Контакт с администратор на сайт: (359) 888 528 003 - Email: support@econs.org

На 9 септември 2016 г. научната общност отбеляза 75-годишнината на проф. д.ф.н. Петя Асенова. Родена в Бургас, където често я връщат и кръвта, и научните ѝ интереси, тя свързва трайно живота си със Со­фийския университет „Св. Климент Охридски“. Прекрачва прага му като студентка в специалността „Българска филоло­гия“, надгражда с втора специалност „Френска филология“ и редовна аспирантура в Катедрата по езикознание, за да се превърне в отдаден на науката продължител на именития си научен ръководител, акад. Владимир Георгиев. От 1970 г., когато защитава успешно дисертационния си труд, до 1991 г., когато става доктор на филологическите науки и скоро е избрана за професор в Катедрата по общо, индоевропейско и бал­канско езикознание, минава дълъг и труден път на утвърждаване като учен и човек с мисъл за голямото, доброто и чистото, за духовността, добросърдечен и предан на студентите и докторантите си преподавател. Тя посвещава много време на трудната и отговорна работа на гла­вен редактор на списание „Съпоставително езикознание“. Член е на редакционни коле­гии на големи издания и на международни научни комитети, гост лектор е в редица чуж­дестранни университети в Белгия, Дания, Гърция, Япония, Румъния, Алба­ния, участва в много научни проекти и експедиции.

Първите изследователски стъпки на П. Асенова и докосването до спецификата на балканския ареал се случват в областта на ономастиката. Публикациите ѝ са резултат от наблюдение над фрагменти от хидронимията на р. Места, селищни, лични и фамилни имена от 15 в. в Северозападен Пелопонес, селищни имена от Янинската кааза по архиви от 1551 г., местни имена от области в Североизточна Албания (Голо бърдо) и др. Тя установява редица фонетични особености, някои типични за славянската ойконимия в Гърция форманти и архаични елементи на лексикалната семантика. Анализира славянската адаптация на гръцките топоними по Българското Черноморие. Теренната работа постепенно формира у нея живото усещане за център и периферия на езиковия ареал, по-късно разработено като основен общотеоретичен проблем в ареалното проучване на балканското езиково пространство. Редица данни от Североизточна Албания и Северозападна Гърция ѝ позволяват да потвърди старинността на славянското заселване на полуострова и да изгради предположението за късното възникване на някои селища с ойконими от албански произход.

 

Истинската стойност на изследователския ѝ труд е в многопосочността и дълбочината на публикациите. Формулирани са важни за общата теория на езика и езиковия съюз изводи. С активната си позиция на редица национални и международни научни форуми П. Асенова успява да се утвърди като ярък участник в дискусията по основни проблеми на ареално-контактните общности (в която след Н. Трубецкой присъстват учени от световна величина като Х. Шалер, К. Щайнке, А. Врачу, Т. Цивян и др.). Особена стойност за очертаването на измеренията на балканския езиков съюз като класически пример за езиково обединение в резултат на многовековни етнически и културни връзки между съседни народи, има нейният обобщаващ труд „Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз“, публикуван през 1989 г. и преиздаден в допълнен вид през 2002 г. Систематизираното описание на общобалканските сходства на различни езикови равнища в този труд са придружени от критичен анализ и споделено собствено мнение за същността, хронологията и функционирането на отделните балканизми. Този труд с основание се определя като най-пълното, аналитично, богато илюстрирано с езикови данни, обобщено представяне на процесите в балканския езиков съюз и осигурява на П. Асенова мястото на международно признат специалист в полето на балканистиката.

