Контакт с администратор на сайт: (359) 888 528 003 - Email: support@econs.org

Стайко Кабасанов (1906 – 1997)

 

През март 2016 г. се навършиха 110 години от рождението на българския езиковед доц. Стайко Кабасанов. Неговата научна и педагогическа дейност в някои области може да се определи като пионерска и да се характеризира с прилагателното първа по думите на проф. Т. Бояджиев: „Стайко Кабасанов даде на българската диалектология първото подробно и системно описание на един интересен родопски говор, написа първата методика за преподаване на българския език, състави първото методическо ръководство за обучението по български език в диалектна среда” [1].

Стайко Кабасанов е роден на 22 март 1906 г. в село Момчиловци, Смолянско. Средното си образование завършва в Пловдив през 1927 г., а славянска филология в Софийския университет през 1932 г. В продължение на шест години преподава в Американския колеж в Симеоново, а след това учителства в гимназията в Кърджали и в Пловдивската мъжка гимназия. През 1944 г. е директор на Девическата гимназия в Пловдив, след което в периода 1946-1952 г. е преподавател в Пловдивския учителски институт. През 1952 г. започва преподавателската му дейност във Филологическия факултет на Софийския университет, където става един от основателите на катедрата по методика на обучението по български език. През 1964 г. е избран за доцент по методика и заместник-декан на Факултета по славянски филологии. След пенсионирането си дълги години чете лекции по методика на обучението по български език и по диалектология във Висшия педагогически институт – Шумен, където е избран и за заместник-декан на Филологическия факултет и за ръководител на катедрата по методика.

Диалектоложкото наследство на доц. Ст. Кабасанов включва две монографии, посветени на момчиловския и на тихомирския говор, и редица научни статии: „По-особени причастни и деепричастни форми в родопските говори” (1962), „Стар и нов назализъм в непроучен досега български говор” (1963), „Особености на показателните местоимения и на тройното членуване в някои родопски говори” (1964), „За характера и произхода на родопското широко о (ô)” (1968), „Съкратени и контрахирани форми в родопските говори” (1974), „Езикът на Кирила и Методия в родопските говори” (1982) и др.

През 1956 г. в Известията на Института за български език при БАН излиза монографията „Говорът на с. Момчиловци, Смолянско”, в която Ст. Кабасанов разкрива фонетичните особености и морфологичната система на този типичен среднородопски говор, като за пръв път се дават и някои синтактични черти на говора. Освен това е направена и лексикална характеристика на момчиловския говор, към която е приложен речник с над хиляда характерни родопски думи. Изкушавам се отново да цитирам проф. Т. Бояджиев: „Този пръв значителен труд на Ст. Кабасанов му осигури известност и широка популярност и го направи един от най-авторитетните и цитирани автори сред изследвачите на българските диалекти” [2].

Връх в научноизследователската дейност на видния диалектолог е монографията му „Един старинен български говор. Тихомирският говор” (1963), намерила широк отзвук в научния свят и отредила на автора й „почетно място между дейците на българската диалектология”. Разбирайки значението на тихомирския говор за историята на българския език, Ст. Кабасанов прави едно относително пълно описание на неговите особености. Чрез умело прилагане на сравнително-историческия метод той представя архаичните фонетични особености на говора, многобройните остатъци от падежни форми и цялостния му морфологичен строеж.

И други трудове на Ст. Кабасанов са посветени на родопската проблематика. Значението на родопските народни песни е посочено в статиите „За езика и стила на родопската народна песен” (1977) и „Значението на среднородопския фолклор за историята на българския език” (1980). В редица публикации ревностният родолюбец запознава широк кръг читатели с духовната култура на родопския край, с делото на първите родопски книжовници Христо Попконстантинов, Стою Шишков, Васил Дечев. В други статии изтъква заслугите на видни университетски преподаватели и споделя спомените си за тях (Л. Милетич, Б. Цонев, Ал. Теодоров-Балан, Й. Иванов, К. Попов).

Ст. Кабасанов е основоположник на съвременната лингвометоди­ческа наука. Той се налага като общопризнат специалист по проблемите на езиковото обучение с трудовете си „Методика на българския език” (претърпяла четири издания – 1957, 1962, 1964, 1979), „За обучението на литературен български език в диалектна среда” (1966), „Етапи в развитието на методиката на обучението по роден български език след Освобождението (1983) и много други. Неговите възгледи според покойния вече проф. К. Димчев „са отправна точка в търсенията за методологично и технологично обновяване на езиковите занятия”, посланията му „служат за ориентир при осъществяване на съвременни образователни проекти” [3].

В био-библиографията (съставена и издадена от Регионалната библиотека „Николай Вранчев” в Смолян по повод на 90-годишнината на доц. Ст. Кабасанов) са обхванати материали от 65-годишния му творчески път – от първата му публикация през 1931 г. до 1996 г. Научна добросъвестност и целена­соченост са думите, с които би могъл да се характеризира този дългогодишен творчески път и които са метафорично изразени в едно лично писмо до мен от 9.04.1995 г. чрез афористичния израз „съзнанието на научния работник е много ревниво – то не търпи други мисли задълго да го обладават” и в едно от последните му интервюта, озаглавено ”Научната работа е като ревнива жена – иска цялото ти внимание”.

Преди нелепата му смърт през 1997 г., в напреднала вече възраст, тези, които го познаваха, го помнят като висок, слаб и достолепен човек, с интелектуално излъчване, с благ поглед и ведра усмивка.

Филиалът на Пловдивския университет в Смолян организира и проведе две конференции – през 2001 и 2006 г., като изнесените на тях доклади бяха публикувани в сборниците „Обучението по български език в началото на XXI век (в памет на доц. Стайко Кабасанов)” (Смолян, 2001) и „Филологически и методически изследвания (доклади от международната научна конференция, посветена на 100-годишнината от рождението на доц. Стайко Кабасанов)” (Смолян – Люблин, 2007). През м. май 2016 г. филологическата катедра при Филиал – Смолян, планира да проведе научни четения, посветени на 110-годишнината от рождението на заслужилия български езиковед доц. Стайко Кабасанов.

Елена Каневска-Николова

 

БЕЛЕЖКИ

 

[1] Бояджиев, Т. Стайко Кабасанов и родопските говори. // Филологически и методически изследвания. Смолян – Люблин, 2007.

[2] Пак там.

[3] Димчев, К. Научното дело на доц. Стайко Кабасанов и някои актуални въпроси на методиката на обучението по български език и литература. // Български език и литература (електронна версия), 2007, № 2. Вж. същото http://liternet.bg/publish/kdimchev/nauchnoto.htm

 

        

 

Бележка: Фотографиите на Стайко Кабасанов са предоставени за публикуване от проф. д.ф.н. Елена Каневска-Николова.

За Проекта

„Българистично лингвистично наследство. Портрети и творби на български и чуждестранни учени”
Научен проект № 09-422-01/09.04.2014 на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”

За Екипа

Ние сме:

Проф. Стоян Панайотов Буров,

доктор на филологическите науки, ръководител на проекта

Д-р Велин Димитров Петров

Русин Асенов Коцев – докторант

За Контакти

 

 гр. Велико Търново, ПК 5003
 ул. "Теодосий Търновски" №2
 тел: +359 (62) 618 257
 тел: +359 (888) 331 776
 имейл: e.nasledstvo@gmail.com