Септември 2016

 

5 септември

 

65 години от рождението на Руси Русев (5 септември 1951)

 

Доцент (1999 – 2016) в катедрата по български език, литература и изкуство към Русенския университет „Ангел Кънчев“. Постъпва на работа в този университет през 1980 г., защитава дисертация на тема „Същност и особености на лексикалната художествена номинация в романите на Димитър Димов и Георги Караславов“ (1989). Заемал е различни ръководни длъжности, вкл. декан на факултет и ръководител на споменатата катедра. Научните му интереси са свързани с изследване на езика и езиковите особености на българските писатели. Автор на монография за научните текстове на Михаил Арнаудов. Повечето му изследвания имат граничен характер -  между лингвистика и литературознание. Лекционни курсове – съвременен български език, стилистика, текстолингвистика, психолингвистика и др.

Повече за него вж. тук.

 

7 септември

 

135 години от рождението на Андре Мазон (7 септември 1881- 13 юли 1967)

 

Андре Мазон е френски филолог славист и българист. Изследвал е българските говори и фолклор в Албания и Югозападна Македония. Автор на книгите „Contes slaves de la Macédoine sud-occidentale“ (1923) и „Documents, contes et chansons slaves de l’Albanie du sud (1936). Научен секретар на Института за живи източни езици в Париж (1909-1914), професор в Страсбургския университет (1919-1923) и в Колеж дьо Франс (1924-1952). Един от основателите и член на редколегията на парижкото славистично списание „Revue des études slaves“ (от 1921). Чуждестранен член на БАН (1930).

 

Вж. за него тук.

 

 

 

9 септември

 

75 години от рождението на Петя Асенова (9 септември 1941)

 

Професор в катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание при Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изявен учен с международна известност в областта на балканското езикознание и етнолингвистиката. Авторка на книгата „Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз“ (1989; 2. изд. 2002). Основателка на специалността балканистика в СУ „Св. Климент Охридски“, главен редактор на списание „Съпоставително езикознание“ (от 2008).

Вж. повече за нея ТУК.

 

 

15 септември

 

75 години от рождението на Мария Попова (15 септември 1941)

 

Съвременна българска лингвистка, известен учен не само от национален, но и от европейски мащаб. Едно от емблематичните имена на Института за български език при БАН, където работи от 1978 г. и където е професор от 2001 г. Член-кореспондент на БАН (от 2008 г.). Защитава дисертация през 1977 г. на тема „Валентността на глаголите в съвременния български език“, по-късно издава първия и единствен засега валентен речник на българските глаголи (1987). Доктор на филологическите науки от 1993 г. с дисертация на тема „Номинацията в българската терминология“. Научното ѝ творчество включва повече от 300 публикации: монографии, речници, учебници, статии, рецензии, отзиви и др. Слага началото на съвременните терминологични изследвания в България, изявява се като виден теоретик в тази област и организатор на научна школа по терминология. Има много ученици и последователи. Авторка на обобщаващия труд „Теория на терминологията“ (2012).

 

 

25 септември

 

140 години от рождението на Леон Болийо (25 септември 1876- октомври 1965)

 

Леон Болийо (или: Больо, от фр. Léon Beaulieux) е изтъкнат френски езиковед българист, чуждестранен член на БАН (1947). Професор в Националното училище по съвременни източни езици – Париж, ученик на проф. Йордан Иванов, учител на Роже Бернар. Автор на една от най-известните български граматики, написани от чужденци: Grammaire de la langue bulgare. Avec le concours de Stefan Mladenov (Collection de grammaires de l'Institut d'Etudes slaves. - IV). Paris: Librairie ancienne honoré champion, 1933 (2. éd. 1950).

 

Повече за него вж. тук и от него тук.