Контакт с администратор на сайт: (359) 888 528 003 - Email: support@econs.org

НА УЧИТЕЛЯ - С ПРИЗНАТЕЛНОСТ

 

Димитър Чизмаров (1920-1986)

 

Професор Димитър Чизмаров (1920-1986) принадлежи към онова поколение български езиковеди и университетски преподаватели, които ние, възпитаниците на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, с гордост можем да наречем наши учители. Той беше учител по призвание – раздаваше на студентите щедро своите знания в часовете по практическа граматика и стилистика, като ни удивяваше с теоретичната си осведоменост и изискваше от нас системна подготовка за семинарните занятия; възпитаваше у нас, по-младите му колеги, качества, задължителни за университетския преподавател: дисциплинираност, взискателност, уважение към личността на студента, строгост, но и изключителна обективност при оценяване; неговите езиковедски публикации ни показваха колко труд, себеотдаване и задълбочено вникване в детайлите (при умело боравене с езиковите факти) е нужно, за да се създаде качествена научна разработка. Ето защо ние – неговите ученици и колеги – оставаме с нашата признателност и с добрия спомен за учения, преподавателя, ръководителя, човека Димитър Чизмаров.

 

Научното дело на проф. Д. Чизмаров е скромно по обем [1], но неговите публикации са насочени към актуални и трудни за разрешаване проблеми, което ни позволява от дистанцията на времето да акцентуваме на техния приносен характер. Три са основните българистични области, в които оставя своя следа ученият проф. Д. Чизмаров, а именно: езикова култура, стилистика и българска книжовно-разговорна реч.

 

Дългогодишният опит на проф. Д. Чизмаров като учител (близо 20 години), а след това и като преподавател по практическа граматика и стилистика във Великотърновския университет (от 1965 г.) мотивира написването на първата му книга „Правописни трудности във връзка с редукцията на гласните в българския език“ (С., 1970, 111 с.), която не е изгубила значението си и днес. В нея авторът прави подробна класификация на допусканите грешки, формулира важни правописни правила и дава ценни насоки относно правописното обучение. Същностен момент в изследването е разглеждането на въпроса за правоговорните норми на неударените гласни (въпрос, свързан с културата на устната реч), а също и на причините, затрудняващи овладяването на изговорните и правописните норми. Не по-малко значима от съвременна гледна точка е и кандидатската дисертация на Д. Чизмаров „Лексикални, граматични и стилистични основи за главните букви в съвременното българско писмо“ (1972 г.), която е първото цялостно изследване в лингвистичната ни литература по този проблем. По-голямата част от тезите, застъпени в дисертацията, са публикувани под формата на студии и статии [2]. Правописният проблем за главните букви се изяснява от проф. Д. Чизмаров на фона на редица лексикални, лексикалностилистични, граматични и граматикостилистични явления в системата на езика и речта. При ширещото се днес незачитане на правилата за употреба на главните букви (особено в съвременните средства за масова комуникация – вестници, телевизия) ясните и точни постановки на проф. Д. Чизмаров относно спецификата на собствените имена, които изискват при писане главна буква, си остават все така нужни за тези, които държат на своята по-висока езикова култура и не се подчиняват на чуждоезиковите норми за употреба на главни букви в българското писмо.

 

Своята концепция за стилистиката като лингвистична наука проф. Д. Чизмаров представя в изготвената от него „Учебна програма по стилистика на българския книжовен език“ (В. Търново, 1975, 40 с.). Включените в програмата 21 теми показват, че предмет на стилистиката са както функционалните стилове, така и стилистичните възможности на езиковите средства (без да се изключва необходимостта от системна работа за овладяване на стилистичните норми от страна на адресанта и адресата на речта) – едно разбиране, което си остава актуално и днес. Посочената концепция за предмета на стилистиката намира конкретна реализация в изследването на проф. Д. Чизмаров „Стилистични особености на съществителното име в българския книжовен език“ (С., 1978, 181 с.) [3]. Разглеждайки този твърде важен проблем от граматическата стилистика, авторът се спира на функционално-експресивните възможности на съществителното име, като по-обстойно проследява словообразувателната синонимия, стилистичната изразителност на граматическите значения род и число на съществителното име и стилистиката на собствените имена. Именно в това първо монографично изследване върху стилистична проблематика проличават с особена сила качествата на учения проф. Д. Чизмаров: той отчита постиженията на лингвистите преди него по съответния проблем, като показва завидна теоретична осведоменост; неговите анализи върху богат и добре подбран езиков материал са прецизни и задълбочени; той, казва проф. Р Русинов, „винаги тръгва от фактите, систематизира ги, анализира ги и отново се връща при тях, за да направи съответен извод или препоръка за речевата практика“ [4].

