Контакт с администратор на сайт: (359) 888 528 003 - Email: support@econs.org

ДОЦ. Д-Р АНЕЛИЯ ВАСИЛЕВА ПЕТКОВА НА 60 ГОДИНИ

Доц. д-р Анелия Василева Петкова е родена на 10 януари 1956 г. в град Плевен. Гимназиално образование завършва в родния си град, а висше – във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, специалност Българска филология. Веднага след дипломирането си (1981 г.) постъпва на работа във Великотърновския университет като нередовен асистент по съвременен български език, от 1984 г. е редовен асистент, през 1990 г. става старши асистент, през 1996 г. – главен асистент, през 2008 г. – доцент. През 2005 г. успешно защитава пред дисертационен труд на тема „Говорът на с. Петърница, Плевенско” и получава образователната и научна степен доктор, а през 2008 г. получава научното звание доцент с хабилитационен труд на тема „Местните имена в Плевенско“.

Доц. Петкова чете лекции пред студентите от Филологическия, Историческия, Педагогическия и Стопанския факултет на Великотърновския университет (степен бакалавър) по дисциплините българска диалектология, българските диалекти във и извън държавните граници на Република България, социолингвистика, фонетика, фонология, лексикология, лексикография, българска граматика, български правопис и стил, български език като чужд. Изнася лекции и пред студенти от Филологическия факултет (степен магистър) по дисциплините социолингвистика, социолингвистични аспекти на преподаването на българския език като втори, правоговор, езикова култура, както и пред докторанти – по социолингвистика. Научен ръководител е на дипломанти и докторанти. Рецензент е на хабилитации и дисертации.

Доц. Петкова изнася лекции по български език и в чужбина – в Башкирския държавен университет в град Уфа, Русия (2012 г.) и в Ягелонския университет в град Краков, Полша (2015 г.). Специализира в университета в град Бърно, Чехия (1984 г.). От 1999 г. до 2003 г. е лектор по български език, литература и култура в университета в град Тирана, Албания, където преподава на студенти от Историко-филологическия факултет и в Департамента за балкански и славянски езици. За целите на обучението тя изучава задълбочено албански език, като се явява на изпит пред комисия на Тиранския университет, председателствана от един от най-големите албански лингвисти – проф. Джовалин Шкуртай.

В продължение на 8 години доц. Петкова участва активно в работата на Летния семинар по български език и култура към Великотърновския унивеситет, като провежда практически занятия с чужденци в групи за напреднали, както и води лекции в Специализирания семинар по съвременен български език. През 1999 г. става и негов зам.-директор.

От 2011 г. досега е член е на Факултетския съвет към Филологическия факултет на Великотърновския университет. От 2011 г. до 2015 г. е член на Атестационната комисия към Филологическия факултет на Великотърновския университет.

Владее писмено и говоримо руски език, английски език, албански език, немски език.

Научните интереси на доц. Петкова са разностранни: българска диалектология, социолингвистика, езикова интерференция, българска лексикология и лексикография, чуждоезиково обучение, етимология и ономастика, топонимия, диалектология и топонимия, антропонимия, лингвокултурология.

***  

Доц. Петкова е автор на повече от 60 публикации, без да се включват изявите й в неспециализирани издания – вестници, списания, телевизии, в които е давала интервюта по езикови въпроси.

Най-значими приноси има в областта на българската диалектология. На тази проблематика е посветен дисертационният й труд Говорът на с. Петърница, Плевенско, защитен през 2005 г. (378 с.). Изборът на темата не е случаен. Селището се намира в границите на слабопроучения белослатинско-плевенски говор, разположен в ятовата зона, където се срещат особеностите на източните и западните български говори. Целта на изследването е да се се опише и съпостави традиционното състояние на говора със съвременното, като се използват традиционните диалектоложки и съврементите социолингвистични методи и подходи. Дисертационният труд очертава устойчивите тенденции и съществените промени в говора днес, затихването и изчезването под влияние на книжовния език на неговите най-ярки и специфични черти; връзките на този преходен български говор не само с останалите български говори, но и с други балкански и славянски езици.

