Контакт с администратор на сайт: (359) 888 528 003 - Email: support@econs.org

ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТ ПРОФ. Д.Ф.Н. ЕМИЛИЯ ПЕРНИШКА НА 80 ГОДИНИ

Чл.-кор. проф. д.ф.н. Емилия Пернишка е един от най-изтъкнатите учени в съвременната българска лингвистика и в съвременната българска лексикология и лексикография. Нейното творчество продължава да се развива и обогатява, а изследванията й продължават да носят присъщите й задълбоченост и проникновение, съчетани с талант, опит и вещина на голям учен. Всички нейни трудове се опират на богат емпиричен материал, представят високотеоретични постижения и приноси и съдържат насоки за приложение в практиката.

Никога няма да забравя широката й и топла усмивка, с която бях посрещната като докторантка в Секцията по българска лексикология и лексикография преди години. Няма да забравя и бързия й и категоричен отговор, когато преди една година, при една от нашите срещи, й съобщих за излизането на моя книга със заглавие „Чуждите думи – никога свои” - „Така ли? Това не е вярно!”

Емилия Пернишка е родена на 22 януари 1936 г. в гр. Бяла черква, Великотърновско. Средното си образование получава в гр. Свищов (1954), а висшето – по българска филология, в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1959). Няколко години (през периода 1959 - 1963) работи като гимназиална учителка в гр. Съединение и преподавателка в Учителския институт в гр. Дупница. От 1964 е докторантка в Института за български език на БАН с научен ръководител Ст. Илчев. През 1967 г. е избрана за научен сътрудник в Секцията по лексикология и лексикография на същия институт.

През 1974 г. защитава докторска степен, а през 1988 г. става „доктор на филологическите науки”. През 1980 г. с труд под заглавие "Структура и семантика на сложните прилагателни имена в българския език" (1980) се хабилитира като старши научен сътрудник ІІ ст., а през 1993 г. й се присъжда следващото звание - старши научен сътрудник І ст. (сега – професор). През 2004 г. е избрана за член-кореспондент на БАН.

Преподава в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, във Филиала на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" в Кърджали, в Педагогическия факултет на Русенския университет „А. Кънчев”. От 1987 до 1991 г. е лекторка по български език в гр. Лион (Франция).

Научните трудове на Е. Пернишка са в областта на лексикалната семантика, лексикографията, словообразуването, стилистиката, съпоставителното езикознание, историята на книжовния език, езиковата култура. Сред тях са монографичните изследвания "Семантика на сложните прилагателни имена в съвременния български език" (1980), "Иван Вазов - строител на българската лексика" (1985), "Лексикалните синоними в художествения стил" (1989), "За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена" (1993), „Местните имена в Свищовско” (2012), „Лексикална семантика. Структурно-семантични особености на българската лексика” (Трети дял от т. 1 на „Българска лексикология и фразеология” в 3 тома, Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”, С., 2013), множество речници, както и около 200 научни и научнопопулярни статии и доклади, рецензии, обзори.

Не е възможно в такъв тип статия да се прегледат всички трудове, тъй като те са много голям брой и са посветени на разнообразни въпроси. Това е правено неколкократно и много вещо от учени, които дълги години са работили редом с нея, както и в многобройните отзиви и рецензии за нейни трудове. Затова тук ще се спра само на някои моменти от творчеството на Емилия Пернишка.

През целия си творчески път Е. Пернишка изследва системността в лексиката и в лексикалната семантика, очертава границите и същността на системите, съпоставя и противопоставя значенията, влагайки своя талант да прониква и достига до техните най-тънки нюанси. Постоянно има предвид и това, че обобщеното като теория трябва да бъде отразено в един добър тълковен речник, да служи при обучението по български език, за развитие на езиковата култура. Тази позиция е осъществена и чрез многобройните речници, в чието съставяне участва или изработва самостоятелно.