 

Най-значим принос в българската стилистика проф. Д. Чизмаров прави със своя учебник за студенти филолози „Стилистика на българския книжовен език (Увод, лексика и фразеология)“ (С., 1982, 231 с.), справедливо оценяван като „първият успешен опит за създаване на университетски учебник по тази лингвистична наука“ [5]. Доказателство за казаното са и неизменните цитирания на този учебник (в годините от неговото издаване до днес) от страна на всеки, заел се да пише по проблемите на българската стилистика. Проф. Д. Чизмаров застъпва схващането, че стилистиката е наука за стиловата диференциация и стилистическата изразителност на езиковите единици в речта, като обособява в учебника два раздела – уводни въпроси и лексикална стилистика (лексика и фразеология). Разглеждат се въпроси като: лингвистичното понятие „стил“, предмет на стилистиката, стилооформящи лингвистични фактори, връзка между стилистика, култура на речта и езиково обучение, точна и изразителна употреба на думите, стилистично значение на експресивната лексика и на фразеологичните единици. За безспорните качества на Стилистиката говори в своя рецензия и проф. К. Попов: „Разглежданият труд на Д. Чизмаров съдържа значителни оригинални и приносни елементи, той представя от себе си един от най-сериозните опити у нас научно, системно и задълбочено да се изследва стилистичната система на съвременния български книжовен език, да се свърже тази система с практиката, със задачите и потребностите на нашето училище“ [6].

 

За целите на учебния процес с проф. Д. Чизмаров съставихме „Помагало по стилистика на българския книжовен език“ (С., 1985, 240 с.), което включва статии по стилистични проблеми от различни автори и подробна библиография (подредена тематично) на писаното по въпросите на българската стилистика. Искам да отбележа, че Помагалото по стилистика беше не само първото за българската университетска учебна литература, но и първото помагало, чиито съставители работеха като преподаватели не в Софийския, а във Великотърновския университет [7]. Вярно е, че идеята за това помагало беше моя, но решаващата дума при подбора на статиите и съставянето на обширната библиография имаше проф. Д. Чизмаров. Освен това по негово предложение ние се заехме да редактираме (езиково и стилистично) подбраните от нас статии, като проф. Д. Чизмаров казваше, „че е недопустимо в помагало по стилистика да се откриват стилистични грешки“ – това е само още едно доказателство за изключителната прецизност на проф. Д. Чизмаров, която, за съжаление (най-вече в последните години), не се радва на особена почит в научните среди.

 

Специално внимание заслужават проучванията на проф. Д. Чизмаров върху българската книжовно-разговорна реч, осъществени през последните шест години от живота му (1980-1985 г.), когато той създава и ръководи комплексна група към Научноизследователския сектор във Великотърновския университет (Темата, по която работи групата, е „Българската книжовно-разговорна реч“). Тези изследвания проф. Д. Чизмаров не успя да публикува приживе, те останаха депозирани в ЦИНТИ (С., 1985). И трите разработки – „Изпускане на интервокални съгласни в разговорния произносителен стил на българския книжовен език“ (26 с., 1982), „Оказионални съществителни имена в разговорния стил на българския книжовен език“ (34 с., 1983) [8] и „Образуване на оказионални глаголи в българската книжовно-разговорна реч“ (25 с., 1984), са резултат от наблюдение на автентична жива реч, засягат актуални теми, като се анализира прецизно и задълбочено богат материал от българската книжовно-разговорна реч.

 

С поставеното от проф. Д. Чизмаров начало на организирана изследователска дейност по въпросите на българската книжовно-разговорна реч Великотърновският университет се явява първият университет в България, който притежава Архив по разговорна реч, включващ фонотека с над 500 часа аудиозаписи на жива реч, съхранявани и в писмен вид – материал, който е събиран в продължение на повече от четвърт век. Израз на признателност към делото на проф. Д. Чизмаров в областта на българската книжовно-разговорна реч е фактът, че по мое предложение и с активното съдействие на Ректора на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. д.ф.н. Ив. Харалампиев Архивът по разговорна реч с решение на Академическия съвет от 8.XI.2004 г. прерасна в Университетски научноизследователски център по устна комуникация „Професор Димитър Чизмаров“.

 

Преподавателската дейност на проф. Д. Чизмаров е свързана най-напред с дисциплината практическа граматика и стилистика (1965-1975 г.), а след това в продължение на едно десетилетие той е титуляр по стилистика на българския книжовен език. Определено приносен характер имат съставените от него учебни програми по двете университетски дисциплини. С умелия подбор на включените теми Програмата по практическа граматика и стилистика (В. Търново, 1971, 31 с.) служи като основа за създадената по-късно и изучавана и днес дисциплина езикова култура. Проф. Д. Чизмаров поставя началото на системен курс по българска стилистика във Великотърновския университет, за чието съдържание можем да съдим по съставената от него „Учебна програма по стилистика на българския книжовен език“. Основите на създадения от проф. Д. Чизмаров лекционен курс по българска стилистика са запазени и днес [9].

