×

Грешка

[OSYouTube] Alledia framework not found

ПРОФ. Д.Ф.Н. ИВАН КУЦАРОВ

 

Иван Куцаров, роден на 4 февруари 1942 г.

 

 

Иван Костадинов Куцаров, доктор на филологическите науки (от 1992 г.) по български език и по славянски езици, професор (от 1995 г.) по български език в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, е изтъкнат български учен със сериозни приноси в областта на лингвистичната българистика и славистика, в подготовката на филологически кадри и в организацията и ръководството на българската наука и висше образование през последните 30 години.

 

Той е автор на около 200 научни и научнопопулярни публикации – монографии, учебници, учебни помагала, сборници, студии, статии, бележки и научни съобщения, рецензии, отзиви и др. Продукцията му е израз на широтата на неговите лингвистични интереси и на активната му обществена дейност в сферата на науката и образованието. С най-голяма стойност за науката са заниманията и проучванията му в следните три лингвистични области: морфология на съвременния български книжовен език, по-специално темпорална и модална система на българския глагол (в много от случаите – в съпоставка с другите славянски езици); функционална граматика – с акцент върху теорията на граматичните и функционално-семантичните категории; история на славистиката и българистиката, и преди всичко на лингвистичната славистика и българистика.

 

Това, което обединява повечето от изследванията в посочените три области, е именно неотслабващият интерес на автора към глаголната тема, към която е подходено с адекватна на сложността й сериозност, задълбоченост и въображение, с изчистена, модерна и нова за България през втората половина на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век теория, с респектиращо със своята всеобхватност лингвистично знание за всичко, написано по съответните въпроси у нас и в чужбина, предадено с необходимото уважение към чуждото мнение, в полемичен, но изключително принципен, дори скрупульозен дух. Това е една от най-важните положителни черти в творческия маниер на проф. Куцаров – да представи и оцени съобразно с концептуалната рамка на своята теория и тема изчерпателен списък на всички приноси, дори на най-малките, на тези, които в повечето случаи са останали незабелязани сред общия поток от изследвания. На проф. Куцаров е чужд синдромът на немалка част от големите учени, които, колкото по-високо се намират в академичната и чисто научна йерархия, толкова по-малко забелязват, четат и цитират приносите на по-младите си колеги, или пък дори и да са ги забелязали, трудно ги акцептират в собствените си трудове. Особено ярко доказателство в това отношение е обобщаващият труд Теоретична граматика на българския език. Морфология (2007), който, от една страна, дава най-пълна и завършена картина на морфологичната концепция на автора, а, от друга страна, представлява най-подробната в нашата наука панорама на граматичните изследвания през последните 150 години (от Неофит Рилски насам). В по-голяма или по-малка степен тази констатация важи и за останалите трудове на автора (дисертации, монографии, учебници, статии).

 

Проф. дфн Иван Куцаров започва своята научна кариера с изследване на една от най-интересните, ярки и специфични черти на българския език – преизказването на глаголното действие. Същевременно това е един от най-дискусионните научни въпроси, многократно поставян на разглеждане от най-авторитетните български и чуждестранни учени (Ю. Трифонов, Ал. Теодоров-Балан, Л. Андрейчин, В. Станков, Г. Герджиков, Ю. С. Маслов, Е. И. Дьомина и др.). Авторът категорично отстоява гледището, че преизказността не е компонент на категорията наклонение, а заедно с немаркираната непреизказност образува отделна глаголна категория, която той нарича вид на изказването (Явлението преизказност и преизказването в славянските езици (кандидатска дисертация, 1977), Преизказването в българския език (монография, 1984). В следващите си трудове той задълбочава наблюденията си върху категориите на българския глагол. Така постепенно се формира оригиналната авторова концепция за формите от типа пишел е като принадлежащи към “екзотичното” наклонение конклузив (Конклузивът в славянските езици (докторска дисертация, 1991), Едно екзотично наклонение на българския глагол (монография, 1994) и за известната деветчленна темпорална система като система от три морфологични категории – време, вид на действието и таксис. Едновременно с това авторът обосновава и наличието на още една глаголна морфологична категория – статус, а на именната категория определеност-неопределеност след Балан присвоява името положение (вж. напр. Лекции по българска морфология (1997).

