След избора за професор от

Специализирания научен съвет по езикознание (януари 2006)

 

Професор дфн Стоян Буров е сред най-изтъкнатите съвременни български езиковеди с национално високо оценен собствен принос в областта на едни от най-модерните лингвистични направления в страната от 80-те години до днес – функционалната граматика, когнитивната лингвистика, теорията на семантичното взаимодействие, теорията на категоризацията.

 

Завършил е специалност българска филология във Великотърновския университет през 1976 г. Още като студент се ориентира към лингвистичните дисциплини и с насърчението на проф. Русин Русинов пише първите си статии, една от които за собствена негова изненада бързо го прави познат и цитиран автор в езиковедските среди (“Статистически наблюдения за мястото на ударението при съществителните имена в съвременния български книжовен език”, Български език, 1976, 3), а друга (“Към въпроса за степенуването на имена и глаголи в българския език”) със сериозния си поглед към неизследвана проблематика става начало на първата му докторска дисертация.

 

Ст. Буров не е от първото поколение преподаватели и учени във Велико Търново, чиято работа е естествено съпътствана от трудностите, но и от ореола, а и от свободата на основателите. Ярко проявил се още през студентските години, в началото той няма възможността да остане като преподавател в университета (който винаги е бил неговото най-голямо желание за професионална реализация) и започва работа в Института за чуждестранни студенти в Сливен (филиал на ИЧС – София). По онова време там работят над сто преподаватели, немалка част от които днес са сред уважаваните ни езиковеди. Може би една от причините за това е спецификата на чуждоезиковото обучение, което чрез дòсега до различната “националноспецифична лингвистична картина на света” на чужденците прави по-видими много от особеностите, проблемите, детайлите и перспективите на родния ни език. Няколкото години работа в института се оказват достатъчно време, за да определят един от сериозните пътища (и резултати) в работата на Стоян Буров, който по-късно става автор на новаторски за времето си учебник за чужденци, основан на т. нар. комуникативен подход, в прилагането на който професор Буров е един от първите у нас (“Български език за чужденци”). Като преподавател в института е изпратен за български лектор в Ханой – докосване до света на един от “екзотичните” за европееца езици, което ще донесе редица съществени предимства в лингвистичните дирения, проявени дори в неговата последна и най-мащабна засега работа (“Познанието в езика на българите. Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността”, В. Търново, 2004, доктор на филологическите науки).

 

Още като преподавател в ИЧС Ст. Буров става аспирант на свободна подготовка във Великотърновския университет (1978 до 1980 г.) и през 1982 г. защитава дисертация (“Граматичната категория степенуване.в съвременния български книжовен език /Функционален анализ/”), която е основа на първата му езиковедска монография (С. 1987). Ако за насочването си към научна работа в областта на езикознанието Ст. Буров е признателен на проф. Русинов, то специалния интерес към още непознатата тогава в България теория на функционалната граматика на А. В. Бондарко проф. Буров дължи на друг от основателите езиковеди в Търновския университет – проф. Станьо Георгиев. Още първата по-обемна научна работа на Ст. Буров е задълбочено и всестранно изследване (характеристики, неотменно присъщи на всички негови анализи) – за него и днес може да се каже, че е единственото системно, пълно и съвременно проучване на категорията степен в нашата граматика.

 

През 1984 г. Ст. Буров се завръща във Велико Търново като доктор (кандидат на науките), с опита на преподавателската работа в института и във Виетнам, със задълбочеността и коректността на научния поглед и с всички перспективи на асистент във ВТУ. Само пет години по-късно Ст. Буров вече е доцент по съвременен български език, но най-вече – той е автор на изследване, което го представя като един от основоположниците на функционалната школа в българската лигвистика (“Форми и значение на съществителното име /С оглед предимно на категорията число/”, хабилит. труд – 1989, изд.: В. Търново, 1996). В това изследване в рамките на функционално-семантичния анализ и посредством наблюдения върху квантитативната категоризация на предметите в действителността се анализира семантиката на морфологичната категория число и на нейните грамеми, взаимодействията на категорията с другите именни категории, влиянието на категорията за семантични деления в именната лексика, проявите на асиметрия в парадигмата на съществителните по число, факторите, които влияят на системните и на субективните възможности за избор на числова форма на името.

