Контакт с администратор на сайт: (359) 888 528 003 - Email: support@econs.org

Паметната плоча на Н. С. Трубецкой
във Виенския университет [1]


НАУЧНО[ТО] ТВОРЧЕСТВО НА ПРОФ. Н. С. ТРУБЕЦКОЙ [2]


С чувство на скръбна изненада се посрещна вестта за преждевременната смърт на един от най-видните представители на днешното езикознание, с чиято научна дейност може да се гордее цялото славянство.

След продължително боледуване, за което малцина от неговите колеги в чужбина бяха уведомени, на 25 юни 1938 г. почина във Виена професорът по славянско езикознание княз Н. С. Трубецкой. Ония, които го познаваха лично, никога не ще забравят, че големият учен се отличаваше с качествата на рядко благороден и културен човек. Това щастливо и изключително съчетание на самобитна ученост с възвишен характер и образцови педагогически похвати създадоха отрано особен ореол около авторитета на покойния не само сред студентството във виена, но и сред неговите университетски колеги. Той бе желан събеседник и любим учител въпреки или може би тъкмо поради дълбочината и сериозността на погледа си върху науката и света. В дейността му на учен наистина има нещо ново, което му създаде име на творец откривател, изтъкна го в първите редове на световно известните лингвисти. Неговите трудове от последните години откриха нова, епохална страница в историята на езикознанието.

Проф. Трубецкой е роден в Москва през 1890 г. Външната линия на живота му не се отличава с особено богатство и разнообразие. След завършване на университетското си образование той е специализирал по славянска филология при знамения немски професор Лескин. Избран за доцент в Московския университет през 1916 г., той е бил принуден след революцията да се пресели в чужбина. Съдбата го довежда в София, гдето остава две учебни години като преподавател по сравнително индоевропейско езикознание (1920-1921 и 1921-1922). След това той заема освободената подир смъртта на Ягич и Вондрак катедра по славянска филология във Виенския университет и тук за младия учен се откриват добри изгледи за научна работа. Трудовете му от това време (след 1922 г. до 1928 г.) са посветени на въпроси из почти всички дялове на праславянската граматика (звукословие, формообразуване, словообразуване, интонационна система и пр.). В тях се разглеждат винаги важни и общи проблеми – за хронологията на фонетичните явления в славянския праезик („Essai sur la chronologie de certains faits phonétiques du slave commun” RES, 2, 1922, 217-234), за славянските прилагателни имена на –ък и за някои падежни форми от редки именни основи в праславянски („Les adjectives slaves en –ък”, BSL, 24, № 73, 1923, 130-137; „La forme slave du nom. acc. sg. des themes en n”, MSL, 22 (1922), 253-257; вж. и една от последните му статии в „Зборник у част А. Белиħа”, Београд, 1937 „О притяжательных прилагательных (possessive) староцерковнославянского языка” (15-20); за изчезналите формални категории в късно праславянско време („О некоторых остатках исчезнувших грамматических категорий в общеславянском праязыке”, Slavia, I, 1922, 12-21), за появата и характера на интонационната система в праславянския език („Zum urslavischen Intonationssystem“, Streitberg Festgabe, Leipzig 1924, 359-366) и пр.