 

Оригиналните виждания на проф. Куцаров за категориите на българския глагол, някои от които с дързостта си шокират научната мисъл у нас и в чужбина, обаче не са плод на самоцелно търсене на популярност (каквато никога не е липсвала на трудовете и на личността на Иван Куцаров), а дълбоко премислена, единна като теоретична концепция, основана на богат фактологичен материал позиция. Тя е резултат от къртовска 30-годишна работа на полето на българския език, извършвана с вдъхновяваща последователност и обич към българския език и с онова вече все по-рядко срещащо се достойнство за мисия, каквото са имали големите български учени от първото и второто поколение езиковеди, като Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан, Стефан Младенов, Стоян Романски и  др. Идеите на автора, популяризирани не само чрез научната му продукция, но и чрез докладите и изказванията му на конгреси, конференции и симпозиуми, както и чрез преподавателската му работа и научно ръководство на дипломанти, докторанти и други млади изследователи, привличат вниманието на българистите и славистите у нас и в чужбина.

 

Почти всички книги на автора получават задълбочени положителни отзиви в най-авторитетните български и чужди периодични издания (сп. Български език, Съпоставително езикознание, Slavia и др.), а монографиите, студиите и статиите му широко се цитират както от авторитетни лингвисти от ранга на А. В. Бондарко и Е. И. Дьомина (Русия), К. Чвани (САЩ), Й. Линдстет (Финландия), Ж. Фьойе (Франция), Ро Хауге (Норвегия), Х. Валтер (Германия) и др., така и от българисти и слависти от всякакъв калибър. Идеите и трудовете на проф. Куцаров стоят в основата на формиралата се първоначално в Пловдив, но с последователи и в Бургас, а и в други българистични центрове школа по функционална морфология, в рамките на която се защитиха дисертации, написаха се книги, израснаха и се хабилитираха последователи на учения.

 

Вторият пласт от приноси на проф. Иван Куцаров, тясно свързан с публикациите му върху българските глаголни категории, защото представлява тяхна теоретична и концептуална основа, са изследванията му в областта на функционалната граматика. Първоначално този пласт от приноси е вдъхновен от трудовете на руския лингвист, основател на добилата европейска популярност теория за функционално-семантичните полета, А. В. Бондарко. От 90-те години на ХХ век вижданията на Куцаров все повече добиват очертанията на собствена, с немалко оригинални моменти теоретична основа за изследване морфологията на съвременния български език, виждания, които го отдалечават от последващото развитие на функционалната теория на първоизточника.

 

Книгата Очерк по функционално-семантична граматика на българския език (І изд. 1985; ІІ изд. 1989), замислена като учебник за студентите по българска филология в Пловдивския университет, бързо се превръща в най-търсената и четена както от научен интерес, така и от чисто любопитство граматика на българския език, а името на автора трайно се налага в лингвистичните среди като име на оригинален лингвист, който иска да каже нещо ново и свежо за толкова описваната българска граматика. Тук за първи път се излага новата не само за България лингвистична теория за функционално-семантичните категории, нещо повече – за първи път описанието на цялата морфологична система на българския език от явления и категории се подчинява на тази теория. По оригиналност и богатство на идеи и виждания този труд съперничи на двете най-големи граматики на българския език, издадени през 40-те години на миналия век: Нова българска граматика (1940) на Ал. Теодоров-Балан и Основна българска граматика (1944) на Л. Андрейчин. По-късно авторът усъвършенства и доразвива както теорията си, така и вижданията си за българската морфология в книгите Лекции по българска морфология (1997), Съвременен български език (1998, в съавт. с Т. Бояджиев и Й. Пенчев), Теоретична граматика на българския език. Морфология (2007). Последният труд, както посочихме, слага венец на досегашната творческа дейност на автора – с обема си, с оригиналността и систематичността на вижданията си и с последователното панорамно представяне на историята на проучванията на всеки от морфологичните обекти този труд представлява високо постижение не само за автора, но за цялата българска лингвистика. Достойнствата на този труд тепърва ще се оценяват и анализират.

 

Не е пресилено да се каже, че посочените трудове на проф. Куцаров представляват повратен момент в историята на българската лингвистика.

 

Не по-малки са заслугите на проф. Куцаров към историята на лингвистичната славистика и българистика. Сам славист по образование, той бързо се превръща в деец на славистиката и славянската идея, учен с многостранни контакти във всички славянски страни, неизменен участник в славистичните конгреси и други научни прояви, радетел за обединена и силна славистика, който приветства всяко едно постижение в тази сфера и страда, когато вижда как през последните години славистиката все повече върви към упадък. Струва ми се, че главно поради тези причини и за да засвидетелства за пореден път привързаността си към тази тема, той става автор на огромния по обем и респектиращия с фактологичния си материал том Славяните и славянската филология (2002) – истинска енциклопедия по история на славистиката и българистиката от втората половина на ХІХ век до наши дни.

