посветена на личните имена, които се създават „по конверсия на собствени имена на звезди и съзвездия”, като Деница, Зорница, Ралица и мн. др. [18], за отбелязване е специалният ѝ интерес към промените в антропонимията, които ще занимават изследвачката по-трайно. Тя установява, между другото, чувствително отстъпление от традиционните християнски имена, [19] както и възвръщане към двуосновните славянски имена. [20] Освен характера на промените по същество [21], предмет на специален статистически анализ стават и причините за по-забележителните промени в личноименната система на българите, а и мотивите, от които се ръководи отделната личност, когато при избора на име за детето си се оказва в явно и остро противоречие с традицията. [22] Своите наблюдения, оценки и изводи за радикалните oбществено-исторически промени, в условията на които протичат установяваните промени в именуването на българите, тя излага и на Конгреса по ономастика в Трир. [23] Основната част от изследванията ѝ върху личните имена са по темата на монографията Личните имена у българите (1981–1990), обсъдена и приета през 1996 г., послужила за хабилитация за доцент през 1997 г., а отпечатана през 2001 г. [24] Те са тясно свързани и с отпечатаната три години по-рано монография за имената на българите в Словакия. [25] Двата труда си приличат не само по тематика и актуалност на проблематиката, но и по прилагания в тях статистически метод. И в двете изследвания, получили висока оценка в рецензия от У. Бияк в сп. Onomastica (XLVII, Kraków 2002, 245–248), М. Ангелова-Атанасова изхожда от щателно проучен емпиричен материал и стига до твърде интересни и важни изводи за наблюдаваните промени относно лексикалния състав на имената, езиковия им произход, фонетичното и морфологичното им оформяне. Тя създава електронна база данни за личните имена, като се основава на добрия опит на учителя си – Николай Ковачев, чието дело се старае с цялото си умение да продължава и развива. Като редактор на Честотно-етимологичния речник на личните имена на Н. Ковачев (1995), тя познава много добре именната система до 1980 г., представена в тоя речник. Като продължава изследователската линия на своя учител, тя я обогатява с нови методи, наблюдения и факти. Несъмнено едно от най-интересните неща е опитът ѝ да вникне в характера и причините за динамиката на именната система и за устойчивостта на някои пластове в нея. Правилно схваща, че различията между антропонимичната подсистема и лексикалната система на езика обуславят нееднаквата по степен динамика и устойчивост на тези две равнища. Стига до важни обобщения от психо- и социолингвистичните проучвания върху имената чрез забележителна по мащаб анкета с около 6000 носители. [26] Книгата Личните имена у българите (1981–1990) представлява интерес и за широк кръг читатели – достойна презентация на престижния не само в национален мащаб Център по българска ономастика при ВТУ – научноизследователско звено, с което би се гордял не един европейски университет.
Междувременно се появяват и други изследвания, третиращи личните имена от различни гледища. [27] По-голямата част от тях са върху имената от края на ХХ в. [28] и за промените в именуването на границата между две епохи, когато са отпаднали ограниченията върху избора на имена за новородените и се развиват съвършено нови процеси. [29] За изследователя обаче това не означава, че обществото остава безразлично към всичко това, че се отказва от наблюдаването [30] и от минималната възможност за контрол или направляване на процесите, за коригиране на развойните посоки. [31]
След като създава електронна база данни за нашите фамилни имена (в ЦБО – чрез научен проект, финансиран от МОН), М. Ангелова-Атанасова предприема проучвания върху теоретични и етимологични проблеми на фамилните имена и прякорите, прозвищата и родовите имена, една част от които вече са публикувани.
В едни от тях се разглеждат лексикалните основи – апелативни и проприални – за прозвищата и за родовите и фамилните имена [32]; в други се хвърля общ поглед върху териториалното разпределение и честотата на разпространение на суфиксите (‑ов-/‑ев-, ‑ск-и, ‑ин- и ‑ич-) в четири макрорайона и в чужбина [33]; трети са посветени на отделни проблеми на суфиксалния им изглас [34] или на специфичните особености на отделни райони [35]; в четвърти се анализират някои словообразувателни особености на фамилните имена от сложни основи [36] или пък фамилиите се изучават от гледна точка на формалното им вариране [37]. На колебанията около съставките на трикомпонентната идентификация на омъжената жена е посветена отделна, твърде интересна статия. [38] В няколко други публикации се засягат проблемите за облика на подготвяния Речник на фамилните имена [39]. Всички те, взети като цяло, са сериозен принос към създавания съвместно с пишещия тези редове Речник на фамилните имена, по който работата продължава повече от десетилетие.