Синонимията и синонимиката са обект на нейния научен интерес от началото на кариерата й до днес. Още в своята докторска дисертация „Лексикални синоними в белетристиката на Иван Вазов” (1974 г.) Е. Пернишка се заема да изследва лексикалната синонимия, представяйки я теоретично като явление, но преди всичко - в развитието и обогатяването на книжовната лексика в края на миналия век и в езика на Вазовата проза. Далеч преди написването на самата дисертация тя публикува статията си „Относно същността на синонимните взаимоотношения” в списание Български език (1966, кн. 2) и в международното списание Linguistics (Hague, 1967), в която очертава новаторски подход към синонимията, който привлича международен интерес. Тези проблеми Е. Пернишка разработва и в две монографии: "Лексикалните синоними в художествения стил" (София, 1989) и "Иван Вазов - строител на българската лексика" (София, 1985), както и в десетки статии.

 

Монографията "Лексикалните синоними в художествения стил" (София, 1989) е посветена на семантичната същност на синонимите, на отношението между многозначност и синонимия, на езиковия и стилистичния характер на синонимите, на системното и функционалното тъждество между думите, на функциите на този пласт от думи при изграждане на художествения образ. Предмет на внимание тук са най-вече общите стилистични и естетически функции на синонимите в художествената реч, в творчеството на най-видни български поети и белетристи, начините за тяхното използване за разнообразяване на художествената реч, за семантичното й нюансиране и точното изразяване на мисълта, и най-вече – за постигане на изразителност. Е. Пернишка е проучила огромен брой произведения, за да отдели, подреди и анализира прояви на тяхното синонимно богатство и начините, по които е използвано. Така тя проучва детайлно един аспект на художествения стил, който може да се определи като художествената реалност, показана във или чрез синонимите. Изследването е насочено да подпомогне и работата в училище за проникновено изучаване на стила на българските писатели (Вазов, Ботев, Йовков, Смирненски и мн. др.) и за овладяване на лексикалното богатство от учениците, затова на много места се отбелязват точни препоръки за това.

В монографията "Иван Вазов – строител на българската лексика" (София, 1985) до голяма степен през погледа и чрез творчеството на Ив. Вазов Е. Пернишка анализира отделни слоеве от българската лексика и по този начин – промените в книжовната лексика. Изследването разкрива определени черти на Ив. Вазов като писател и като строител на българския език, майсторството му при описание на емоции и герои чрез различни групи от думи (народни, регионални и диалектни, заемки от други езици), представя индивидуалното му словотворчество, заслугите му за развитието на българската лексика. В задълбоченото и цялостно разработване на тези въпроси се включват редица статии, чрез които изследвачката се стреми да допринесе отново и за по-успешното изучаване на лексикалното богатство на българския език в училище.

Коментираните две монографии развиват няколко научни линии, по които Е. Пернишка работи и до днес и по които има редица теоретични приноси – същността и функциите на синонимията, езика на художествената литература, езика и синонимиката на Ив. Вазов.

Един от върховете в научното творчество на проф. Е. Пернишка е нейната дисертация за присъждане на научната степен „доктор на филологическите науки”, издадена и като монография под същото заглавие: "За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена" (София, 1993). Написана с вдъхновение, резултат от упоритата работа, прозренията и опита по изследваните въпроси, което допринася и за по-лекото й възприемане от читателя, монографията представлява задълбочено и проникновено изследване на семантичната номинация като семасиологично и ономасиологично явление. Представени са същността на семантичната номинация, нейните категории, семантикономинационните модели и типове, изявени в метафоричните и метонимичните процеси при съществителните имена. Този новаторски начин на разглеждане дава възможност за обхващане на всички страни на явленията. Той представя начини и механизми за развитие на семантичната структура на българските съществителни имена и едновременно с това – същността на семантичната номинация като пълноценно средство за развитие на полисемията и на лексикалната система наред с първичната номинация. За пръв път в науката се определят категориите на вторичната номинация, като се изяснява нейното сродство с първичната. Представят се закономерности, създаващи системност при възникване на преносните значения. В цялото изложение се държи сметка и за адекватното лексикографско представяне на семантичната структура на думата.

Монографията съдържа приноси по няколко линии: теория на семантичната номинация; механизъм и типологизация на метафоричните и метонимичните изменения; полисемията на лексикалните единици като резултат от способността на една дума да назовава нови обекти. Авторката доказва проявите на полисемията като начин за систематизиране на отношенията в семантичната структура на думата. По тези въпроси са излезли и редица статии.