 

Проф. Куцаров е автор и на редица очерци за български езиковеди и автори на учебници по граматика (Атанас Илиев, Юрдан Трифонов, Александър Теодоров-Балан, Петър Калканджиев, Никола Костов, Любомир Андрейчин, Йордан Пенчев, Георги Герджиков и др.), които като цяло са принос към българската лингвистична историография. Подробно е изследвал и рецензирал най-важните трудове в областта на българската граматика, напр. граматиките на Л. Андрейчин и Ст. Стоянов, морфологията на Ст. Георгиев и др. Независимо че някои от тези очерци и статии, писани по различни поводи и пръснати в сборници и списания, са повторно публикувани в Проблеми на българската морфология (1993) и в Актуална морфология (2011), е наложително тяхното събиране на едно място и преиздаване. Ако към тях бъдат прибавени изключително ценните пространни екскурси и коментари от книгата Едно екзотично наклонение на българския глагол (1994) и особено от двата му обобщаващи труда  Лекции по българска морфология (1997) и Теоретична граматика на българския език. Морфология (2007), би се получила полезна книга за историята на българската граматика, съдържаща много любопитни детайли и оригинални констатации.

 

Проф. Иван Куцаров извършва с голям ентусиазъм преподавателската си дейност както в Пловдивския университет, където работи от 1974 г. досега, така и в другите български университети, където е изнасял лекционни курсове за по-кратко или по-дълго време – на първо място, в Бургаския свободен университет, но също и в Софийския университет, Великотърновския университет, Университета “Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас. Бил е гост лектор в редица чуждестранни университети (напр. в Чехия, Русия, Германия), занимавал се е с консултационна и ръководна дейност на докторанти, специализанти, млади учени. Неговите лекции по сравнителна граматика на славянските езици, увод в славянската филология и особено по българска морфология (общ курс и спецкурсове) предизвикват небивал за лингвистични дисциплини интерес – ораторското му майсторство, полемичният тон, множеството любопитни примери и сравнения оставят незабравим отпечатък върху аудиторията, формират у бъдещите филолози дух на свобода и вкус към новото и непознатото, запалват у младите личности изследователска страст, спечелват ги за каузата на науката.

 

Публикувал е няколко учебника, между които e и неспоменатият дотук Увод в славянската филология. Езиковедска славистика (1980), и помагалото за студенти Проблеми на българската морфология (1993).

 

Характерно на проф. Куцаров е единството между лекционната, учебникарската и научноизследователската му дейност. В лекционните си курсове, както и в учебниците си той вкарва най-авангардните си научноизследователски тези и проучвания, като съумява да ги представи достъпно и на ясен език пред аудиторията.

 

В личността на проф. Иван Куцаров идеално се съчетават кабинетният учен, обаятелният лектор и популяризатор на науката, неуморният деец в научния живот и висшето образование на страната. Проф. Куцаров има решаваща заслуга за основаването и развитието на филологията в Пловдивския университет и особено на катедрата по български език, която почти изцяло е сформирана от ученици и последователи на учения. Със същия ентусиазъм той подготвя кадри в родния си град Бургас – в Свободния университет и в Университета “Проф. д-р Асен Златаров”. В мемоарната си книга Подлог, сказуемо, допълнение... (2004) проф. Стефана Димитрова подробно описва как „неочаквано и с делови тон” получава предложение от проф. Куцаров да започне работа по съвместителство в Пловдивския университет. Такива предложения той отправя и към други известни дейци на филологическата мисъл у нас и в чужбина. Благодарение на авторитета и позициите на учения задълго Пловдив се превръща в средище на най-изтъкнатите български и чуждестранни лингвисти, работещи в сферата на българистиката и славистиката, в творческа работилница на кадри, ръководени от учени с много опит и много знания.. Дълги години той заема редица ръководни позиции в университета – ръководител на катедрата, декан на Филологическия факултет, а от 2003 г. в продължение на осем години – ректор на Пловдивския университет.

 

Той е член на Комисията по граматичен анализ към Международния комитет на славистите. Бил е дългогодишен член на Специализирания научен съвет по езикознание към ВАК и член на Президиума на ВАК.