 

Едно от големите предимства, които има още при работата върху втората си монография Ст. Буров, е изключително богатата и детайлна езикова компетентност, за която в немалка степен е задължен на усилията си като автор и отговорен редактор при създаването на “Съвременен тълковен речник на българския език с илюстрации и приложения” (В. Търново, 1994; ІІ преработено и доп. изд. 1995; ІІІ изд. 1999/2000). Речникът е съставен на основата на новаторски лексикографски принципи, предлага съвременни тълкувания на повече от 60 хил. думи, придружени с над 1200 илюстрации, и в специално приложение съдържа граматични и правописни таблици и правила. Този обемен и модерен труд излиза във време, когато у нас липсва актуално лексикографско описание на езика, и днес е ценèн като сериозно авторско постижение на българската лексикография, единствено извън столицата и специализираната секция в Института по български език. А проф. Стоян Буров е автор и на “Речник на чуждите думи в български с илюстрации и приложения” (В.Т-во, 1995, в съавт. с П. Пехливанова), и на “Учебен правописен речник на българския език” (В. Т-во, 1993, в съавт. с П. Радева, 12 издания до 2005 г.).

 

Професор Стоян Буров не е от учените, които отделят време и енергия единствено за научната работа в своя кабинет. Той е лектор, който впечатлява и успява да вдъхне живот и съпричастност у своята аудитория, лекциите му са както основа на сериозното научно израстване на неговите студенти и магистранти, така и тема за интересни размисли и разговори, а нерядко и начало на научни съобщения и доклади на студентите му.

 

Не по-малко време и енергия Ст. Буров не е спестил и в работата си в управленските структури на търновската алма матер. Още като главен асистент той е заместник-декан на един от най-многобройните тогава факултети на ВТУ, Педагогическия (1987-1989). Почти веднага след избирането му за доцент е избран и за декан на Филологическия факултет (1990-1994), след което е за кратко заместник-ректор по научноизследователската дейност (1994-1995). Това са години, в които страната ни, висшето образование и търновският университет трябва да се включат в нови реалности, да променят мислене и навици, да развиват нови сектори и направления във висшето образование. В хода на цялостната модернизация на ВТУ проф. Стоян Буров участва обаче най-активно и ползотворно през годините на двата мандата като заместник-ректор по учебната дейност (1999-2006). През това време се създават нови факултети и множество нови специалности, променят се учебни планове, включват се нови форми на изпити и дипломиране и мн. под. В условия на национална стагнация в сферата на висшето образование Търновският университет успява да се стабилизира като един от най-големите извън столицата, наред с ПУ, като има дори значително по-широка гама от хуманитарни специалности.

 

С присъщата си вътрешна дисциплина, организираност, работоспособност и спокойствие проф. Буров успява да съчетае естеството, интензитета и обема на управленската дейност със сериозна научна работа и да превърне  времето, в което е най-полезен в ръководните структури на университета, във време, в което освен това подготвя своя най-сериозен до днес принос в нашата лингвистична наука. През 2005 г. му е присъдена научната степен доктор на филологическите науки след защита на дисертационния труд “Езикова категоризация на предметността. Граматични класове и категории на съществителното име в съвременния български език”, която се превръща в събитие за професионалната аудитория. Изследването е с фундаментален приносен характер – за теорията на съвременния български книжовен език и на неговата именна система в частност, за теорията на концептуализацията на извънезиковата реалност в езика, за функционирането на именните класификатори и именните класове, за проблематиката на вътрешно- и междукатегориалните взаимодействия, за основни въпроси за начините и средствана на езиковата категоризация, вкл. при съотнасянето й с граматическата система на езика и т.н. За да постигне целите си, изследването е всеобхватно по емпиричната си база (където проличава опитът на лексикографа), с прилагане на съвременните български и чужди постановки и теории и с изключителна прецизност и коректност на тяхната употреба (където проличава опитът на научна кариера, започнала 30 години по-рано), като се ползват онагледяващи съпоставки не само с руски, полски, чешки, английски, немски и френски, но и с албански, старо- и новогръцки, румънски, турски, сръбско-хърватски и словенски, с италиански, испански, португалски, както и с виетнамски, корейски, китайски, японски и мн. др. езици.

