ПРОФ. Д.Ф.Н. ДИАНА ИВАНОВА – ПРОНИКНОВЕНА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИСТКА

(По случай нейния 65-годишен юбилей)

 

В съвременната университетска българистика проф. д.ф.н. Диана Иванова е висок пример за последователно и отговорно, системно и ползотворно служение в научноизследователското пространство на българския книжовен език и документалното преоткриване на неговото единство и приемственост във времето от неговото създаване през IX век до днес. В центъра на нейните научни търсения са езиковедските проблеми от епохата на българското национално Възраждане. Особено внимание проф. Диана Иванова отделя на новобългарските преводи на Свещ. Евангелие, които отразяват и побират в себе си натрупания многовековен преводачески опит, започнат с апостолското преводаческо дело на светите братя Кирил и Методий и продължен в старобългарските преводачески школи на Велики Преслав, Охрид, Атон, Парория, Търновград. Заради тази принципна приемственост и филологическия си професионализъм търновските редактирани преводи придобиват несъмнен авторитет и след сверка с гръцките източници влизат във всички старопечатни издания на славянската Библия до XVIII век, т.е. до 1756 г., когато окончателно се кодифицира църковнославянската (в основата си – старобългарска по език) Елисаветинска Библия.

 

Преди да се пристъпи към новобългарските библейски преводи, с трудовете си проф. Диана Иванова поставя за цел и решения сложни задачи: да се установят взаимоотношенията между ръкописните старобългарски издания на Библията, степента на тяхната проекция в печатните издания и едва тогава да се разчете преводаческата методология на възрожденските преводачи – тяхното отношение към предходната традиция и гръцките източници. Постепенно бива натрупан обемен емпиричен материал, представен и осмислен в редица публикации, някои от които са в издания на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”, напр.: Търговищкото печатно Евангелие (1512 г.) и ръкописната евангелска книжнина (с оглед на лексикалната приемственост). – В: Българистични проучвания, кн. 1, Велико Търново, 1996, 93–106; Търговищкото печатно Евангелие (1512 г.) и старите преводи на Евангелието (с оглед на текстологичната традиция). – В: Българистични проучвания, кн. 5, Велико Търново, 1999, 45–60; Печатните книги през XVI век и старата ръкописна традиция. – В: Търновска книжовна школа, т. 6, Велико Търново, 1999, 295–311; Генадиевската Библия (евангелските книги) и Търговищкото Четириевангелие – щрихи към лексикалната им характеристика. – В: Търновска книжовна школа, т. 8, 2007, 359–370; Южнославянските печатни книги от XVI век и пътят към окончателната църковнославянска езикова кодификация на библейския (евангелски текст). – В: Славянска филология, кн. 25, С., 2013, 24–46 и др.

 

Да се формират системни изводи от съпоставителни текстологически наблюдения е даденост, която характеризира талантливия изследвач. За възрожденските библейски преводи проф. Диана Иванова достига до важни откривателски обобщения. Ето някои от тях: Възрожденските преводи отразяват южнославянската (българската) традиция в евангелските текстове, положена в Търговищкото Евангелие, Острожката Библия от 1581 г. и в Елисаветинската Библия. В редица случаи съответствията стигат до старобългарските ръкописни паметници. Най-силно се вижда влиянието на старата славянска традиция при П. Сапунов и о. Неофит. В това отношение по-малко зависим е П. Р. Славейков, който е най-последователен към гръцките изходни текстове (Повече: Иванова, Д. Старата текстологична традиция и проекциите £ в новобългарските евангелски преводи. – В: Търновска книжовна школа, т. 7, Велико Търново, 2002, 314–316; Иванова, Д. Новобългарските евангелски преводи и техните гръцки образци. – В: Българистични проучвания, кн. 3, Велико Търново, 1998, 93–110; Иванова, Д. Преводът на Евангелието от Теодосий Бистрицки в историята на новобългарските преводи на Библията. – В: Българистични проучвания, кн. 2, Велико Търново, 1997, 191–201).

 

Новобългарските преводачи и ценители на библейското слово вървят по стъпките на великите си предходници, като изучават системно предходния преводачески опит и гръкоезичните източници – един процес, който се увенчава с българския синодален превод на Библията от 1925 г. В тази тематична област с последователна упоритост проф. Диана Иванова съумява да направи открития, да ги провери в доклади на конференции и в публикации, а след това да събере изследователските си прозрения в две монографии с основополагащо значение: Традиция и приемственост в новобългарските преводи на Евангелието, Пловдив, 2002; Езикът на Библията. Българският синодален превод от 1925 г., Пловдив, 2003. Тук трябва да прибавим и подготвения в съавторство с проф. Боряна Велчева интересен, приносен труд: И от зазоряване тръгва денят… Изследвания върху приемствеността в развоя на българския книжовен език, Пловдив, 2010.

 

За да изпълни предназначението си да буди българите от многовековния робски сън, възрожденската литература е изпълнена с публицистична разпаленост, положена още от дамаскинарите и св. Паисий Хилендарски. Група книги на проф. Диана Иванова са посветени на езика и съдържанието в публицистиката, представена в периодичния печат: Българският периодичен печат и градивните книжовноезикови процеси през Възраждането (Върху материал от списание „Читалище” – 1870–1875), Пловдив, 1994; Езиковите въпроси в българския периодичен печат през Възраждането, Пловдив, 1998. Проучваната проблематика за първи път се представя и осветлява подробно, широко и задълбочено, въведени са много нови сведения и наблюдения за езиковите практики във възрожденската периодика. Тук следва да бъде отнесена и книгата Григорий Пърличев и българската книжовноезикова ситуация през 60-те – 80-те години на XIX век, Пловдив, 1995. Изцяло откривателски характер има проучването за разкриването на многобройните безименни текстове от възрожденската епоха: По следите на анонимното авторство в печата през Възраждането, Пловдив, 2000.

 

Дори от краткия обзор на заглавия от досегашната богата творческа биография на проф. Диана Иванова се налага убеждението за нейната всеотдайност и постоянно трудолюбие, за изключителната любов към света на българското езиково строителство през Възраждането, проучвано в диахронен и синхронен аспект. Досегашните дарове на нейния талант обещават още много интересни срещи с нови филологически открития и достижения.

   

Димитър Кенанов

 

[Бел. на ред.] Статията е написана специално за „Езиково и езиковедско наследство“.

• Предишна
• Следваща