Густав Вайганд (вдясно) и Кирил Христов

ПРОФЕСОР ГУСТАВ ВАЙГАНД[1]

Д-р Густав Вайганд, професор в Лайпциг, отличен познавач на балканските народи и езици, неизменен приятел на България, немски преводач на Алековия „Бай Ганьо”, съставител на българска граматика за немци, на българско-немски и немско-български речник (последните работени съвместно с д-р А. Дорич) – на 1 февруари навърши 70 години от рождението си – роден е на 1.ІІ.1860 в Дуисбург (Рейнска област).

 

Вайгандовата седемдесетгодишнина намери радушен отзвук и у нас – в България, дето името на именития немски учен е доста известно и буди чувства на признателност у целокупния български народ. Защото голяма част от научната дейност на Вайганд е свързана с българщината. Посетил с научни намерения шест пъти балканските земи, той се е запознал отблизо с племето ни; обиколил цяла Македония, той става истински застъпник за нейните права и за националната принадлежност на македонците. Учен с честен ум и човек с благородно сърце, с точност и справедливост – присъщи на немската университетска наука, проф. Вайганд написа редица ценни трудове из областта на българистиката. Особено ценен е издаденият през 1924 г. негов труд „Етнография на Македония (историко-национална, езиково-статистическа част)”.[2]

 

В тая си книга безпристрастният немски учен въз основа на лични наблюдения и проучвания и основавайки се най-вече на сигурни исторически и етнографски доказателства, насочва още веднъж образования и интересуващ се свят към ред истини около македонския въпрос. За македонските славяни собствено той от край време се е изказал. Още в книгата си „Аромъните”, обнародвана преди 33 години[iii] и преведена по-късно на български[iv], той писа: „Аз наричам българи главната маса на жителите в Македония, а не сърби, защото те сами се наричат тъй и защото техният език е български диалект”. Българистиката е често застъпвана и в университетските му лекции; на нея той отделя място и в своя „Balkan-Archiv”, който излиза като продължение на Годишниците на Института за румънски език при Лайпцигския университет; на нея служи и основаният през 1906 г., пак в Лайпциг, Институт за български език, в който се изследват научни въпроси под ръководството на самия проф. Вайганд.

 

Нека Провидението даде още дълги и честити години на професор Вайганд, та да бъде още полезен на науката, на която е служил досега тъй ревностно; да живее още дълги години за слава на немския народ и за чест на немската научна мисъл.

 

Стефан Попвасилев

Подготвено за публикуване от Ст. Б.

 

[1] Сп. „Родна реч”, ІІІ, 1929-1930, № 3. Статията е публикувана по повод на 70-годишнината от рождението на Густав Вайганд. Тук се публикува с осъвременен правопис и с незначителни поправки. [Бел. на ред.]

[2] Prof. Dr. Gustav Weigand. Ethnographie von Makedonien. Geschichtlich-nationaler, sprachlich-statistischer Teil. Leipzig: Friedrich Brandstetter, 1924. [Бел. на ред.]

[iii] Die Aromunen. Ethnographisch-philologisch-historische Untersuchungen über das Volk der sogenannten Makedono-Romanen oder Zinsaren. I. Band: Land und Leute. Leipzig 1895. [Бел. на ред.]

[iv] Густав Вайганд. Аромъне. Етнографическо-филологическо-историческо издирване на тъй наречения народ македоно-ромъне или цинцаре. Превел от немски д-р Ср. Данов. Варна: Издание на П. Хр. Генков, 1899. [Бел. на ред.]

 Подготвено за публикуване от Ст. Б.