Е. Пернишка работи и в областта на словообразуването, на което е посветила редица свои трудове, между които са монографията "Семантика на сложните прилагателни имена в съвременния български език" (София, 1980) и студията „Словообразуване на славянските сложни прилагателни” (В: Словоообразувателна и семантична структура на сложните прилагателни в славянските езици, София, 1980, в съавт. с М. Деянова). И в тази област авторката е направила теоретични обобщения върху този тип прилагателни имена, върху тяхното образуване и семантика. Направените обобщения тя разширява и детайлизира и чрез съпоставителен аспект с други славянски езици.

 

На съпоставителни изследвания между българския и други славянски езици са посветени голям брой трудове като: „Лексикални и семантични паралели между български и полски глаголи за зрително възприятие” (Kategorie werbalne v języku polskim i bułgarskim. Warszawa, 1977); „Някои случаи на редовна метонимия при съществителните в славянските езици” (Славянска филология, т. 15, 1978); „Развитие на семантиката на съществителни и прилагателни в български и руски по метонимичен път” (Сб. Съпоставително изучаване на частните лексикални системи на славянските езици в синхрония и диахрония. София, 1979), „Някои типологични характеристики на имената за лица в книжовния български и словашки език” (Български език, 1993-1994, кн.5-6); „Структурни и семантични особености на новите имена за лица в български и чешки език (1990-2000)” (Dinamika a inovace v čestině a bulgarštině (90 léta 20. století). Sborník príspěvků z pracovaního setkaní v Sofii (7. 10. 2002), ÚJČ. AV. Praha, 2003).

 

Една от последните публикувани монографии на проф. Е. Пернишка е трудът й „Местните имена в Свищовско“ (София, 2012), която е принос към топонимичните изследвания, тъй като „запълва бяло петно от топонимната карта на България” (Т. Балкански, Български език, 2014, кн. 4, с. 114). Задълбочено тук са разгледани произходът, фонетичните и морфологичните особености, строежът, словообразуването, семантиката на имената. Приложение към изследването е Речникът с местните имена от Свищовско. И в този труд авторката е приложила своя творчески характер да стига докрай в анализи и търсения, използвала е като теоретична основа своите постижения върху вторичната номинация, изявена и при създаване на топонимите. Признание за качествата на труда е получаването на наградата на името на акад. Вл. Георгиев за 2014 г.

Е. Пернишка се включва достойно и в написването на най-цялостния и всеобхватен труд „Българска лексикология и фразеология” като съавторка и един от научните редактори наред с Л. Цветкова-Крумова на първия от трите тома: „Българска лексикология” (Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”, София, 2013). Като авторка на Третия дял от този колективен труд, дял, озаглавен „Лексикална семантика. Структурно-семантични особености на българската лексика” (с. 395-581), тя очертава ясно границите и взаимодействието на семасиологията и ономасиологията като изходно начало в създаването на националната лексика, определя номинацията, видовете номинация, основни категории, като мотивационен модел, концепт, знак и понятие, лексикално значение и др. За пръв път синтетично, но чрез убедителен материал са описани концептуалните и семантичните особености на българската лексика чрез разглеждане на някои от концептосферите по определен модел. В изложението за една концептосфера авторката търси разбирането на българина за даден обект или явление, историята и развитието на това разбиране посредством неговото словесно назоваване, възникването на антоними и синоними за определени понятия, цялото движение на понятието и изразяването му чрез езика. По този начин тя очертава и развитието на лексиката, нейните специфики, като словообразувателна мотивираност, прозрачност и разнообразие на морфеми. Чрез студията си в този тритомник Е. Пернишка получава възможността да разгледа българската лекикална система под още един, нов за нея и за съвременната лингвистика, аспект. чОсобено зряло, от позицията на целия си опит и ерудиция, в този обемен труд тя разглежда и въпроси на семасиологията, вторичната номинация с нейните основания и механизми, с нейните видове метафора и метонимия. Набелязани са системни отношения между лексемите, върху които Е. Пернишка е работила дълги години. В съгласие с духа на цялата поредица „Българска лексикология и фразеология” Е. Пернишка излага не само своите виждания и постижения, а и постиженията на българската лексикология за много години назад.