Не може да остане пренебрегната важната и от голямо практическо значение публикация, посветена на въпроса за морфологичното/словообразувателното оформяне или неоформяне на бащините имена, изключенията от което твърде лесно се узаконяват и се превръщат в заразителна мода, като създават и нови проблеми. [40]
Още в 1996 г. в края на книгата си Топонимията на Горнооряховско М. Ангелова-Атанасова издига призива „Подкрепете българската ономастика!”, като информира обществеността за подготвяни за печат 15 монографии, някои от тях очакващи още от 60-те и 70-те години своя издател. Ала на тоя призив не идва отзив. Но тя вече има опит – през 90-те години създават с проф. Н. Ковачев електронна база данни за българските фамилни имена през ХХ в. Тази стратегия на ЦБО от 90-те години доц. д-р М. Ангелова-Атанасова продължава и след кончината (през 2001 г.) на именития си колега и учител. По тоя начин се осъществяват два поредни нейни проекта от 2001 до 2008 г., финансирани от ВТУ, чрез които се полагат основите на електронната база данни на българската топонимия. Средствата, които ВТУ може да отпусне за подобни проекти, се оказват далеч по-малко от потребните за такава мащабна задача, но достатъчни за един старт. И работата продължава: издирват се ръкописи и се подготвят за печат. Ежегодно в издателския план на ВТУ се включват по 3–4 заглавия – става реално всичко, което с минимални средства, но с максимално всеотдаен труд и ентусиазъм може да се осъществи. Така се появяват на бял свят топонимичните монографии за Великотърновско (2001), Пещерско (2007), Казанлъшко (2008), а после – и Дряновско (2009). Постигнатото дава основание на ФНИ на МОМН да утвърди (2008) проекта ѝ „Тезаурус на българската топонимия – неизчерпаем източник на информация за културно-историческо минало и народностна идентичност”. Това открива нови хоризонти: доц. д-р М. Ангелова-Атанасова сформира 11-членен екип, който, заразен от ентусиазма ѝ, се залавя за работа – на 23 януари 2009 г. е първото заседание на екипа (вж. http://www.uni-vt.bg/1/?page=2399&zid=145). Велико начинание не може без посвещение – през следващите 5 години М. Ангелова-Атанасова ще трябва да отделя много повече време за организиране на сложната и многообразна дейност на ЦБО, отколкото за индивидуалните си планове и научни задачи. Но без да се омаловажава стойността на личните ѝ научни трудове, направеното от доц. д-р Мария Ангелова-Атанасова по проекта „Тезаурус” е несъмнено едно от най-значимите ѝ постижения, от най-трайна и непреходна стойност, от огромно значение не само за българската наука! За такова дело при една свястна научно-образователна политика все трябва да се намери начин за изразяване на признателност на републиканско равнище!
Ето я, представена по най-лаконичен начин, равносметката за постиженията по проекта „Тезаурус на българската топонимия” – само като списък от отделни книжни тела с брой страници, по хронология на излизане от печат:
- †Георги Христов, Местните имена в Ардинско, ВТ, изд. “ИВИС”, 2009, 640 стр.
- †Вельо Велев, Местните имена в Брезнишко, ВТ, изд. “Фабер”, 2009, 488 стр.
- Недялка Иванова, Местните имена в Луковитско, ВТ, изд. “Фабер”, 2009, 408 стр.
- †Николай Ковачев, †Росица Ковачева-Цветанова, Местните имена в Беленско, ВТ,
изд. “Фабер”, 2009, 256 стр.
- †Лиляна Минева-Ковачева, Местните имена в Русенско, ВТ, изд. “Фабер”, 2009, 272
стр.
- †Георги Христов, Топонимията като отражение на етнорелигиозните процеси в
Родопите, ВТ, изд. “Фабер”, 2010, 148 стр.
- Пело Михайлов, Списъците на населените места като извори за научни
изследвания, Пловдив, изд. “Астарта”, 2010, 256 стр.
- †Борис Симеонов, Елена Иванова, Топонимията на Плисковско-Мадарския регион,
Пловдив, изд. “Астарта”, 2010, 356 стр.
- Драгомир Лалчев, Местните имена в Тополовградско, ВТ, изд. “Фабер”, 2010, 272 с.