 

Впечатляваща е последователността, с която са разработени през годините и защитени пред изследователска аудитория идеи. Те могат да бъдат осъзнати днес като фрагмент от стройно изградена цялостна концепция за езиковия съюз, станала теоретична рамка за цялата ѝ научна продукция. Напр. многократно е дискутирана и допълвана с нови детайли идеята за важността на езиковите контакти в различни точки на балканския ареал от Aнтичността до днес. В обобщен вид тази идея беше изложена отново в Balkan Borderline Phenomena through the Prism of Areal Linguistics (2012) и може да се окачестви като своеобразно преосмисляне и надграждане на постановките на класическата лингвогеография (основани на идеите на М. Бартоли, Б. Терачини, Дж. Бонфанте, Дж. Девото, В. Пизани и др.) и на концепцията за балканския езиков съюз на Н. Трубецкой. Балканското езиково пространство е осмислено като континуум от преливащи плавно  диалекти, в които заради масовия билингвизъм в устната комуникация еднаквите синтактични модели се разпространяват бързо и водят до дълбоки промени в езиковата система. Последователно е разработена тезата, че регионът на Югозападните Балкани (Югозападна Македония, Южна Албания, Югозападна България и Северна Гърция, включваща ареала на арумънския диалект) се е оформил за няколко века като център на балканския езиков съюз, с концентрация на основни балканизми като удвоеното допълнение, замяната на инфинитива с конюнктив, преобладаването на аориста над перфекта като основни времена за предаване на минали събития, балканския тип кондиционал и др. Доброто познаване на езиците на Балканите и формираната в годините лингвистична чувствителност отвеждат П. Асенова до преразглеждане и допълване на утвърдени вече в науката тези. Изследванията ѝ дават обяснение на особения статут на българския език като славянска периферия, запазила архаични черти (съгласно нормата на М. Бартоли за страничните ареали), и в същото време – като „сърце“ на балканския ареал от географска и лингвистична гледна точка, което става поле за различни иновации. Очертана е и аналогичната ситуация с румънския език по отношение на останалия романски свят – заемащ изолиран периферен романски ареал, архаичен в сравнение с другите романски езици, и в същото време носител на основни иновативни балканизми. Особено ценни са размислите за отношенията между гръцкия и албанския език, оформили заедно западната и южната периферия на балканското езиково пространство. В генетичната им обвързаност и старите исторически контакти П. Асенова вижда основен фактор за съхранение в тях на редица индоевропейски архаизми, липсващи в другите балкански езици. Анализът на конкретните данни, събирани и изследвани с дълбочината на упорит и вещ изследовател, я отвеждат до допълване на научната теория на М. Бартоли с няколко важни извода:

  • В езиковата периферия иновациите съществуват едновременно със съхранени от праезика архаизми;
  • Езиковата периферия може да се прояви като по-иновативна от центъра на ареала;
  • Специфична черта на балканския ареал е едновременното съществуване в мозаичен вид на архаизми и иновации – няма зони, отличаващи се само с архаизми или само с иновативни езикови процеси.

 

Тези детайли извеждат напред особената важност на изолираните диалекти при очертаване на спецификата на балканското езиково пространство. Сложната ситуация на езиков контакт между езици с различен социолингвистичен статус, в която съществуват и дълбоки процеси на пиджинизация и креолизация, налага изграждане на подходяща изследователска мрежа, която да я отрази в пълнота. Това е проблем, уловен по време на теренните проучвания в различни точки на Балканския полуостров (гръцките диалекти в България, говора на каракачаните, българските говори в Голо бърдо и Кукъска Гора, Албания и др.) и развит в много публикации. Направен е анализ на езиковите острови на Балканите, които са като „резерват“ за изчезващото състояние на билингвизъм“, с много следи от силна интерференция на всички езикови нива. Проучено е функционирането на балканските островни диалекти в различна езикова среда, различни проблеми на балканските езикови контакти, на консерватизма и неологията при езиковото взаимодействие в отделни точки на ареала и др.