 

Той е фактическият създател на българска научна школа по функционална морфология, която обединява изследователи от почти цялата страна, а не само от Пловдивския университет, където се намира нейното ядро. Като гледам списъчния състав на неговата катедра по български език, за сетен път се убеждавам в перфектния му подбор на кадрите, толкова перфектен, че почти липсват провали. Изключителна негова заслуга е, че събуди научноизследователския интерес в България към морфологичната проблематика, която на фона на някои нови направления в лингвистиката до 80-те години на миналия век изглеждаше малко демоде, доста скучна, непривлекателна, лишена от възможност за прилагане на иновативни подходи.

 

Стоян Буров

 

Публикувано под заглавието „Проф. д.ф.н. Иван Куцаров – един поглед отвън. По случай неговата 70-годишнина“ // В. Маровска и др. (съст.). Езикът на времето. Сборник с доклади по случай 70-годишния юбилей на проф. д.ф.н. Иван Куцаров. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 2012, стр. 37-42.

 

 

КНИГИТЕ НА ИВАН КУЦАРОВ

 

  1. Увод в славянската филология. Езиковедска славистика. Част I. София, 1980.
  2. Преизказването в българския език. София: Народна просвета, 1984.
  3. Очерк по функционално-семантична граматика на българския език. Пловдив: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, 1985.
    2 изд.: 1989.
  4. Проблеми на българската морфология (помагало за студенти). Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1993.

           

Съдържа: За някои основни понятия в морфологията; Теоретичните изследвания на А. В. Бондарко и преподаването на морфология на съвременния български език във ВУЗ; Функционалната граматика и обучението по български език във ВУЗ; За дефинирането на съществителното име като част на речта; По въпроса за дефинирането на глаголните морфологични категории в съвременния български език; За деветчленната категория време на глагола в съвременния български език; За термините, с които назоваваме тъй наречените девет български глаголни времена; Още едно мнение за характера на противопоставянето аорист/имперфект; Категорията таксис в съвременния български език; За мястото на т.нар. перфектоподобни форми в морфологичната система на съвременния български език; Конклузивът е четвъртото наклонение на българския глагол; За отношението на категорията вид на изказването с категориите време, вид на действието, таксис и с явленията, наричани адмиратив и дубитатив; Към въпроса за страдателното спрежение на българския глагол; Страдателнопричастни форми със спомагателни глаголи бивам, бъдех и бидох; По въпроса за категориалната характеристика на глаголния вид в съвременния български език; Категорията „статус на глаголното действие“ в съвременния български език; Сто години от отпечатването на синтаксиса на Атанас Т. Илиев; Юрдан Трифонов; Петдесет години от отпечатването на първата системна граматика на българския език; Професор Любомир Андрейчин и учението за морфологичните категории на българския глагол.

 

  1. Едно екзотично наклонение на българския глагол. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994.
  2. Лекции по българска морфология. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1997.
  3. Съвременен български език (фонетика, лексикология, словообразуване, морфология, синтаксис). София: Издателска къща „Петър Берон“, 1998 [в съавт. с Тодор Бояджиев и Йордан Пенчев].
    2 изд.: 1999.
    3 изд.: 2004.
    4 изд.: 2005.
    5 изд.: 2007.
  4. Славяните и славянската филология. Пловдив: Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2002.
  5. Этюды по славистике. Пловдив: ИК „Призма“, 2003.
  6. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2007.
  7. Актуална морфология. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2011.

 

Съдържа: Класика и екзотика на съвременния български език; За морфологията на езика и за морфологичните опозиции; За категорията степенуване в съвременния български език; За категорията, наричана определеност-неопределеност; Бележки за числителното име; За някои особености на формите, образувани с няма, нямаше, нямало; Споровете около падежа; Още веднъж по въпроса за дефинирането на глаголните морфологични категории в съвременния български език; Наклонение и статус; Към въпроса за частите на речта и тяхната класификация; За тъй наречените „форми за по-силно преизказване“ в съвременния български език; Аналитични и синтетични прояви на съвременния български език; Към въпроса за граматикализираните значения на българския глагол; Българският перфектовиден комплекс; Морфологични категории на глагола в славянските езици; Темпоралните системи на съвременните славянски езици; Глаголната категория вид на действието в славянските езици; Таксисът в славянските езици; Системното описание на морфологията на съвременния български език и приносите на Л. Андрейчин и Ал. Теодоров-Балан; Системното описание на морфологията на съвременния български език и приносите на Никола Костов; Ст.н.с. I ст. д.ф.н. Йордан Пенчев за някои проблеми от българската глаголна морфология; Любомир Андрейчин за някои категории на българския глагол; За някои приноси на Георги Герджиков в глаголната морфология на съвременния български език.

 

  1. Световните форуми на славянската морфология „и още нещо“. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2015.