- Пело Михайлов, Възпоменателни селищни имена в Пловдивска област, Пловдив,
“Астарта”, 2010, 144 стр.
- Ничка Бечева, Местните имена в Ивайловградско, ВТ, изд. “Фабер”, 2010, 416 стр.
- Анелия Петкова, Местните имена в Плевенско, ВТ, изд. “Фабер”, 2010, 264 стр.
- Тодор Балкански, Кирил Цанков, Енциклопедия на българската ономастика, ВТ,
изд. “Фабер”, 2010, 552 стр.
- Кирил Цанков, Местните имена в Никополско, ВТ, изд. “Фабер”, 2010, 280 стр.
- †Вельо Велев, Местните имена в Пернишко, ВТ, изд. “Фабер”, 2010, 320 стр.
- Румяна Кокаличева, Местните имена в Харманлийско, ВТ, изд. “Фабер”, 2011, 696
стр.
- Елена Първанова-Грьошел, Топонимията на Карловско, ВТ, изд. “Астарта”, 2011,
260 стр.
- Тодор Балкански, Тутракан. Езиковоархеологически обзор, ВТ, изд. “Фабер”, 2011,
90 стр.
- Стоян Райчевски, Местните имена в Малкотърновско, ВТ, изд. “Фабер”, 2012, 276
стр.
- †Йордан Заимов, Български водопис. Том 1, ВТ, изд. “Фабер”, 2012, 612 стр.
- †Йордан Заимов, Български водопис. Том 1I, ВТ, изд. “Фабер”, 2012, 682 стр.
- Драгомир Лалчев, Исторически обекти и лингвистична хронотопия на исихазма в
Източна Тракия, ВТ, изд. “Фабер”, 2012, 296 стр.
- Васил Дечев, Владимир Демирев, Топонимията на Сливенска околия, ВТ, изд.
“Фабер”, 2012, 453 стр.
24.Светослав Аджемлерски, Справочник на селищните имена във Варненска област,
ВТ, изд. “Астарта”, 2012, 246 стр.
- Димитрина Михайлова, Семантични процеси и явления в българската топонимия
(Етюди по проприална семантика), ВТ, изд. “ИВИС”, 2012, 160 стр.
- Тодор Балкански, Мариана Белнейска-Георгиева, †Цанка Константинова и
Димитрина Михайлова, Библиография на българската ономастика 1981–2000,
ВТ, изд. “Фабер”, 2013, 400 стр.
- Тодор Балкански, Местните имена в Пазарджишко, ВТ, изд. “Фабер”, 2013, 640
стр.
- Димчо Момчилов, Наташа Чакърова-Кръстева, Местните имена в Карнобатско,
ВТ, изд. “ИВИС”, 2013, 838 стр.
- †Николай Ковачев, Географските имена в Ловешки окръг, ВТ, изд. “ИВИС”, 2013,
848 стр.
- Анастасия Петрова, Добрина Берова, Топонимията на Ямболско, ВТ, изд.
“Астарта”, 2013, обем 500 стр.
- Нинко Заяков, Местните имена в Кулско, ВТ, изд. “Астарта”, 2013, 312 стр.
- Гергана Кацарова-Папа, Местните имена в Босилеградско, ВТ, изд. “Астарта”,
2013, 270 стр.
- Таня и Захари Мишеви, Местните имена в Елховско, ВТ, изд. “Астарта”, 2013, 320
стр.
- Савка Близнашка-Янева, Местните имена в Елинпелинско, ВТ, изд. “Астарта”,
2013, 251 стр.
- Лалка Цветкова, Местните имена в Трънско – подготвена за печат
Към приноса ѝ към българската наука, просвета и висше образование трябва да отнесем и публикуваните от нея разнообразни по тематика изследвания [41], творчески портрети на наши ономасти (Н. Ковачев, М. Москов, Д. Лалчев, Н. Иванова, Л. Селимски) и бележити личности, хроники, рецензии и отзиви, а не на последно място и участието ѝ като официален рецензент/опонент в процедури за научни степени и звания, както и престижното ѝ участие в съставянето на издадения в Братислава нов Българско-словашкия речник. Представата за дейността на нашата юбилярка би била далеч непълна, ако не отбележим специално и огромната ѝ работа като съставител и редактор на по-голямата част от отпечатаните 13 тома на издавания от ЦБО периодичен сборник „Състояние и проблеми на българската ономастика (СПБО)” [42], както и на множество други сборници и монографии, на които е редактор или съредактор и които за краткост тук не се посочват поотделно. Всичко това, както и научните форуми, на които тя е организатор или/и съорганизатор, създаденият и поддържан от нея линк на ЦБО към сайта на ВТУ, множеството интервюта за различни медии значително съдействат за обединяване на изследвачите по ономастика и на внушителен брой краеведи у нас около работещото ядро във ВТУ и допринасят за популяризиране на резултатите от изследванията им. Не можем да се абстрахираме от преподавателската ѝ работа, на която тя, разбираемо, е посвещавала твърде много от скъпоценното си време: освен основния курс лекции, които чете, е разработила и няколко избираеми спецкурса по ономастика и е преподавала български език и култура в Братиславския университет през периода 1994–1998 г.