 

Доброто познаване на конкретните детайли позволява на П. Асенова да изрази ясна позиция и по въпросите, свързани с изработването на Балкански лингвистичен атлас. Още през 1999 г. в сп. „Съпоставително езикознание“ е публикувано подготвеното от нея по поръчка на Комисията по балканско езикознание към Международния комитет на славистите предложение за създаване на такъв атлас. Задълбочено и с познаване на спецификата на ареалните проучвания Балканският лингвистичен атлас е замислен като макроатлас на езици от различни езикови групи, изработването на който да стъпи върху опита на ареалната лингвистика от 70-80-те години. В този проект за атлас са предложени граници на ареала и необходима гъстота на мрежата от населени места за анкетиране, препоръчано е фокусиране на изследването върху диалектното равнище, изразено е предпочитание към метода на Ж. Жилиерон (приложен при изработването на Атлас на Франция и определян като образец в лингвогеографските изследвания) и прилагането на пряка анкета, данните от която да се допълнят със събран и анализиран материал от националните атласи, както и с данните от ономастиката.

 

Именно уловената специфика на балканското езиково пространство отвежда П. Асенова до важния в теорията на езиковия съюз въпрос за същността на термина балканизъм. Аргументира се необходимостта от преформулиране на понятието, а за утвърдената класификация на балканизмите (според разпространението, степента на развитие, принадлежността към определено равнище на езика и значимостта в системата на езика) – необходимостта от разчупване и допълване. Приносът на П. Асенова в дискусията по този проблем е в защитаването на две основни идеи:

  • В качество на балканизми трябва да бъдат отчитани не само иновациите в езиците на балканската езикова общност, но и съхраненото и утвърдено в процеса на конвергенция индоевропейско наследство (О статусе общих особенностей двух балканских языков – балканизмы они или нет? (2012);
  • Неприемливо е общите особености между два езика да се квалифицират като частични балканизми, макар че са възникнали от влиянието на един език върху друг. Всъщност те се оказват много показателни за отношенията вътре в балканския езиков съюз. Това се отнася с голяма сила за румънско-албанските паралели, особено осезаеми в областта на субстратната лексика и категорията определеност (копулативния член) в двата езика, дали основание на А. Десницкая да говори за тяхното вторично родство. Но специфични черти са уловени и в албанско-гръцките сходства, които според П. Асенова са обясними с генетичните връзки на двата езика, станали предпоставка за съхраняване на редица архаични черти от индоевропейския праезик. В голямата си част тези сходства тръгват от далечното минало на гръцкия и албанския – древногръцките заимствания в албански са от дорийски характер, защото през 12 в. пр.н.е. гръцките дорийски племена обитават съседни на Епир територии; близостта е видима в много особености на двата езика, като соноризацията на консонантните групи с назален звук (mp > mb, nk > ng, nt > nd), наследените от индоевропейския праезик интердентални звукове (гр. è, δ, алб. th, dh), общите особености в морфологичната парадигма като формите на неактивния залог, във функционирането на глаголните форми, екзистенциалните функции на глагола „имам“, фрагменти от фразеологията и др. Анализът на езиковия материал оборва обяснението, че сходствата между гръцкия и албанския вероятно са провокирани от езиковия контакт. Всъщност албанско-гръцкият билингвизъм е характерен за един твърде ограничен ареал и не би могъл да стане решаващ фактор за еднотипно опростяване и унификация на определени  конструкции.

 

Друга област, която привлича П. Асенова със сложността и значимостта си за балканистиката, е интралингвистиката. Обяснимо в изследователски фокус се превръщат морфологичните и синтактичните особености на балканските езици. Много внимание е отделено на глаголната система – напр. на конкуренцията между двата типа бъдеще време (с участието на „искам“ и „имам“ глаголи в аналитичните конструкции); на отношението между рефлексив и медиум, разгледано в широк балкански контекст; на общобалканските особености на модалните категории, напр. особеното сходство между адмиратива в албански и преизказването в български; на модалната отсянка на глаголните времена; на неимперативните функции на императива; на обвързаността и взаимопроникването между различни граматически категории; на сферите на функциониране на някои времена като гръцкия и албанския аорист и др. Опитът и богатите познания в областта на генеалогията и типологията на езиците прави публикациите на П. Асенова не просто описание на регистрирани факти, а оценяване на наблюдаваното „отгоре“, в широка интердисциплинарна рамка. Това позволява зад конкретните данни да се проявят общи закономерности в когнитивните процеси, продиктувани от екстралингвистични фактори. Така например особената близост между албанския адмиратив и българското преизказване е видяна през призмата на идеята за балканския модел на света (своеобразно  продължение на размислите на Т. Цивян). Доказва се, че категорията преизказност е от средствата за изразяване на семиотичната опозиция вътрешно/външно, която експлицира опозицията видимо/невидимо. На практика албанският и българският „дават на говорещия неповторимата привилегия да увеличава разстоянието между „своето“ и „чуждото“, натрупвайки между тях форми на спомагателния глагол“. Формалната близост между удивителното наклонение в албанския и преизказното наклонение в българския се основава върху тяхната свързаност с формите на перфекта. Начините на изразяване на дистанцията на говорещия по отношение на действието са израз на кодираните в граматичната структура особености на балканския манталитет, еднозначни потвърждения за който намираме както в лексиката и  граматиката, така и във фолклора и личното творчество на съвременните писатели.