Освен това Трубецкой е спирал внимание и на славянските езици от времето на тяхното обособяване, като не е отминал и някои особености на старобългарския език. Тук спадат преди всичко работи из областта на звукословието („Die Behandlung der Lautverbindungen tl dl in den slavischen Sprachen“, ZslPh 2 (1925), 117-121; „Les voyelles nasales des langues léchites“, RESl 5 (1925), 24-37; „Zur Quellenkunde des Polabischen“, ZslPh 3 (1926), 326-364; „Стцс. skvrьna”, Сборник в чест на В. Н. Златарски, София, 1925, 481-483). Заслужава да се отбележи особено саттията под наслов „Einiges über die russische Lautentwicklung und die Auflösung der russischen Spracheinheit“ ZslPh I (1925), 287-319, в която се развива тезата, че общовеликоруско езиково единство не е съществувало, тъй като признаците, които делят северно- от от южновеликоруски са много по-стари от така нар. общовеликоруски черти. По същото време Трубецкой обнародва и трудове, засягащи други неславянски езици или общи теоретични езикови проблеми („Gedanken über den lateinischen â-konjunktiv, Festschrift Kretschmer (№1), 267-274; „К проблеме русского самопознания”, 1927), като между другото се налага като добър познавач на кавказките езици (; срв. и напоследък „Zur Vorgeschichte der ostkaukasischen Sprachen“, Mélanges de linguistique et de philologie offerts a Ivan Geinneken, Paris 1937, 171-178).

Във всички негови научни работи от тоя период се наблюдава не само широтата на езиковедските му интереси, но и строгата методичност и умел похват при обяснение на явленията. Забележително е, че още тогава той не проявява особен интерес към етимологията, която, изглежда, е смятал за не много сигурна и полезна в крайните й резултати. Заниманието му с източни неславянски езици го доведе до някои интересни открития, които имаха голямо значение за неговата бъдеща научна работа. Богатото разнообразие на изговор, което имат някои съгласни звукове в кавказките езици, свързано с разлики в значението, които тези съгласни придават на думи с един и същ звуков състав, даваше възможност при съпоставка със състоянието, което владее в индоевропейските езици, да се построи една нова система на обясняване на същността на езиковите явления, които трябва да се разглеждат главно откъм структура и функция. На почвата за съществуващите вече езиковедски схващания, че езикът е система от релативни стойности, провъзгласени от Женевската школа на Ф. дьо Сосюр и углъбени от видни теоретици като Ян Бодуен де Куртене и др., Трубецкой създаде теорията за фонологичните вокални и консонантни системи, т.е. основата на фонологията („Zur allgemeinen Theorie der phonologischen Vokalssysteme“ TCLP I (1929) 39-67; „Die phonologischen Systeme“, TCLP IV (1931), 96-116; „Zum phonologischen Vokalsystem des Altkirchenslavischen“, Mélanges de philologie off a M. l. l. Mikkola, Helsinki 1932, 317-325, La phonologie actuelle, Journal de psychologie XXX, 1933). С трудовете си от 1928 г. насам (след първия конгрес по общо езикознание в Хага) той стана и главен представител и виден теоретик на тая нова насока в езиковедската наука (вж. за нея статии от автора на тая бележка във „Философски преглед”, ІХ (1937), кн. 2, 162-171, и в „Литературен глас”, бр. 390 от 1938 г.). Касае се за едно продължение на позитивизма в езикознанието, преобразено обаче от социално-психологично отношение към фактите, които би трябвало да бъдат анализирани вече не толкова причинно (каузално), колкото целно (телеологично). Психологизмът във фонологията намира израз в откъсване от естествено-историческите методи на изследване, добили в последно време почти окончателно господство в експерименталната фонетика, и в едно плодоносно насочване към духовната философско-социална същност на езика. Това налагаше да се подири и формулира оня постоянен мисловен елемент, предшестващ и създаващ основата на реалния звук, който играе важна обществена роля, понеже е надиндивидуален и необходим за езиковото общуване и разбиране. След известни несъгласия, които, както впрочем във всяка наука, могат дълго да продължат, се достигна до една задоволителна дефиниция на тоя елемент, наречен фонема. В един от последните трудове на Трубецкой тая дефиниция има следния вид: „Фонемата е такова фонологично единство (единица), което не може да бъде поделено на по-малки единици. Под фонологична единица разбираме всеки член на фонологично противопоставяне. Най-сетне под фонологично противопоставяне се разбира всяко звуково противопоставяне, което може да служи за интелектуално различаване значението на думите в даден език”.