Прочее, можем да кажем като обобщение, че макар и да е осъществявана покрай нас и почти незабележимо за много лица от нашата Alma Mater, цялостната дейност на доц. д-р Мария Ангелова-Атанасова за развитието на ономастичната наука във Великотърновския университет заслужава най-висока оценка. Нашата колежка твърде много е допринесла и занапред ще допринася за това, българската наука да може достойно да се равнява с науката на други страни и народи, да заеме полагаемото ѝ се място в световния научен процес. Като учен с международно признание доц. д-р М. Ангелова-Атанасова е член на Комисията за славянска ономастика при Международния комитет на славистите; член е и на Научния съвет (Advisory Board/Comité scientific) на сп. “Studii şi cercetări de onomastică şi lexicologie”, което се издава в Университета в Крайова (Румъния).
Всеки европейски университет би се гордял с такъв талантлив и всеотдаен преподавател, неуморен изследвач и организатор на научноизследователската дейност, редактор и издател, сърдечен колега и забележителен човек!
Ще преглътне поредното огорчение – такива неща бързо се научават – и пак ще е отворена за научно сътрудничество и колегиална дружба!
И затова – съвсем сърдечно е пожеланието ни към нашата мила колежка и уважавана учителка – да ѝ се случват повече поводи за усмивки, да се радва на нови творчески постижения и обществено признание! Както искрено я радват успехите на многобройните ѝ възпитаници!
Да бъде все така силна – да преодолява предизвикателствата, а да прощава на слабите!
А ние – колегите, приятелите и учениците на доц. д-р М. Ангелова-Атанасова, да си пожелаем взаимно късмета да чуваме и покоряващата ѝ песен!
Людвиг Селимски
БЕЛЕЖКИ
[1] Повече данни за първите две десетилетия изпълнен с мъка и борба живот вж. в: Доц. д-р Мария Ангелова-Атанасова – нашата юбилярка. // Проглас, ХХ/1. ВТ, 2011, 281–293; Жизненият юбилей на нашата колежка (Доц. д-р Мария Ангелова-Атанасова на 65 години). // СПБО, т. 12, 2012, 527–544.
[2] Езикът на Цани-Гинчевите повести и унификационните процеси в българския книжовен език към края на XIX век. // Стилистика и лингвистика. Сборник изследвания, посветени на професор доктор Димитър Чизмаров. Изд. на ВТУ. ВТ, 2009, 49–56.
[3] Българският език в началото на XXI век – иновации и езикова политика. // Езикът и литературата в модерното общество. Jazyk a literatứra v modernej spoločnosti, съст. Т. Ичевска. ВТ, 2005, 151–161.
[4] Новите думи в български език от словообразувателно гледище. // Български език, 1992/5, 440–447.
[5] Българският фразеологизъм иде /пристига/ росен-пресен. // Slavica Slovaca, r. 30/1, Bratislava, 1995, 42–46; За произхода на диалектния глагол унегрям се. // Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев. ВТ, 2005, 49–50.
[6] Из българската диалектна лексика и фразеология (Няколко българско-словашки лексикални изоглоси). // СПБО, т. 6, 2002, 68–73.
[7] Хидронимията на Горнооряховско. // Юбилеен сборник „20 години Великотърновски университет”, кн. I. Езикознание. ВТ, 1983, 17–29.
[8] Селищни имена от турски произход в бивша Горнооряховска околия. // Аспирантски сборник, кн. IV, св. 2 - Езикознание, ВТ, 1977, 61–71; Имената на изчезнали селища в Горнооряховско. // 1300 години Българска държава, ВТ,1982, 85–98; Български имена на селища в Горнооряховско. // Славистични проучвания (Сборник в чест на IX международен славистичен конгрес). София, 1983, 7–18; Малуша или Дюдря преди Павел? // Приятели за науката. Сборник в чест на проф. дфн Тодор Балкански, посветен на неговата 65-годишнина. ВТ, 2009, 47–51; Спорното и безспорното в топонимията на Лясковец. // Лясковец в миналото. ВТ, 1994, 35–56 (с 4 приложения).
