Тази година се навършват 80 години от рождението на един достолепен български езиковед с трайни приноси в българското и славянското езикознание  ̶  академик професор Валентин Станков. Творческият път на проф. Станков е изцяло свързан с Института за български език при БАН, макар че научните му постижения се простират далеч извън пределите и на Института, и на България. Повече информация за неговата дейност и научни приноси, както и подробна библиография на трудовете му може да се намери в СЕ 1996 и БЕ 2004.

В Института за български език проф. Станков е заемал длъжностите на заместник-директор и директор, както и на ръководител на Секцията за съвременен български език.

 

Активната научна и обществена дейност на проф. Станков включва различни аспекти. Той е бил лектор по български език в университетите в Екс-ан-Прованс и Страсбург (Франция) в периода 1971 ̶ 1974 г. и 1981 ̶ 1985 г. Също така е заемал поста на главен редактор на сп. „Български език“, главен печатен орган на Института за български език. В качеството си на високо ценен специалист проф. Станков е участвал в Комисията по транскрипция и транслитерация и Комисията за граматичен анализ към Международния комитет на славистите.

 

Интересите на проф. Станков са в най-вече в областта на граматиката, езиковата култура и историята на българския книжовен език. Той оставя седем свои авторски книги, тринайсет книги в съавторство и над 150 научни статии, публикувани в престижни наши и чужди издания. Несъмнено сред най-обществено значимите негови проекти са тритомната академична граматика на съвременния български език, където той е съавтор на концепцията и съавтор на съдържание в том 1 и том 2  (Граматика 1982, Граматика 1983а, Граматика 1983б), и двата големи нормативни правописани речника (от 1983 г. с издание през 1995 г., както и от 2002 г.)

 

Една от важните граматически теми, по които проф. Станков има изключителен принос в българското и славянското езикознание, е темата за глаголните времена (класификация на времената, тяхната ориентация, основните и транспонираните им употреби и др.), за категорията вид и конкуренцията на видовете при употреба. Друга голяма тема, за която трудовете на проф. Станков са от стратегическо значение в българската лингвистика, е темата за категорията определеност/неопределеност при имената. Особен акцент е поставен върху граматикализираните начини на изразяване на неопределеността  (чрез формата един и нулевата маркираност), както и на явлението референция, тъй като това явление е основно за изясняване на категорията определеност/неопределеност.

 

Проф. Станков често поставя разискваните проблеми в съпоставителен план, което помага за по-доброто изясняване на граматическите проблеми в българския език от типологическа гледна точка.

 

Имах честта проф. Станков да бъде мой научен ръководител. Под негово ръководство написах и през 1999 г. защитих дисертация на тема „Семантика и функциониране на неопределителните местоимения в българския език“. По това време (90-те години) проф. Станков работеше активно по проблемите на неопределеността в българския език и затова ми даде да разнищя парченцето за лексикалното изразяване на тази категория. По стечение на обстоятелствата се оказах неговата последна аспирантка. Проф. Станков защитаваше позицията, че в българския език има неопределителен член и че формата един може да изразява и граматикализирана употреба на неопределителен член. Това, което обаче особено много ценя в неговия подход, е, че той постави акцента на изследванията си не върху статута на формата един (тъй като това винаги е било и остава доста спорен въпрос), а върху нейната употреба в конкуренция с другите изразители на неопределеност. Тук бих искала да отбележа и друга силна тенденция в разработките на проф. Станков, а именно отчитането на ролята на контекста при реализацията на езиковите явления – при глаголните времена и глаголния вид, при категорията определеност/неопределеност, а също така и при взаимодействието между именните и глаголните категории, като например между членуването и вида.

 

Според мен проф. Станков е от малкото български учени, които успяват да оставят забележително наследство едновременно в сферата на именната и на глаголната система на нашия език. Неслучайно негови разработки и за глагола, и за имената са включвани в помагала по морфология в различни университети.

 

Като научен ръководител проф. Станков ме съветваше да дискутирам активно с колегите си проблемите на дисертационната си тема, да взимам тяхното мнение и критични бележки по различните части на моята работа. Също така ме насърчаваше да чета, да пиша текстове и ми вдъхваше увереността, че ще се справя със сложната проблематика. Другото, което ми преподаваше неотменно, е човечност и непосредственост в междуличностите отношения, както и уважение към труда и научните качества на колегите.

 

 

 

Използвана литература

 

Граматика 1982: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 1. Фонетика. София: Изд. на БАН (в съавторство).

Граматика 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. София: Изд. на БАН (в съавторство).

Граматика 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3. Синтаксис. София: Изд. на БАН.

БЕ 2004: сп. Български език, 2004, кн. 2 ̶ 3. ИК Емас.

СЕ 1996: сп. Съпоставително езикознание, 1996, кн. 2. УИ „Св. Кл. Охридски“.

ПРСБКЕ 1983 и 1995: Правописен речник на съвременния български книжовен език. София: Изд. на БАН. (в съавт.).

НПРБЕ 2002: Нов правописен речник на българския език 2002. София: изд. „Хейзъл” (в съавт.).

 

Петя Осенова

 

[Бел. на ред.] Статията е специално подготвена за Езиково и езиковедско наследство.

• Предишна
• Следваща