Доц. Петкова обръща поглед и към някои теоретични аспекти в изследването на българските диалекти. В статията си За някои структурно-семантични диалектизми в българския език (В: Међународни научни скуп Дијалекти српскога језика: истраживања, настава, књижевност 1, 2014) авторката проследява особеностите на структурно-семантичните диалектизми в българския език – семантични и номинативни. Анализът на семантичните диалектизми показва, че регистрираните в тях значения са предимно остарели за съвременната българска езикова система. Анализът на номинативните диалектизми разкрива, че те са изключително голям брой и доказват големите словообразувателни възможности на българския език. Именно затова номинативните диалектизми са предмет на проучването. Статията Диалектът и книжовният език в тяхното социално преплитане (2005) е посветена на един все още актуален въпрос в българската диалектология – взаимодействието между диалект и книжовен език. Очертани са отклоненията от книжовната норма на всички езикови равнища. С помощта на статистически методи е показана динамиката на основните лингвистични променливи в зависимост от социалните и демографските фактори: възраст, образование, професия, пол, местоживеене, мигриране и др.

Работата на доц. Петкова като лектор по български език, литература и култура в столицата на Репулика Албания (1999-2013 г.) я насочва към друга, изключително важна тема в областта на българската диалектология – българските диалекти и българското население извън държавните граници на Република България.

 

Първата й научна проява, свързана с тази тема, е участието й с доклад в Националната научна конференция, проведена в Министерството на науката и образованието през 2005 г., където се обсъждат проблемите на българското малцинство в Република Албания. Още същата година докладът е публикуван в специализираното издание „Българите в Албания и Косово. Алманах на дружество „Огнище” (Говорът на село Стеблево, Голо Бърдо – Албания. – В: Българите в Албания и Косово. Алманах на дружество “Огнище”. София, 2005, т. 2).

 

На тази тема доц. Петкова посвещава своята статия Българска реч от село Стеблево, Голо Бърдо (Албания) (2009). Предмет на изследването е говорът на българското население в областта Голо бърдо, разположена в Източна Албания и западната част на Република Македония. Това население, заедно с населението от областите Мала Преспа и Поле, остава извън политическите граници ва Република България след окончателното оформяне на границите на Албания през 1913 г. В статията се характеризират най-ярките диалектни особености на този уникален български диалект – фонетичните и морфологичните, а в края – като приложение – е представен кратък текст (образец). В статията са очертани особено категорично онези особености, които свързват диалекта на село Стеблево с всички останали български диалекти на територията на българското езиково землище. Прецизният езиков анализ и демографските сведения доказват българския произход на населението в областта Голо бърдо.

 

Продължителният престой в Албания и задълбочените наблюдения на речта на българското население основно от столицата – Тирана, дават възможност на доц. Петкова да регистрира и анализира основни процеси на езикова интерференция между българския език (българските диалекти) в Албания и албанския език. С тази тема е свързана статията й Езикова интерференция в говора на българската диаспора в с. Стеблево, Голо Бърдо – Албания (2010). В нея тя прави подробен анализ на историческите и демографските особености на селото и с интерес отбелязва, че жителите сами назовават своя език бугарски. Специално място отделя на етимологията на името на селото и на топонимията, тъй като се оказва, че в нея е запазена старинна българска лексика. Задълбоченият анализ посочва, че интерференцията се проявява на лексикално и синтактично равнище, което е съпроводено с богат илюстративен материал.

 

Приносен характер имат и изследванията на доц. Петкова по диалектна фонетика. Така например едно от нейните ранни диалектоложки изследвания е провокирано от най-специфичната фонетична особеност на плевенския говор – промяната на латералната съгласна «л» в зависимост от позицията й в думата. В статията си Промени на латералните съгласни в говора на село Петърница, Плевенско (1996) авторката анализира уникалния характер на фонетичната система на проучвания говор. Тази промяна е рядко срещана в българските диалекти, но тя категорично свързва говора на с. Петърница с други диалекти в българското езиково землище – врачански, тетовски; доказва неразривността, единството на българския диалектен континуум както в границите, така и извън границите на Република България. Доц. Петкова се интересува и от употребата на диалектните думи в творчеството на големите майстори на българското художествено творчество – Диалектизмите в художествената литература (1995).  