[9] Топонимията на Лясковец като исторически извор. // ВТ и Великотърновският край през вековете. ВТ, 1983, 137–147; Tопонимията на с. Павел като извор за историята му (Селищни, водни, местностни имена). // Село Павел, Великотърновско. Изследвания. Документи. Спомени. ВТ, 2007, 44–64.
[10] Имена от изчезнали лексеми в топонимията на Горнооряховско. // Български език, 1988/5, 420–422; Две старинни имена от Горнооряховско: Зъчка и Ъжевия. // Български език, 1989/1, 69–70; Старинни елементи в топонимията на Горнооряховско. // Трудове на ВТУ, Филологически факултет, т. 24, кн. 2. Езикознание. ВТ, 1992, 137–171.
[11] Мотивираност на местните имена. // Сборник доклади от II-я Международен конгрес по българистика, т. 5 Диалектология и ономастика. София, 1988, 252–258.
[12] Причины перемен в топонимической системе. // 15. Internationaler Kongreß für Namenforschung. Der Eigenname in Sprache und geselschaft. Vorträge und Mitteilungen in der Sektion 1. Theorie, Methodik und Geschichte der Onomastik, II. Leipzig, 1985, 1–5; Проблемът за устойчивостта на местните имена. // Славистични проучвания, ВТУ. ВТ, 1988, 5–8; Съдбата на българската топонимия през XV–XVIII в., отразена в турски извори за българската история и в промените, настъпили в топонимията на Горнооряховско. // Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от XIV-XVIII век. ВТ, 1992, 458–466; Problems of Nomination in Bulgarien Toponymy. // International Congress of Onomastic Sciences. Helsinki, 1991, 11 (резюме).
[13] Топонимията на Горнооряховско. Проблеми на устойчивостта на функциониращата топонимична система. Бендида. ВТ, 1996, 474 с. Срв. под същото заглавие АКД. ВТ, 1993, 41 с.
[14] Някои наблюдения над географската терминология и топонимията в произведенията на писателите от Търновската книжовна школа. // Търновска книжовна школа, т. 5. ВТ, 1994, 369–376.
[15] Лексикалната основа на българската и лужишката топонимия. // Сборник в чест на проф. Ангел Давидов. ВТ, 2004, 313–325.
[16] Вж. напр.: Проблеми на картографирането на българската географска терминология, съхранена в микротопонимията. // Zborník materiálov. 13. slovenská onomastická konferencia, Bratislava, 1998, 37–48.
[17] Географският термин балта в топонимията на България. // Етнолингвистични проблеми на балканските народи. София, 2000, 74–80.
[18] Лични имена от имена на звезди и съзвездия в съвременната българска антропонимия. // Ономастично и етнолингвистично пространство на езика (в чест на проф. Н. П. Ковачев). ВТ, 1996, 43–54.
[19] Съдбата на календарните имена през периода 1981–1990. // СПБО, т. 5, 2002, 155–204.
[20] Сложните лични имена в българската личноименна система през периода 1981–1990. // Onomastica, XLII. Kraków, 1997, 149–170.
[21] Характер на промените в българския именник през периода 1981–1990 г. // Slavica Slovaca, r. 32, № 1, Bratislava, 1997, 33–42.
[22] Опит за изследване на психо- и социолингвистичните причини за промените в личноименната ни система. // СПБО 2, т. 2, 1994, 147–152.
[23] Psycholinguistische und soziolinguistische Ursachen für die Veränderungen im System der Personennamen. // Akten des 18. Internationalen Kongresses für Namenforschung; Trier, 12.–17. April 1993 – Band III: Namensoziologie, Max Niemeyer Verlag, Tübingen, 1999, 220–226.
[24] С подзаглавие Състояние и проблеми на съвременните български лични имена. ВТ, 2001, 271 с.
[25] Имената на българите в Словакия / Mená a priezviská Bulharov na Slovensku. Bratislava 1998, 120 с.
[26] Срв. Свободен асоциативен експеримент върху материал от българския именник. // Slavica Slovaсa, r. 33, № 1, Bratislava, 1998, 34–40.
