ИВАН КОЧЕВ

По случай неговата 80-годишнина

 

Проф. д-р Иван Юстинианов Кочев е роден в гр. Поморие на 2 февруари 1935 г. Родителите му са бежанци от Македония, а баща му е родственик с Иван Хаджов и Братя Миладинови.

 

През 1952 г. завършва с отличие средно образование в родния си град, а през 1957 г. – българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Същата година става аспирант на проф. Ст. Стойков по българска диалектология в Института за български език при БАН. Успешно защитава дисертация на тема „Фонологичната система на сливенския о-говор“. В Института Иван Кочев работи като научен и старши научен сътрудник, по-късно става и ръководител на Секцията по българска диалектология.

 

Той активно участва в подготовката и реализацията на томовете на Българския диалектен атлас (т. I-IV). Tрябва да се отбележи ролята му като отговорен редактор и автор на концепцията на Обобщаващия том на БДА (2001 г.) – единственото по рода си пълно описание на диалектите в целокупното българско землище. В периода 1978-1982 г. проф. Ив. Кочев е зам.-директор на Института за български език, а от 1982 до 1988 г. – научен секретар на Единния център за език и литература. От 1990 г. в продължение на 18 г. е и зам.-председател на възстановения Македонски научен институт в гр. София. Чете лекции в СУ „ Св. Кл. Охридски“, където е научен ръководител на над 100 дипломни работи, организатор на диалектоложки експедиции за събиране на материали за Българския диалектен атлас, Общославянския диалектен атлас и Родопския диалектен атлас. От 1988 г. до днес преподава и в Югозападния университет „Неофит Рилски“ - Благоевград. Отделни лекции чете в Московския държавен университет „М. Ломоносов“, Карловия университет (Прага), Ягелонския университет (Краков) и др.

 

Интересите му са в областта на българската фонетика и фонология, диалектологията и лингвистичната география, общото, балканското и славянското езикознание, историята на българския език и др. Той е създател на словообразувателна школа с множество последователи. Наред с това е и научен ръководител на повече от 20 докторанти, които успешно са защитили дисертационните си трудове и сега са преподаватели у нас и в чужбина. Автор е на над 280 научни труда – монографии, атласи, студии, статии и рецензии. По-важните между тях са: “О балканском характере мягких согласных в позиции конца слов болгарском языке“ (1968); „Гребенският говор в Сливенско“ (1969); „Диалектни категории и типове при словообазуването на съществителното име“ (1972); „Основното диалектно деление на българския език“ (1980); „Многоаспектност на проблема за диалектното” (1980); „За фолклорната основа на книжовния български език” (1983); „Стандартната и субстандартните (регионални) форми на българския език” (1984); „Вокално-консонантното взаимодействие и основното диалектно деление на българския език” (1986); „Българска фонология” (2010) и мн. др. Участва като съавтор и в програмната студия на Института за български език „Единството на българския език в миналото и днес“, излязла през 1978 г.

 

Проф. Ив. Кочев е бил председател на Българския комитет за ОЛА, член на Българския комитет на славистите и на международната редакционна колегия на Общославянския и на Европейския лингвистичен атлас. Редактор и съставител на над 50 научни издания. За научната и преподавателската си дейност проф. Иван Кочев е носител на множество награди, между които: орден „Кирил и Методий“ – I степен; наградата на БАН и СУ “Кл. Охридски“ на името на акад. Вл. Георгиев; наградата на Съюза на научните работници и други.

Владислав Маринов