 

Тъй като вече нарекох постиженията в докторската дисертация и монографията на Е. Пернишка „За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена" (1993) един от върховете в нейното творчество, тук ще очертая още един от върховете не само в творчеството, но и в нейната дейност на член и дългогодишен ръководител на Секцията по българска лексикология и лексикография в Института за български език нейното речниково дело. Не е пресилено да се говори за дело, тъй като тя е автор, съавтор или редактор на голям брой и на различни видове речници, и на първо място – участник в създаването на най-големия тълковен речник Речника на българския език. Не може да се отмине и борбата й за издаване на този речник, водена включително и в българските медии. Всеки, който се е занимавал с лексикография, знае, че за да се изработи един добър речник, трябва първо да се очертаят теоретични позиции, от които да се оформят ясни принципи и правила. Участието на Е. Пернишка в изработването на толкова много видове речници й е позволило да осъществи напълно теоретичните си търсения и постижения относно съществуващите системни отношения в лексиката и семантиката на съвременния български език. Много от нейните изследвания се основават на описанията в определен речник, а теоретичните й постижения се трансформират в принципи, водещи до усъвършенстване на речника. Неслучайно самата тя твърди, че „Съвременната семасиология все повече се свързва с практическата лексикография, която има значение на описателна семантика на думите. От една страна, въз основа на речниковите данни в семантичната теория се достига до редица обобщения, а от друга, направените изводи служат за усъвършенстване на лексикографията и за развитието й на научни принципи” („За системността в лексикалната многозначност на съществителните имена", с. 8). Тръгвайки от синонимите и антонимите, Е. Пернишка стига до новите думи и значения през последните двайсет години, голяма част от които са заети от други езици. На чуждите думи също посвещава много усилия. Множество въпроси, които възникват около изработването на всеки вид речник, също са осветлявани в отделни нейни публикации.

Като съавтор, редактор и отговорен редактор Е. Пернишка участва в изработването на "Речник на българския език" (т. 1-14, 1977 до 2012), автор е на "Синонимен речник на българския език (с антоними и близкозначни думи)" (2003), основен съавтор е на първия у нас "Речник на антонимите в българския език" (1997), съавтор е в "Речник на новите думи и значения в българския език" (2002), в „Речник на новите думи в българския език (От края на ХХ и първото десетилетие на ХХІ в.)” (2010), в "Речник на чуждите думи в българския език" (2001), автор е на "Речник на чуждите думи за всички" (2007), редактор е на първия "Българско-украински речник" и на редица други речници. Участва като автор в "Енциклопедия на съвременния български език" (2000).

Успоредно с нейното речниково дело вървят изследвания, многобройни доклади и статии относно съвременни процеси в лексиката на българския език, актуални въпроси на нейното развитие през последните десетилетия – относно ролята на глобализацията и на влиянието на английския език като световен лингва франка.

Освен изчерпателните анализи на явленията, на техните корени и причини, в тези статии Е. Пернишка изразява и своята истинска тревога от някои отрицателни явления, например в статия с красноречивото заглавие „Рушителни и градивни влияния върху езика” (Български език и литература (електронна версия), 2008, № 6 ; Електронно списание LiterNet, 10.01.2009, № 1 (110) тя казва: „Но дали може да приключим с такава позиция, като си отговорим – няма зловредни влияния, всичко гради и развива езика? И дали обратното мнение би било консервативно, схоластично, ретроградно и под.?” В същата статия си задава въпроси за позицията на лингвистите по отношение на изброените от нея рушителни явления върху езика: „Особено тревожно е, че като че ли самите лингвисти и филолози изобщо не са убедени, че могат да направят нещо в тази трудна обстановка или – още по-зле – че не трябва да правят нищо, защото езикът се самоутвърждава и самопречиства” ( „Рушителни и градивни влияния върху езика”). В тази група от статии Е. Пернишка се очертава като човек, непримиримо воюващ за идентичността на българския език, а от такива учени и дейци един език винаги има нужда.