 

Най-общата задача на изследването на Ст. Буров е форму­лира­на в заглавието на реализиралата го монография – анализират се въз­мож­нос­ти­те и особе­нос­тите на граматическата система на българския език при концепту­ал­на­та ка­тегоризация на предмет­ност­та. С това се над­хвърлят и най-ши­роките съвре­мен­ни граници на функционалната гра­мати­ка и се поставя началото в българското езикознание на системни изследвания в областта на когнитивната лингвис­тика. Теоретичният план на изследването съчетава в едно фун­кционално-семантичния анализ на “семантичните” грама­ти­чес­ки категории (с тяхното ядро и пе­риферия, с взаимодейст­ви­я­та им с лингвистичната и нелинг­вис­тичната им среда и с из­граж­да­не­то на поредици от лингвистични опозиции и класи­фи­кации);  когнитивния анализ, осмислящ концептуалната ка­те­го­ризация (изграждаща т. нар. “картина на света”, която по сложен и не­ряд­ко трудно поддаващ се на обяснение начин е по­нятийно ко­ди­рана в прототипната семантика на грама­тич­ните категории) и прагмалингвистическия анализ (на условията и/или за­б­раните за упот­реба на формите в изказване, на зависимостите между гра­ма­ти­ческата семантика и фразовите акценти, намеренията на речта, демонст­ра­ци­я­та на специфични и общи познания и т.н.). Из­во­дите за националната специфика при категоризацията на ма­те­риалния и нематериалния окръжаващ ни свят са съ­път­с­т­вани и от диахронен анализ, който дава правото на автора и на редица прогностични идеи за развитието на именната система на българския език.

 

От 2004 г. проф. Ст. Буров е ръководител на катедрата по съвременен български език. Научен ръководител на дипломанти, магистранти и вече успешно защитили докторанти. Рецензент на множество научни трудове. Чете лекции по морфология на съвременния български език за студентите от филологическите специалности и по лингвистична прагматика и теория на речевите актове за студентите в магистърските програми. Вероятно не след дълго ще се появи нова монография, или учебник, или речник... Един от най-младите професори на Великотърновски университет, Стоян Буров хармонично и морално съчетава най-съществени академични дейности, за да ни убеди с типичната си комбинация от лекота и категоричност, че писането и преподаването на науката за езика може да бъде най-сполучливо осмисляне на един професионален път.

 

Д-р Стефан Гърдев

 

 

Публикувам тази статия на моя талантлив първи докторант, учен, колега и близък приятел не заради себе си, а заради него, в негова памет. Той подготви очерка за сборника „Професорите на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ 1963-2008. Кратки очерци“ (В. Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2009, стр. 136-140). По-долу привеждам и съдържанието на имейла му до мене от 18 юни 2008 г., в който ме уведомява, че вече е написал очерка и че дори се е постарал да намери подходяща моя снимка за сборника. Стефан Гърдев умееше да прави такива трогателни жестове. Времето минава, но споменът за него и болката, че си отиде толкова млад, не заглъхват. [Ст.Б.]

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

18.06.08 в 20:59

До Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Основен текст на съобщение

Здравейте и тук ;) Ще прикача и файлчето, което съм приготвил за снимка, защото материалите в сборника, който разглеждах, са с портретни снимки - тя ви е позната, но да хвърлите едно око :) За текста тъкмо мислех да звъня, за да питам дали ще имате време да го прегледате - казаното е вярно, но да не са някъде непремерени акцентите... Съжалявам, че нямаше още малко време - искаше ми се в отделни места да има моменти, които да са как... малко по-оцветени, не съвсем стандартни, поне казани по-добре. Напълно имате всички редакторски права.
Лека вечер! И поздрави на г-жа Бурова!
Ст. Г.

 

• Предишна
• Следваща