АЛЕКСАНДЪР ТЕОДОРОВ-БАЛАН (1859 – 1959)

 

 

 Александър Теодоров-Балан е роден през 1859 г. в бесарабското село Кубей (днес – Червеноармейское, Украйна), недалече от Болград, в семейството на преселници от България. През 1878 г. завършва българската гимназия в гр. Болград, едно от най-добрите български училища по онова време. През същата година той пристига в София, където известно време е чиновник. През есента на 1879 г. заминава за Прага. Там той следва славянска филология в течение на пет години като стипендиант на младата българска държава. Междувременно една година и половина прекарва в Лайпциг и слуша лекции при езиковедите А. Лескин и К. Бругман. През 1884 г. завършва висшето си образование като доктор по философия на Пражкия университет и се завръща в България. Докторската му дисертация е на тема “За звука ь в новобългарския език”. След завръщането си в България известно време е гимназиален учител и висш чиновник в Министерството на просвещението. След основаването на Висшето училище в София той е един от първите му преподаватели и първият му ректор. Най-напред чете лекции върху принципи на езикознанието, общославянска етнография и диалектология, българска литература. Той е университетски професор до 1934 г., когато излиза в пенсия. Умира на 12.02.1959 г., на 99 години и четири месеца. До последно запазва здравето, бодрия дух и енергията си. През целия си живот работи системно и спокойно, спазва строга хигиена на умствения труд. Обича разходките и е запален “планинар”. Всяко лято – от Петровден до Димитровден – прекарва в Чамкория (днес – Боровец), където има вила. Задоволява се с лека храна – главно кисело мляко, а вечер чай с филийка, намазана с масло и конфитюр.

Балан започва научната си дейност още през 1881 г. с езикова студия за първата свезка от Богоровия тълковен речник. В продължение на повече от 70 години той работи в областта на българското езикознание. Той е сред най-видните и заслужили теоретици на българското езикознание от края на миналия и първите три-четири десетилетия на нашия век. Получил научна школовка в духа на младограматическата школа, нашият учен съхранява до края на живота си нейните основни научни принципи, като същевременно най-напред именно той и единствен той от първото поколение български езиковеди доразвива на родна почва идеите на това направление и го сближава в собствените си проучвания с някои по-нови направления и школи в европейската лингвистика и славянското езикознание през първата половина на ХХ век. Р. Русинов подчертава, че Балан е първият български езиковед с европейска лингвистична култура и мислене, че името му може да бъде поставено наред с имената на най-видните европейски езиковеди от края на миналия и първите три-четири десетилетия на ХХ век. В лингвистичните му възгледи могат да се намерят идеи от социологическата школа на Антоан Мейе, от синхронния подход на Ян Бодуен де Куртене и Фердинанд дьо Сосюр. Като насочва вниманието си преди всичко към устройството на съвременния български книжовен език и към изучаване на граматичната му система, Балан изхожда от определена теория за книжовния език. Той отхвърля младограматическото разбиране, че реално съществуват само индивидуалните или народните говори, че книжовният език е само “функция” на говоримия език. Според него книжовният език е особен “говор или наречие между всички български говори или наречия”. Единството на книжовния език като негова най-основна черта се основава на книжовните езикови норми и се поддържа от тях.

Схващането на Балан за нормата е съществено постижение в българската теория за книжовния език. Според него нормата е еднакво свойствена и на народните говори, и на книжовния език. Но докато в народните говори нормата се поддържа по традиция и привичка, нормата на книжовния език се формулира и кодифицира в езиковите справочници. Признавайки обективния характер на книжовноезиковата норма, авторът допуска възможността за съзнателна намеса на обществото и преди всичко на езиковедите в нейното устройство. Той разработва и въпроса за основните форми, в които се проявява книжовният език. На него принадлежи заслугата за преодоляване на разбирането за книжовния език единствено като писмен език, като посочва, че без установен правоговор и без общ правопис не може да се говори за единен книжовен език. Балан има съществен принос за разработване и практическо прилагане на принципите за съхраняване и развиване на народностното начало в устройството на книжовния език. Да се даде по-широк простор на устройството и развитието на книжовния език, това означава да се държи сметка за вътрешните закони на развитие на книжовния език. От този принцип той се ръководи в постоянната борба за чистота на книжовния език не само в речниково отношение, но и в синтактично отношение, от този принцип произтича и желанието му да се запазят в книжовния език някои изчезващи или остарели елементи. С него са свързани и някои изисквания и условия за повишаване “хубостта” на нашия език. Огромна е заслугата на Балан и за разработването на основите на езиковата култура. Тя според автора води до създаване на езиково съзнание, на усет за език.

Пръв от българските езиковеди Балан разграничава език от реч. Понятието език е сбор от думи с разнообразни значения и форми и средство за общуване, а понятието реч е език откъм своята употреба, която бива устна и писмена (1930). Авторът държи строга сметка за йерархията на езиковите равнища, той отбелязва, че езикът се твори, за да се говори като реч и че е съставен от изречения, изреченията – от думи със свои значения и форми, а думите – от звукове, които се изобразяват с букви и които са най-малките съставни елементи на речта.

