Контакт с администратор на сайт: (359) 888 528 003 - Email: support@econs.org

Живко Бояджиев (14 април 1936 – 8 август 2007)

 

На 14.04.2016 г. се навършват 80 години от рождението на проф. д-р Живко Бояджиев. Той ни напусна преди 9 години, но и до днес стои пред очите ми светлият му образ и в паметта ми се нижат една след друга дългите години на нашето познанство и приятелство. Ние сме израснали на една улица „Мизия“, живеехме врата срещу врата и учехме в едно училище на ул. „Шипка“– тогавашната Десета прогимназия, която вече има друг номер, но е запазила известното на всички софиянци име „Васил Априлов“. Съдбата се разпореди така, че се оказахме колеги и работехме непрекъснато в една и съща лингвистична област – общото езикознание. За Живко Бояджиев то беше първата и последна професионална любов. Подобно на Ленард Блумфийлд той виждаше в лингвистиката път към самопознанието на човека. Затова с истинско упоение се вглъбяваше не само в съвременните лингвистични изследователски парадигми и в историята на езикознанието, които бяха винаги в центъра на вниманието му, но паралелно с това се занимаваше и със съпоставително езикознание, граматична стилистика, обща теория на граматиката, социолингвистика, лингвистика на детската реч, лексикология, езикова култура, проблеми на романското езикознание, езикови контакти и т.н. 

 

Творческият път на Живко Бояджиев е белязан с изключителна последователност.  Още от детска възраст той се увлича от изучаването на чужди езици. През 1958 г. завършва френска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски", после добива втора специалност по български език и литература. В Софийския университет преминава през всички нива на преподавателската професия - от асистент до професор, доктор, носител на почетната златна значка на университета със синя лента. Теоретичните му възгледи се оформят не само под влияние на интелектуалните му наставници в СУ, но и в резултат на широката му осведоменост за развитието на лингвистичната мисъл в световен мащаб и на международните контакти, установени по време на преподаванията му в Римския университет, в Провансалския университет „Екс-Марсей“, на трите му специализации в Монреалския университет и на участията му в многобройни престижни международни лингвистични форуми. Проф. Бояджиев е първият историограф на лингвистиката у нас. Интересът му към зараждането и еволюцията на лингвистичните учения намира отражение в няколко монографии и в редица статии, чрез които той се утвърди като създател на жанра лингвистична персоналия у нас. Като член на съвета по езикознание при издателство "Наука и изкуство" проф. Бояджиев редовно предлагаше за превод най-интересните трудове от световната лингвистична класика. Заедно с проф. Петя Асенова той изработи и първия у нас превод на Сосюровия Курс по обща лингвистика. Добре ориентиран в чуждестранното езикознание, той отдели много сили и време на родния ни български език и беше сред радетелите за висока езикова култура. За това говорят както трудовете му, така и неговият личен стил на взискателна и в същото време толерантна редакторска работа, когато след смъртта на проф. Светомир Иванчев той изпълни волята му да бъде негов приемник и стана главен редактор на  списание „Съпоставително езикознание“.

 

За нас, колегите, проф. Живко Бояджиев беше преди всичко надарен изследовател, автор на многобройни трудове, ръководител на катедра "Общо и индоевропейско езикознание", човек с огромен административен опит в организацията на учебния процес. За студентите както от СУ, така и от Шуменския, Пловдивския и Благоевградския университет той беше любим преподавател, учител, наставник в най-благородния смисъл на тази дума. Учебниците му по увод в общото и в романското езикознание се четат леко и приятно, а в същото време "облъчват" със системетизирана информация младия човек, който все още твърде плахо пристъпва към онова описание на езика, което  няма почти нищо общо с училищната граматика. Именно от учебниците на Живко Бояджиев нашите първокурсници придобиват смелостта да говорят за езика по един нов за тях, но безспорно привлекателен начин. Усвоили предложената от него терминология, те се чувстват в следващите години на обучението си по-уверени в изучаването на всички дисциплини, които постепенно им дават самочувствието да се наричат филолози.

 

На 09.08.2007 г. българската лингвистика понесе тежка загуба – отиде си от този свят проф. д-р Живко Бояджиев. Лично за мен особено тежък беше и денят на погребението му – 13.08.2007 г., моят рожден ден, единственият ми рожден ден, прекаран в мрачно траурно настроение. Мислех си само за Живко, този висок, строен и красив човек, който сякаш се стопи и  угасна като свещичка. Отиде си тихо и някак изведнъж, а от това болката беше още по-силна. Без него кабинетът на преподавателите по общо езикознание изглежда  и сега празен и необикновено голям, още по-празна е редакцията на списание "Съпоставително езикознание", на което до последния си дъх той  беше  несменяем и незаменим главен редактор. Днес ние, неговите приятели и колеги, си спомняме за кой ли път всичко, което е направил проф. Бояджиев и не преставаме да се учудваме на неговата изключителна ерудиция, трудоспособност, трудолюбие и отдаденост на всичко, което вършеше, било то преподавателска, научна или редакторска дейност. Той не умееше да прави нищо наполовина, не умееше да се разтоварва, не умееше да почива, никога не повишаваше глас и ако нещо не вървеше, търсеше преди всичко вината в себе си. Неговият стоицизъм, съчетан с благ характер, го правеше необикновена и силно привлекателна личност. Такива личности са рядкост, те се изграждат с много труд и самовзискателност. И все пак не биха могли да се формират, ако няма нещо от Бога дадено. Проф. Бояджиев имаше всички тези качества. На първо място изпъкваше неговият изследователски талант, но ние знаем, че той се разви благодарение на постоянните и неуморни занимания с най-прекрасната, според думите му, наука – лингвистиката. С тази наука се занимават много честни и надарени хора. Но избраните са малко. Живко Бояджиев беше един от тях. Да бъдем благодарни, че сме го познавали.

 

Стефана Димитрова

           

 

 

Сборник в чест на проф. д-р Живко Бояджиев по случай неговата 70-годишнина

(София, 2007)

За Проекта

„Българистично лингвистично наследство. Портрети и творби на български и чуждестранни учени”
Научен проект № 09-422-01/09.04.2014 на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”

За Екипа

Ние сме:

Проф. Стоян Панайотов Буров,

доктор на филологическите науки, ръководител на проекта

Д-р Велин Димитров Петров

Русин Асенов Коцев – докторант

За Контакти

 

 гр. Велико Търново, ПК 5003
 ул. "Теодосий Търновски" №2
 тел: +359 (62) 618 257
 тел: +359 (888) 331 776
 имейл: e.nasledstvo@gmail.com