 

Приносен момент в научното творчество на П. Асенова е задълбоченото вникване на балканските черти на синтактичното равнище. Изследвана е важната роля на предлозите за преустройството на граматичния строй, дълбоките промени във функциите им и тяхната конкуренция при изразяване на финалност, семантико-диференциращото им взаимодействие със словосъчетанието. Разкриват се реализирани унаследени особености –  сходни, но и различни с тези в родствените езици, сложно преплетени с резултатите от конвергенцията в балкански ареал. На П. Асенова дължим обстойното изложение на въпроса за функционирането на предлозите в българския език, поместено в том 2 („Морфология“) на Академичната граматиката на българския език. Обект на специално внимание е и удвояването на допълнението, като основно условие за появата на което е изтъкнато наличието в езика на пълни и кратки местоименни форми. Това обяснява появата на удвоен обект в романските и балканските езици, както и отсъствието му в другите славянски и германските езици (вж. Наблюдения върху условията за удвояване на допълнението (2005), Laspect balkanique de la nota accusativi personalis. – Zeitschrift für Balkanolo­gie (2008), в съавторство с Василка Алексова и др.).

 

Специално място сред академичните интереси на П. Асенова от последните години заема общобалканската лексика. Особено внимание е отделено на проблемите на семантичното равнище и комуникативната стойност на лексемите в условията на балканското масово битово многоезичие. Проследяват се системни преобразувания в процеса на общуване в отделните езици, формалната адаптация на лексемите (като „праг“, „стряха“, „долап“, „манаф“ и др.) към системата на езика приемник, вътрешнезиковия развой на заетите думи в новата система и семантичните и комуникативните последствия от това. Доброто познаване на четирите езика в балканския езиков съюз позволява задълбочен поглед и аргументирани изводи за етимологията на общобалканските лексеми, пътищата на заемане, вида на претърпята адаптация и под. Международният изследователски проект за изследване на лексемите с общобалканско разпространение, в който П. Асенова е основен участник, има за цел обработването и систематизирането на събрания от балканските литературни езици материал. Този проект все още очаква своя успешен завършек, но предварителните изводи от работата бяха представени през 2015 г. в Патра (Observations préliminaires sur l'état actuel du lexique balkanique commun dans les langues littéraires (2015).

 

Професионалната и дълбоко духовна връзка между проф. Петя Асенова и проф. Татяна Цивян, широко известен руски лингвист, литературовед и семиотик, може да бъде усетена в публикации, посветени на проблеми с етнолингвокултурна природа (част от които отпечатани в традиционните Балканские чтения на Института по славяноведение на Руската академия на науките). Достатъчно е да погледнем само анализа на езиковите данни, в които „балканският човек“ интерпретира прехода от светлина към мрак и обратно (Homo balcanicus в мрак и на светлина (2012), в съавторство с Уте Дукова); очертаните възможности на езиковата метафора в сферата на глаголите за движение (физически преход), използвани за изразяване на балканската представа за преход от едно състояние в друго (Глаголы движения – глаголы перехода (‘вставать’, ‘достигать’) (2009); интересната, актуална и неразработена систематично в балканското езикознание тема за отражението на олфакторното възприятие в народната култура (За интерпретацията на олфакторните възприятия в балканските езици и култури (2013), в съавторство с Уте Дукова). Път за разкриване на HOMO BALCANICUS е намерен не само през езиковите явления, но и през литературния анализ на емблематични за балканската културна общност художествени текстове (напр. в Наблюдения върху един текст на Янис Рицос (Δεκαοχτώ λιανοτράγουδα της πικρής  πατρίδας) (2007).