Ал. Теодоров-Балан има големи заслуги за теоретичното изучаване на граматичния строеж на българския книжовен език, за изграждане на научна българска граматика. Той е автор на първия научно издържан учебник по български език (Пловдив, 1898). През двайсетте години замисля обширна граматика, но успява да издаде само първата й част „Звукословие” (1930) – една от най-обширните и най-добрите фонетики на българския книжовен език. Особено място в българската граматична литература заема неговата “Нова българска граматика” (1940) – “нова по ука (учение) и по наука”. Съдържанието напълно оправдава името й. Авторът полага особени грижи за създаване на българска граматична терминология: творница (морфема), облик (форма), кръстомеша (контаминация), думоред (словоред), крайка (окончание), значенски (семантичен), гласка (звук), назвук (ударение), запетка (запетая), точко-запетка (точка и запетая), двоеточка, въпросител, възклицател, кукици (кавички), препиналци.

Грижите на Балан за устройството на българския книжовен език заемат средищно място в цялата му научна дейност. На него той посвещава повече от 120 студии и статии, поместени в наши списания и вестници. В широките кръгове на нашата общественост името му обикновено се свързва с пуристичните му крайности, а се забравя за оня реален внос, който той е направил за обогатяването на книжовния ни език, на първо място, на неговия речник. Баланови са напр. думите заплаха, усет, предимство, поява, украса, творба, дейност, гледище, становище, летовище, излет, кланица, хижа, общувам и др. Балан води половинвековна правописна борба чрез брошури, статии, позиви, писма и пр., което му докарва немалко тревоги и неприятности, ала не омаломощава борческия му дух.

Особеният Баланов език става повод за всякакви коментарии и насмешки. Така напр. Ст. Попвасилев си спомня, че един началник на телеграфо-пощенска станция, прочел в сп. “Родна реч” Баланова статия, попитал Попвасилев съвсем сериозно: “Тоя Балан да не би да е луд? Защо пише на такъв език?”. На “Баланиадите” на Христо Сирненски и на карикатурите на Александър Божинов той се противопоставя, като припомня пословицата “Око да ти излезе, лошо име да ти не излезе”. На своите противници той пише: “Що прави всъщност тоя несретник Балан? Негодува против недостатъчно граматично образование; против русизми и всякакъв вид варваризми и чуждопоклонство; против безсмислици, недомислици и вещно и формално езиково невежество; против езикови творби, лексикални и синтактични, ужасни и напразни. Той сочи и убеждава, кори и подиграва словотворци и словоборци от дневни и повременни издания, от проза и от поезия: сочи им кое е право и българско, убеждава ги как е по-право и по-българско; подава им оригинално българско вещество из писмени и устни извори. Когато пък и неговите извори не помагат в неволя на мисъл-та или на вкуса, ползува се и той от правото на творец в самопомощ, както неспирно се ползуват от същото право и всички у нас гащати и безгащати писатели и ревнители гонители на “балановщини” (сп. Родна реч, 1930, с. 154).

Литература

Александър Теодоров-Балан. Книга за мене си. София, 1988.

Ст. Стойков. Академик Александър Теодоров-Балан и българският език. // Сборник в чест на академик Александър Теодоров-Балан по случай деветдесет и петата му годишнина. София, 1955, стр. 9-30.
Същото в: Александър Теодоров-Балан. Любовь за родна речь. Съст. В. Радева. София, 2008, стр. 13-58.

Ст. Попвасилев. Александър Теодоров-Балан. // Ст. Попвасилев. Радетели за език и култура. Спомени. София, 1968, стр. 7-18.

Р. Русинов. Синтактичните възгледи на Ал. Т.-Балан. // Списание БАН, XV, 1970, № 2–3, стр. 111–125.
Същото в: Р. Русинов. История на българското езикознание. В. Търново, 2000, стр. 41-64.

Р. Русинов. А. Т.-Балан като историк на съвременния български книжовен език. // Списание на БАН, ХVIII, 1973, № 4-5, стр. 82-89.
Същото в: Р. Русинов. История на българското езикознание. В. Търново, 2000, стр. 65-76.

Р. Русинов. Дихотомията „език-реч” в лингвистичните трудове на А. Т. –Балан. // Български език, ХХVIII, 1978, № 2, стр. 137-141.
Същото в: Р. Русинов. История на българското езикознание. В. Търново, 2000, стр. 33-40.

К. Попов. Александър Теодоров-Балан. // К. Попов. Научното дело на видни български езиковеди. София, 1982, стр. 17-26.

Ст. Стойков. Александър Теодоров-Балан // Строители и ревнители на родния език. Пантеон. Съст. Л. Андрейчин и В. Попова. София, 1982, стр. 265-271.

Ив. Леков. Александър Теодоров-Балан. // Ив. Леков. Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки. София, 1983, стр. 25-26.

В. Анастасов. Александър Теодоров-Балан като граматик и теоретик на езика. // Български език, 1985, № 5, стр. 447-450.

К. Викторова. Александър Теодоров-Балан и езиковата култура. // Български език, 1985, № 5, стр. 422-430.

Вл. Мурдаров. Ягич, Иречек, Балан. // Български език, 1985, № 5, стр. 473-475.

Р. Русинов. Приносът на Александър Теодоров-Балан в теорията на националния книжовен език. // Български език, 1985, № 5, стр. 413-421.
Същото в: Р. Русинов. История на българското езикознание. В. Търново, 2000, стр. 17-32.

В. Попова. Александър Теодоров-Балан. // Александър Теодоров-Балан. Избрани произведения. Съст. В. Попова, Б. Вълчев. София, 1987, стр. 5-26.

Д. Веселинов. Сосюр и Балан – два европейски лингвистични проекта. // Европейски перспективи. Десет години специалност европеистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Съст. М. Стойчева. София, 2008, стр. 354-372.

 

Библиография на трудовете:

Д. Веселинов, Ст. Пинтев, А. Ангелова (съст.). Александър Теодоров-Балан. Книжовни залиси. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2011.