Вторият, по-важен въпрос във фонологичните изследвания засяга така нар. фонологични противопоставяния, които отличават значението на думите за разлика от нефонологичните, които нямат това свойство. На характеристиката на тия противопоставяния Трубецкой посвети едно от най-интересните си изучвания („Essai d’une théorie des oppositions phonologiques“, Jornal de Psychologie XXXIII, 1936, 5-18). Не по-малко важна е и студията, в която се е опитал да установи характера и възникването на така нар. унищожаване на фонологичните противопоставяния („Die Aufhebung der phonologischen Gegensätze“, TCLP VI 1936, 29-45). В стремежа си да прокара нови пътища във всички области на езикознанието Трубецкой обнародва и някои студии върху принципите на фонологичното разглеждане на морфологията, т.е. създаде така нар. от полския езиковед Улашин морфонология („Das morphonologische System der russischen Sprache“, TCLP 5, Prague 1934, 91; Sur la Morphonologie“, TCLP 1, 1929, 85-88; „Gedanken über Morphonologie“, TCLP IV, 1931, 160-163). Най-сетне най-добрите програмни студии и образци на структурно-функционалното изследване излязоха пак под перото на тоя бележит учен (Charakter und Methode der systematischen phonologischen Darstellung einer gegebenen Sprache, Arch. Néerl. de Phonet. Exper. t. VIII-XIX, 1933, 1-5; Anleitung zu phonologischen Beschreibungen, Brno 1935. 32; Polabische Studien, Wien und Leipzig 1929, Zur Entwicklung der Gutturale in den slavischen Sprachen, Сборник в чест на Л. Милетич, София 1933, 267-279; Das mordwinische phonologische System verglichen mit dem russischen, Charisteria G. Mathesio Pragae 1932, 21-24; Die phonologischen Grenzsignale, Proc. II. Int. Cong. Phon. Sciences, 45 sq.).

Представителите на фонологичната школа, както е известно, се занимават с въпроси из областта на езиковата култура и със свойствата на поетическата реч. И Трубецкой, едва няколко месеца преди смъртта си, обнародва кратък принос към историята на руския билинен стих (“W sprawie wierzsa byliny rosyjskiej”, Prace ofiarowane K. Wójcickiemu, Wilno, 1937, 100-110).

В последно време Трубецкой беше замислил съставянето на голям фонологичен атлас на Европа, за която цел заедно със свои колеги бе изработил специален въпросник. За неотдавнашния [1938 – бел. ред.] езиковедски конгрес в Гент, Белгия, той бе обявил и реферат под наслов „Zur phonologischen Geographie der Welt“”, а преди това беше обнародвал статията „Phonologie und Sprachgeographie“”, TCLP, ІV (1931), 228-234. Осъществяването на тая отлична идея чрез почина на неговите съратници и приятели навярно не ще бъде осуетено.

Самостойният начин на тълкуване, който той прилагаше към всички сложени на разглеждане явления, критическият усет, дълбокото изчерпателно и прозорливо обхващане на цялата материя и тактичният примерен полемизаторски дар на покойния учен личат най-добре в една от неговите последни работи, а именно „Über eine neue Kritik des Phonembegriffes“, Archiv für vergleichende Phonetik, Berlin, I, 3, 1937, 129-153, с която той окончателно заздрави позициите на фонологичната насока в езикознанието.

Трубецкой беше повече конструктивен, отколкото аналитичен ум. Отличаваше го строго системно, философски обагрено мислене, свързано обаче с доста конкретно, винаги ясно изказване, подкрепено с необходимите примери.

Всичките му трудове из областта на фонологията носят пионерски характер, затова и в тях важна роля играе дефиницията, която често служи на съвсем нова терминология. И в това отношение по точност, умереност и яснота неговите дефиниции могат да служат за образец.