Десетки свои изследвания Е. Пернишка е представяла като доклади и изказвания на научни конференции и конгреси в България и чужбина. Освен в научнотеоретични сборници, тя участва и в сборници, предназначени за подготовка на студенти и учители, в радиопредавания, предназначени за повишаване на езиковата култура на българите.         

Наред със своята същинска научна продукция Е. Пернишка е написала десетки страници обзори и прегледи, посветени на развитието на българската лексикология и лексикография, с желанието да анализира и популяризира постиженията в тези области, в които също изявява стремежа си към всеобхватност и обективност.

Е. Пернишка е авторка и на стотици страници критика на научни съчинения – рецензии, отзиви, годишнини, което представлява една трудна, сериозна и отговорна част от работата на всеки истински учен. Като авторка на трудове, които тя е оценявала неколкократно, трябва да подчертая, че нейните рецензии никога не са били лесни. Освен отчитане на положителните страни винаги в тях се съдържат и въпроси и критика, които са резултат от проникновено проследяване и точно улавяне на разглежданите проблеми. Отговорът на нейната критика изисква сериозна работа и ново задълбочаване в изследваните въпроси, което понякога води и до нови аспекти на интерпретиране.

Цялото творчество на Е. Пернишка се гради едновременно с нейната широка дейност като член на организации и редакции. Тя е член на Комисията по лексикология и лексикография към Международния комитет на славистите. Член е (или е била) на редакционната колегия на списание "Български език", на списание "Наука", списание "Лексикографски преглед". Била е ръководител на Секцията по славянско езикознание (1983 - 1988) и на Секцията по българска лексикология и лексикография (1994 - 2000). Била е дългогодишен член и председател на Специализирания научен съвет по езикознание към ВАК, член е на Управителния съвет на БАН (от 2004 г.) и на Научния съвет на Института за български език. Председател е на секция "Филологически науки" към Съюза на учените в България и на Гражданско сдружение "Общество за устойчиво развитие на българския език". За своя научен принос е получавала многократно високи отличия от БАН.

Пожелаваме на чл.-кор. проф. д.ф.н. Е. Пернишка да продължава да твори и да се бори за българския език от отговорните позиции на своята ерудираност, на своите приноси за развитието на българската лингвистика, на своя опит, енергичност и ентусиазъм, да радва всички на форуми и срещи със своето присъствие, със своята усмихната общителност и човешка непосредственост.

Пенка Пехливанова

Вж. за нея също:

Л. Крумова-Цветкова. Емилия Пернишка на шейсет години. – Съпоставително езикознание, 1996, кн.1,с. 107-109.

В. Станков. Ст.н.с. І ст. д-р на науките Е. Пернишка на 60 г. – Български език, 1996, кн. 2, с. 93-97.

М. Симеонова. Член-кореспондент Емилия Пернишка – юбиляр. – сп. Наука, 2006, кн. 1, , с. 63.

Д. Благоева. Чл.-кор. д.ф.н. Емилия Пернишка на 70 г. – Български език, 2006, кн. 2, с. 129-134.

Л. Крумова-Цветкова. Чл.-кор. д.ф.н. Емилия Пернишка на 70 години. – В: Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. д.ф.н. Емилия Пернишка. В. Търново: ИК „Знак 94“, 2006.

 

Вж. също:

 

Светът на речника. Светът в речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. д.ф.н. Емилия Пернишка. В. Търново: ИК „Знак 94“, 2006.

[В сборника е публикувана и библиография на трудовете й до 2006 г.]

 

 

Емилия Пернишка (в средата) в компанията на Мария Попова (вляво)

и Лилия Крумова-Цветкова

За Проекта

„Българистично лингвистично наследство. Портрети и творби на български и чуждестранни учени”
Научен проект № 09-422-01/09.04.2014 на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”

За Екипа

Ние сме:

Проф. Стоян Панайотов Буров,

доктор на филологическите науки, ръководител на проекта

Доц. д-р Велин Димитров Петров

Русин Асенов Коцев – докторант

За Контакти

 

 гр. Велико Търново, ПК 5003
 ул. "Теодосий Търновски" №2
 тел: +359 (62) 618 257
 тел: +359 (888) 331 776
 имейл: e.nasledstvo@gmail.com