 

Важна област от научните занимания на доц. Петкова е ономастиката. С изразен приносен характер е книгата й Местните имена в Плевенско (В. Търново, 2010, 263 с). Образно топонимията може да бъде представена като огледало на човешката история, тъй като в нея се отразяват етническите названия, историческите събития, своеобразието на домашния бит и личните имена на хората. Ето защо авторката с ентусиазъм и постоянство се обръща към проблемите на топонимията. В книгата си доц. Петкова предлага историко-лингвистичен, лексико-семантичен и лингвистично-структурен анализ на местните названия от бившата Плевенска околия, която обхваща 55 селища. Изключително важен е представеният Речник на местните имена в Плевенска околия, който обхваща 4348 топонима и дава ценна инфрмация, изготвена компетентно от авторката, за тяхната форма, произход, етимология.

На проблемите на българската топонимия са посветени и други изследвания: Диалектна лексика в топонимията на Плевенско (2012); Диалектна лексика и топоними (Ниш, 2013). В тях авторката умело разграничава местните имена със старинен характер, както и границата между домашна и чужда диалектна лексика в топонимията на Плевенско. Интересни са наблюденията й върху произхода на топонимите, както и върху езиковата им характеристика.

 

Към проблемите на антропонимията доц. Петкова се ориентира при първите си научни търсения, като проучва: Имената на българските царе и владетели и тяхното разпространение във Велико Търново (1998); За някои основни тенденции при избора на личното име ( 1990).

 

Изследователският интерес е привлечен и от някои проблеми на социолингвистиката и разговорната реч: Социолингвистичният аспект при изследване на диалектоложки материал (2005); За една фонетична особеност на книжовно-разговорната реч (рефлекс на ятовата гласна) (1994).

Доц. Петкова проявява интерес и към лексикографията. Събраните и анализирани съвместно с В. Бонджолова неологизми публикува в Речник на новите думи в съвременния български език (1999). В Енциклопедия на съвременния български книжовен език (2000) е автор на 6 статии, които представят основни езиковедски списания.

 

Небезучастна доц. Петкова остава и към проблемите на българската морфология: Префиксално-суфиксални форманти с компонент О-, ОБ за образуване на глаголи в съвременния български език (1989); Към въпроса за префиксално-суфиксалните форманти за образуване на глаголи в съвременния български книжовен език (префиксално-суфиксален формант с компонент В-/ВЪ-/ВЪЗ) (1989).

Известно е, че в семантиката на думите намират отражение определени феномени на културата. При това не е достатъчно само знанието за езика, необходимо е и притежаване на знания за възприятията и етнокултурните традиции на един народ. Тъкмо тези въпроси на етнологията и лингвокултурологията привличат вниманието на доц. Петкова при 4-годишния й престой в Албания като лекторка по български език, литература и култура и така, заедно с Дж. Зюкай, става авторка на статията Ландшафтът в езиковия свят на албанеца (2005). В нея с усет подчертава, че елемените на географската среда намират непосредствено отражение в съзнанието на албанците и се проявяват в езика. Затова анализира такова важно понятие в езика и съзнанието на носителите на албански език, каквото е понятието ʼпланинаʼ (на алб. език mal).

 

Изключително важно е участието й в научния проектТезаурус на българската топонимия – неизчерпаем източник на инфор­мация за културно-историческо минало и народностна иден­тич­ност” (проект ДО02 156/16.12.2008 към фонд „Научни изследвания” на МОН). Проектът стартира на 23.01.2009 г. и приключва на 15.03.2013 г.

 

Съавторка е на учебни помагала: Помагало по фонетика и фонология на съвременния български книжовен език (2005); Българска лексикология. Сборник с упражнения (1997); Правопис и пунктуация – задачи и текстове за упражнения (1993); Помагало по българска фонетика (1993); Помагало по фонетика с практикум по правопис (1991).

Доц. Петкова е отличен преподавател. Роля за това изиграват голямата й любов към професията, към преподаването, уважението й към студентите, на което те отвръщат с почит и признателност.

Десислава Попова                                                                                            

За Проекта

„Българистично лингвистично наследство. Портрети и творби на български и чуждестранни учени”
Научен проект № 09-422-01/09.04.2014 на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”

За Екипа

Ние сме:

Проф. Стоян Панайотов Буров,

доктор на филологическите науки, ръководител на проекта

Д-р Велин Димитров Петров

Русин Асенов Коцев – докторант

За Контакти

 

 гр. Велико Търново, ПК 5003
 ул. "Теодосий Търновски" №2
 тел: +359 (62) 618 257
 тел: +359 (888) 331 776
 имейл: e.nasledstvo@gmail.com