[27] Срв. Словообразувателната специфика на личните имена от Чепинско (1515–1516 г.). // Общуване с Изтока. Юбилеен сборник, посветен на 60-годишнината на Стоянка Кендерова. София, 2007, 184–190.
[28] Съвременни тенденции в именуването на българите. // Българистични проучвания. т. 8, ВТУ. ВТ, 2002, 78–85; Между традицията и модата. (Именуването на българите в края на ХХ век). // Граматика и семантика. Научни изследвания в чест на проф. дфн Станьо Георгиев по случай неговата 80-годишнина. ВТ, 2010, 305–314.
[29] Посоки на развой в именуването на българите в началото на XXI век. // СПБО, т. 7, 2005, 34–45; Личните имена у българите в началото на XXI век (екстралингвистичен аспект). // СПБО, т. 8, 2006, 47–60.
[30] Данните от една анкета. // СПБО, т. 7, 2005, 101–104.
[31] Идеята на проф. Николай Ковачев за Препоръчителен речник на личните имена у българите и днешните потребности на службите за именуване. // СПБО, т. 7, 2005, 122–124.
[32] Фамилните имена – съкровищница на изчезнали и редки лични имена. // Българистични проучвания, т. 9, ВТУ. ВТ, 2003, 55–69; Прозвища от лични имена в именната практика на българите. // Българска
филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. ВТ, 2006, 409–418.
[33] Общ поглед върху словообразувателната специфика на българските фамилни имена. // СПБО, т. 4, 1999, 69–88 (със С. Семова).
[34] Към типологията на фамилните имена на ‑ол-ов. // Научни приноси в памет на професор Константин Попов. ВТ, 2007, 389–394; Български фамилни имена на ‑олски/-улски/-елски. // Λογος òνοµαστική (Логос ономастики), 2(2), Донецьк (Украïна), ТОВ „Юго-Восток, Лтд”, 2008, 12–17.
[35] Към словообразувателната специфика на фамилните имена във ВТ през 1946 г. // Oratio vitae simulacrum (Словото е отражение на живота). Сборник научни изследвания в чест на 65-год. на проф. д-р Христина Станева. ВТ, 2009, 212–220.
[36] Два старинни типа български фамилни имена от сложни основи. // Филология в пространстве культуры. (К 75-летию со дня рождения доктора филологических наук, профессора Евгения Степановича Отина). Донецк, Юго-Восток, 2007, 13–23; Български фамилни имена от сложни основи, тип Боримечка. // Името в паметта на езика. Сборник в памет на професор Борис Симеонов. Съст. П. Асенова. Изд. “Фигура”, С., 2008, 126–134; Типология на българските и словашките фамилни имена със сложна основа. // СПБИ, т. 10, 2010, 169–201 (с М. Кошкова).
[37] Вариантност на фамилните имена у българите. // Научни изследвания в чест и в памет на акад. Иван Дуриданов. ВТ, 2006, 33–40.
[38] Фамилното име на българката. //12. Slovenská onomastická konferencia a 6. seminár „Onomastika a škola”, Prešov, 1996, 157–162.
[39] Компютърният архив-картотека на фамилните имена у българите като проект и реализация. // Българистични проучвания, 1997, 381–390 (със С. Семова); К словарю болгарских фамилий. // Балканско езикознание, XLIII (2003–2004), 2–3, 232–245; Проблеми по създаването на Речник на фамилните имена у българите. // Езиковедски проучвания в памет на проф. Йордан Заимов, С., 31–41.
[40] Бащините имена у българите днес (върху материал от кандидатстудентските списъци). // Йорданка Маринова. Изследвания по случай нейния седемдесетгодишен юбилей. ВТ, 2006, 21–29.
[41] Между другото тя е основен съавтор – с много разработки – и съредактор на забележителна книга за родното й село: Село Павел, Великотърновско. Изследвания. Документи. Спомени. Изд. „Астарта”, В. Търново, 2007 [Рец.: Г. Дюлгерова, в: Български език 2008/1].
[42] Състояние и проблеми на българската ономастика: т. 4, 1999 (съвм. с Н.П.Ковачев); т. 5, 2002; т. 6, 2002; т. 7, 2005; т. 8, 2006; т. 9, 2009; т. 10, 2010 (член на ред. кол.); т. 11, 2010; т. 12, 2012 (отг. редактор), т. 13, 2013 (член на ред. кол.).
[Бел. на ред.] Статията е специално подготвена за „Езиково и езиковедско наследство“.