 

Познавах проф. Д. Чизмаров още от студентските си години като моя преподавател по практическа граматика и стилистика. По стечение на обстоятелствата, когато постъпих на работа в Университета, трябваше да водя упражнения точно по тази дисциплина. Спомням си, че като разбрах какви часове са ми определени, бях смутена и казах на проф. Д. Чизмаров, че вероятно оценката (мн. добър 4,50), която имах по практическа граматика и стилистика, говори, че не бих се справила добре с възложената ми задача. А той се усмихна широко и възкликна: „Та това е много висока оценка, почти отлична!“ По-късно с въвеждане на стилистиката като учебна дисциплина аз се оказах първата и единствена негова асистентка по тази дисциплина в продължение на десет години. Тогава, проверявайки заедно с проф. Д. Чизмаров писмените работи на студентите (изпитът по стилистика беше единственият изпит само в писмена форма), аз видях неговата пословична честност и изключителна взискателност към студентите, което ме научи подобно на него да поставям строги, но обективни оценки. Обикновено на изпита по стилистика на 2-3 години се получаваше по една оценка „отличен“. А проф. Д. Чизмаров казваше: „Оценка „отличен“ се поставя на студент, който е отличѐн от всички останали“ – една позиция, която няма нищо общо с днешната почти всеобща девалвация на оценките, които получават студентите. С една дума, съвместната преподавателска работа с проф. Д. Чизмаров беше истинска школа за асистента – вродената самодисциплина, чувството за отговорност, преподавателската принципност, човечност и отзивчивост на проф. Д. Чизмаров бяха качества, достойни за подражание.

 

БЕЛЕЖКИ

 

[1] Пълна библиография на трудовете на проф. Д. Чизмаров е поместена в Тр. на ВТУ „Св. св. „Кирил и Методий“. Филол. фак. Езикознание. Т. 31. Кн. 2. 1995. В. Търново, 2001, с. 21-23.

 

[2] За употребата на главните букви в зависимост от стилистиката на връзките между изреченията. – Тр. на ВПИ „Бр. Кирил и Методий“. Т. VI. 1968/ 1969, С. 1970; Собствено име и главни букви. – Тр. на ВТУ „Кирил и Методий“. Т. VIII. Кн. 1. 1970/1971, С., 1973 и Т. IX. Кн. 1971/1972. С., 1973; Употреба на главни букви след многоточие. – БЕ, 1978, кн. 5 и др.

 

[3] Своеобразно допълнение към посочената книга са статиите „Членуване на съществителните имена от стилистично гледище“ (сб. Филологически студии, В. Търново, 1981) и „Към стилистичната характеристика на сложните съществителни имена в съвременния български книжовен език“ (Тр. на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Филол. фак. Езикознание. Т. 31. Кн. 2. 1995. В. Търново, 2001).

 

[4] Русинов. Р. Проф. к. ф. н. Димитър Чизмаров – първият преподавател по българска стилистика във Великотърновския универститет. – Тp. на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Филол. фак. Езикознание. Т. 31. Кн. 2. 1995. В. Търново, 2001, с. 20.

 

[5] Пак там. с. 20.

 

[6] Попов, К. Нов труд по българска стилистика. – Ез. и лит., 1983, кн. 4, с. 154.

 

[7] До този момент бяха издадени поредица от помагала (по синтаксис, фонетика, морфология, диалектология и др.), чиито преподаватели бяха само от Софийския университет.

 

[8] Това проучване е публикувано в „Проблеми на българската разговорна реч“ (В. Търново, 1991, с. 10-21) – сборник от проведената през 1990 г. Първа научна сесия по проблеми на българската разговорна реч – сесия, посветена на проф. Д. Чизмаров.

 

[9] Вж. Станева, Хр. Стилистиката и университетското филологическо образование. – Тр. на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Филол. фак. Езикознание. Т. 31. Кн. 2. 1995. В. Търново, 2001, с. 29.

Рашка Йосифова

 

Препечатва се от: Стилистика и лингвистика. Сборник изследвания, посветени на професор доктор Димитър Чизмаров (1920-1986). По случай 85 години от рождението му и 20 години от неговата кончина. В. Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2009.

 

 

  

Рашка Йосифова (вляво) и Йорданка Маринова разказват спомени за Димитър Чизмаров

на представянето на сборника (14 май 2009 г.)

 

 

 

Димитър Чизмаров

Дружески шарж от Иван Харалампиев (1978 г.)

 

[Подготвено за публикуване от Р. А. К.]

За Проекта

„Българистично лингвистично наследство. Портрети и творби на български и чуждестранни учени”
Научен проект № 09-422-01/09.04.2014 на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”

За Екипа

Ние сме:

Проф. Стоян Панайотов Буров,

доктор на филологическите науки, ръководител на проекта

Доц. д-р Велин Димитров Петров

Русин Асенов Коцев – докторант

За Контакти

 

 гр. Велико Търново, ПК 5003
 ул. "Теодосий Търновски" №2
 тел: +359 (62) 618 257
 тел: +359 (888) 331 776
 имейл: e.nasledstvo@gmail.com