В тоя кратък очерк, основан повече върху библиографски данни, не би могло да се даде пълна представа за значението на Трубецкой в славянското и общото езикознание. Някои днешни учени-философи (Bühler, Чижевский) смятат с право, че влиянието му върху бъдещите изследвания в областта на езика е огромно. Тук само се набелязаха част от неговите заслуги, които все пак са достатъчни, за да характеризират научното му творчество, създадено върху основите на един хармоничен мироглед като стройна и добре обмислена система от нови езиковедски ценности и като рядко оригинално достояние на съвременната лингвистика. [3]

Иван Леков

[Бел. на ред.]

Съкращения

BSL - Bulletin de la Société de linguistique de Paris (Paris)
MSL - Mémoires de la Société de linguistique de Paris (Paris)
RESl - Revue des études slaves (Paris)
TCLP - Travaux de cercle linguistique de Prague (Prague)
ZslPh - Zeitschrift für slavische Philologie (Leipzig)

[1] Източник: <http://philologos.narod.ru/trubetzkoy/trubetzkoy.htm>

[2] Препечатано от списание „Българска мисъл”, ХІV, 1939, № 1, стр. 69-73. Публикува се без съкращения, с осъвременен правопис. Съкратен вариант на оригинала е публикуван и в: Иван Леков. Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки. Съст. Ив. Буюклиев, Я. Бъчваров. София: Наука и изкуство, 1983, стр. 73-77.

[3] Някои по-важни публикации и оценки за Н. С. Трубецкой в българския печат:

Ив. Леков. Научното творчество на проф. Н. С. Трубецкой. // Българска мисъл, ХІV, 1939, № 1, стр. 69-73.

Б. Симеонов. Николай Сергеевич Трубецкой в Болгарии. // Болгарская русистика, ІІІ, 1976, № 2, стр. 43-45.

Б. Симеонов. Н. С. Трубецкой в Болгарии (документы). // Балканско езикознание, ХХ, 1977, № 4, стр. 5-12.

Ив. Леков. Николай Сергеевич Трубецкой (1890-1938). // Ив. Леков. Из близкото минало на славянското езикознание. Дейци и насоки. Съст. Ив. Буюклиев, Я. Бъчваров. София: Наука и изкуство, 1983, стр. 73-77.

Ив. Дуриданов. Общото, индоевропейското и балканското езикознание в Софийския университет. // Език и литература, ХLІІІ, 1988, № 5, стр. 13-25.

Н. Кочев. Николай Трубецкой (1890-1938). // Съпоставително езикознание, ХІІІ, 1988, № 4-5, стр. 216-220.

М. Чейка. Николай Сергеевич Трубецкой (1890-1938). // Съпоставително езикознание, ХV, 1990, № 2, стр. 104-108.

Вл. Мурдаров. Българистични занимания на княз Н. С. Трубецкой (Из историята на виенската славистика). // Вл. Мурдаров. Из историята на българистиката и на модерния български език. Пловдив: Пигмалион, 2003, стр. 100-109.

Ж. Колева-Златева. Николай С. Трубецкой и Болгария. // След пожара в Русия. Руската емигрантска литература и изкуство в европейски контекст. Научно и културно наследство на руската диаспора в България (1920–1940). Велико Търново, 2012, с. 322–326.

Също и в: https://www.academia.edu/5203216/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A1._%D0%A2%D1%80%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%86%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%B8_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F


Подготвено за публикуване от Ст. Б.

За Проекта

„Българистично лингвистично наследство. Портрети и творби на български и чуждестранни учени”
Научен проект № 09-422-01/09.04.2014 на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”

За Екипа

Ние сме:

Проф. Стоян Панайотов Буров,

доктор на филологическите науки, ръководител на проекта

Доц. д-р Велин Димитров Петров

Русин Асенов Коцев – докторант

За Контакти

 

 гр. Велико Търново, ПК 5003
 ул. "Теодосий Търновски" №2
 тел: +359 (62) 618 257
 тел: +359 (888) 331 776
 имейл: e.nasledstvo@gmail.com