- Детайли
- Категория: Календар
- Публикувана на 24 Юли 2015
- Посещения: 2771
Юли 2015
7 юли
130 години от рождението на Иван Хаджов (7 юли 1885 – 25 ноември 1956)
Изтъкнат филолог, учител по български език и просветен деец. Завършил е славянска филология в Софийския университет. Дълги години (1925-1942) работи като преподавател и ръководител по български език в Софийския стажантски институт към ІІІ мъжка гимназия. Авторитетен лектор в института, известен с високото си педагогическо майсторство. Публикува множество статии, книги, учебници и христоматии в областта на българския език, правописа и методиката. Един от най-добрите познавачи и изследвачи на Ботевата поезия. Автор е на „Методика на обучението по български език” (1941), издадена по молба на стажантите и учителите по български език и литература в гимназиите. Той е един от членовете на комисията, която непосредствено след 9 септември 1944 г. е натоварена да изработи така нар. „отечественофронтовски” правопис. Като председател на Дружеството на филолозите слависти в България основава колектив, в който освен него участват още няколко души, за съставяне на „Правописен и правоговорен наръчник” (1945), с който се подпомага усвояването на новия правопис.
Вж. повече за него тук.
8 юли
175 години от рождението на Август Лескин (8 юли 1840 – 20 септември 1916)
Немски лингвист, славист и българист, професор в Лайпцигския университет, един от основните представители на младограматическата школа. Един от първите изследователи на историята на славянските и балтийските езици. Автор на „Наръчник на старобългарския (старочерковнославянския) език” (1. изд. 1871) и на „Граматика на старобългарския (старочерковнославянския) език” (1. изд. 1909; фототипно изд. в България в 1981 г.), с които утвърждава за науката термина „старобългарски език”. По посочените две книги се обучават много от първите български езиковеди, те влизат в основата и на първите български учебници по старобългарски език на Ал. Теодоров-Балан, Л. Милетич и др. Авторитетен преподавател по старобългарски език, негови лекции в Лайпциг са посещавали Ал. Теодоров-Балан, Беньо Цонев, Стоян Романски и др. Има изключителни заслуги за развитието на българистиката. Той е сред първите почетни чуждестранни членове на Българското книжовно дружество (от 1884 г.).
Вж. повече за него тук.
9 юли
70 години от рождението на Хетил Ро Хауге (9 юли 1945)
Изтъкнат съвременен норвежки българист, чиито изследвания са добре познати в България и по света. От 1974 г. той е доктор на университета в Осло, Норвегия. От същата година работи като професор в този университет по български език. Води и курсове по общо и сравнително славянско и балканско езикознание, култура и история на Източните Балкани. Неговите научни интереси освен в полето на българистиката са в областта на балканистиката, сравнителното езикознание, прагматиката, компютърната и корпусната лингвистика и теорията и практиката на превода. Той е член на екипа, който разработва и поддържа сайта за българска разговорна реч, известен с името BG Speech. Автор е на множество по-малки и по-големи българистични изследвания, които винаги предизвикват интерес със своята задълбоченост и оригиналност. Между неговите по-мащабни изследвания са A Short Grammar of Contemporary Bulgarian (1999), A Dictionary of Turkisms in Bulgarian (2002, в съавт.), Colloquial Bulgarian.The Complete Course for Beginners (2006, в съавт. с Й. Тишева).
Вж. повече за него тук.
10 юли
95 години от рождението на Светомир Иванчев (10 юли 1920 – 5 февруари 1991)
Известен съвременен български езиковед, един от най-добрите изследвачи на славянските езици, вкл. на българския език. Професор по славянско езикознание в Софийския университет, основател и главен редактор на списание „Съпоставително езикознание” (1976-1991). Изтъкнат организатор и представителна фигура на съвременната българистика и славистика от шестдесетте до деветдесетте години на ХХ век. Автор на многобройни публикации – книги, студии, учебници, статии, речници, рецензии и др., а също и на преводи от чешки език. Основни научни области: аспектуалност, проблеми на анафората, взаимодействие между славянските езици, етимология, антропонимия, сравнителна граматика, българският език като славянски и балкански език. Особено забележителен е неговият превод на „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война” от Ярослав Хашек (1986).
Вж. повече за него тук.
11 юли
75 години от рождението на Юлия Балтова (11 юли 1940)
Съвременна българска лингвистка с приноси в областта на българската и славянската лексикология и лексикография, граматика, словообразуване. Особено високо признание имат изследванията й по словообразуване както по теоретични, така и по конкретни въпроси. Работи като старши научен сътрудник (доцент) в Института за български език при Българската академия на науките, на който е и ръководител от 1994 до 2003 г. Защитава дисертация върху сложните съществителни имена през Възраждането (1979). Взема участие в подготовката на многотомния „Речник на българския език” – автор на речникови статии, член на редакционната колегия, редактор, главен редактор. Координатор и ръководител от българска страна на амбициозния проект „Българско-полска съпоставителна граматика”.
Вж. неин творчески портрет и библиография на трудовете й в „Слово и словесност”. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова (София: ЕМАС, 2010).
31 юли
85 години от рождението на Павел Борисевич (31 юли 1930)
Съвременен български лингвист, специалист в областта на немския език (особено синтаксис) и на съпоставителното езикознание. Работи във Великотърновския университет от 1974 г., доцент от 1980 г., професор по съвременен немски език (синтаксис) от 1992 до 1995 г., когато се пенсионира, и в Университета в гр. Скопие, Македония (след 1995 г.). Защитава докторска дисертация през 1974 г. в Лайпцигския университет на тема на „Zur operationalen Interpretation der Grammatik für den Fremdsprachenunterricht”. Автор на три монографии и на множество учебници, статии и студии по проблеми на германистичната и приложната лингвистика, на контрастивната граматика и на психолингвистиката и лексикологията.