 

На 23 февруари 2017 г. по инициатива на Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание на Софийския университет беше представена новата книга на П. Асенова „Избрани статии по балканско езикознание“ (2016). Тази представителна извадка от 28 публикации в специализирани списания, в актове от тематични балканистични форуми, в сборници или в трудно достъпни за съвременния читател издания очертава широтата на интересите на своя автор, дългия професионален път, човешката дълбочина и упорство, с които в годините е следвано желанието за проникване в тайните на езика и разкриване на явните и скритите му „двигатели“. Превръщането на това събитие в малък празник на много съмишленици беше повод да си припомня и друг важен щрих, с който  професионалните среди свързват името на П. Асенова. Това е нейното вдъхновение да предава натрупаното знание, призванието да бъде учител. Неин е успешният проект за създаване на интердисциплинарната университетска специалност „Балканистика“, осъществен през 1994 г. във Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В основата на тази специалност е вградена научната теория за балканския езиков съюз, предава се познанието за трудно забележимия на повърхността хилядолетен „диалог на култури“, фрагмент от който е балканското езиково сближение. Студентите балканисти получават знание, стратегически значимо за балканския регион, за държавата ни, за бъдещето на Европа като конгломерат от езици и култури. Голямата заслуга на проф. Асенова е в преодоляването на административните трудности, събирането на екип от професионалисти и изграждането на школа по балканистика. С нейните усилия, знания и опит преди 19 години беше изградена специалност „Балканистика“ и във Филологическия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Първите студенти балканисти във Велико Търново слушаха с интерес лекциите ѝ по балканско езикознание и попиха вдъхновението и амбицията ѝ знанието за Балканите да пробива невидимите стени и да стане основа за балканско културно сътрудничество за общ духовен напредък.

 

Животът ни среща с много хора, но тези, които преобръщат света ни, проясняват мислите ни, улесняват избора и решенията ни, служат ни за опора, вдъхновение и коректив, отброяваме на пръсти. Моята първа среща с Петя Асенова е началото на осъзнатата ми любов към спорната, жива, променяща границите и хоризонтите си балканска наука. Забравих колебанията и страха, с които пристъпих прага на кабинета ѝ с моите първи изследователски лутания. Не помня как точно се случи, но си тръгнах вдъхновена, окрилена, тласната с любов напред. Благодарна съм на съдбата за тази среща и уроците, които получих – професионални и житейски. Как да работиш всеотдайно, без да пропускаш тръпката от живота. Как да бъдеш смирен, екипен човек, „бял и добър“ (в смисъла, вложен от Петя Дубарова в тези простички думи), да обичаш и да се посвещаваш на общото без суета и с пълно себеотдаване.

 

Анастасия Петрова

 

[Бел. на ред.] Статията е специално написана за Езиково и езиковедско наследство.

За Проекта

„Българистично лингвистично наследство. Портрети и творби на български и чуждестранни учени”
Научен проект № 09-422-01/09.04.2014 на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”

За Екипа

Ние сме:

Проф. Стоян Панайотов Буров,

доктор на филологическите науки, ръководител на проекта

Д-р Велин Димитров Петров

Русин Асенов Коцев – докторант

За Контакти

 

 гр. Велико Търново, ПК 5003
 ул. "Теодосий Търновски" №2
 тел: +359 (62) 618 257
 тел: +359 (888) 331 776
 имейл: e.nasledstvo@gmail.com