Павел Борисевич (роден на 31 юли 1930 г.)  Павел Борисевич сред колегите си от катедра по германистика и нидерландистика [2]

През 1995 г. чествахме 65-годишния юбилей на проф. Павел Борисевич – изявен германист, допринесъл изключително много за израстването и утвърждаването на Катедрата по немска филология [при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”] [3] като значим център за учебна и научноизследователска дейност в областта на германистиката в България.

1. Жизнен и творчески път

Проф. Павел Борисевич е роден на 31 юли 1930 г. в гр. Варна. През периода 1951-1956 г. следва германистика в Софийския университет. За оформянето на неговите личностни и професионални качества по време на следването, както и в годините след това, от особено важно значение се оказват духовните му контакти с изтъкнатите университетски преподаватели проф. Константин Гълъбов, доц. Текла Сугарева и проф. Герхард Хелбиг (Лайпцигски университет).

След дипломирането си П. Борисевич постъпва на работа като учител по немски език в гр. Каварна (1956-1959 г.). През 1959 г. започва преподавателската си дейност, първо във Висшето техническо училище в гр. Русе, а от 1974 г. – във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Опитът в областта на чуждоезиковото обучение, придобит през 15-те години на преподаване във Висшето техническо училище в гр. Русе, както и от административната му дейност като ръководител на Катедрата по чужди езици от 1968 до 1974 г., позволяват на П. Борисевич скоро след избирането си за преподавател по съвременен немски език във Великотърновския университет да се открои и убедително да се наложи сред преподавателския състав.

Той поема лекционния курс по синтаксис на съвременния немски език и разработва своите лекции в унисон с най-новите теоретични изследвания в тази област. Ръководи и специализирани семинари по съпоставително изследване на българския и немския език и по психолингвистика.

В лекциите и семинарите П. Борисевич съумява да вгради и своите научни разработки по дискутираните проблеми, като ги представя в достъпна за студентската аудитория форма, и същевременно да изтъкне аспекта за приложимостта на определена теоретична постановка особено за чуждоезиковото обучение. Способността му да представя преподаваната дисциплина във връзка с други научни дисциплини допринася лекциите и научните му публикации да предизвикват интерес не само у езиковеди, но и у специалисти от други области.

Научното израстване на проф. П. Борисевич се очертава от следните моменти в творческата му биография. През 1974 г. защитава дисертация в Лайпцигския университет на тема „Zur operationalen Interpretation der Grammatik für den Fremdsprachenunterricht”. През 1980 г. е избран за доцент по синтаксис на съвременния немски език (с хабилитационен труд „Die Wortart als Baustein des Satzes”), а през 1992 г. – за професор (с хабилитационен труд „Typen des einfachen Aussagesatzes im Deutschen”).

Като гост-лектор проф. Борисевич е чел отделни лекции в университетите в Краков и Йена. С научни доклади е участвал в конгресите на Международния съюз на учителите по немски език в Лайпциг, Будапеща и Нюрнберг, както и в други международни конференции (във Варна, В. Търново). Специализирал е в Йенския (1975 г.) и във Виенския университет (1984 г.).

Преподавателската и научната си дейност проф. Борисевич успешно съчетава с административно-ръководна дейност в катедрата и факултета. В продължение на 12 години, от 1978 до 1990 г., той е ръководител на Катедрата по немска филология. През този период, благодарение на неговата настойчивост и взискателност, а в отделни случаи и под негово научно ръководство, осем преподаватели защитават кандидатски дисертации, двама се хабилитират и за други двама се откриват процедури за хабилитиране.

През 1993-1994 г. е председател на атестационната комисия към Филологическия факултет. От 1995 г. е гост-професор в Скопския университет (Република Македония).

2. Научно дело

Научното творчество на проф. Борисевич е представено в повече от 60 заглавия – учебници, статии, студии и монографии, които в по-голямата си част са публикувани в специализирани научни списания в Германия. То е създавано в продължение на 25 години и отразява неговите многостранни интереси в областта на съвременния немски език.

2.1. Основна лингвистична тема на изследване е изречението, респ. изреченски модели в съвременния немски език, на която проф. Борисевич посвещава отделни статии и двата си хабилитационни труда: “Zur Distribution und semantischen Struktur des Subjekts im Deutschen”, публикувано в „Lesebuch zum deutsch-bulgarischen Sprachvergleich”, Leipzig, 1981; “Satzgliedfunktionen und semantische Relationstypen als Bezugsgrößen des Sprachvergleichs”, публикувано в „Zeitschrift für Slawistik”, 1986, 1, 44-52; “Моделиране на изречението и речевите процеси“, публикувано в „Методология, моделиране, компютри“, В. Търново, 1987; „Umweltparameter und Satzform”, публикувано в “Biologische und soziale Grundlagen der Sprache”, Tübingen 1992, 357-370; “Anthropozentrische Parameter der Satzmodellierung“ – в „Методология, моделиране, компютри“, С., 1992.

2.2. С темата на дисертационния си труд “Zur operationalen Interpretation der Grammatik für den Fremdsprachenunterricht” проф. Павел Борисевич заявява своите амбиции да обедини усилията си на преподавател и учен за усъвършенстването на обучението по немски език в училищата и университетите в България.

Своите нетрадиционни идеи по този въпрос той излага отначало на страниците на списание „Deutsch als Fremdsprache” (“Einige Probleme der Grammatik für den Fremdsprachenunterricht”, публикувано в „Deutsch als Fremdsprache”, 1975, 3, 1975, 4). През 1980 г. ги поставя на дискусия на VI международен конгрес на учителите по немски език в Нюрнберг (“Eine kommunikativ orientierte Produktionsgrammatik für Anfangsunterricht”, публикувано в „Lehrer und Lernende im Deutschunterricht”, Berlin, München 1981), а през 1993 г. представя усъвършенстван вариант на своя модел на срещата на германисти от Германия, България и Румъния в Бон („Grammatiktheorie und -praxis. Zu einem modularen Gramammatikmodell für das Germanistikstudium im Ausland”, публикувано в Dokumentation, DAAD 27, Bonn, 1993, 443-460).

2.3. Проф. Борисевич е автор на 3 учебника. Първият „Учебник по немски език за специалностите на ВИММЕСС – гр. Русе“, е издаден през 1971 г. и е предназначен за студенти нефилолози. С този учебник проф. Борисевич цели да допринесе за по-доброто практическо овладяване на немския език от студенти с определена техническа ориентация.

Другите два учебника, „Записки към лекциите по синтаксис на съвременния немски език“ и “Deutsche Syntax, 2. Teil”, излезли от печат съответно през 1975 г. и 1981 г., са написани за студентите по немска филология, за да ги подпомогнат при усвояване особеностите на немския синтаксис. Опирайки се на съвременни научни изследвания и нови подходи, проф. Борисевич разработва съществени теоретични въпроси на немския синтаксис, като ги допълва от гледна точка на тяхната съпоставка с българския език.

2.4. В този кратък преглед не е възможно да отделим внимание на всички научни публикации на проф. Борисевич. Представата ни за него като учен обаче няма да бъде пълна, ако не отбележим интереса му и към други езици (руски, френски), за което свидетелстват участията му в конференциите на МАПРЯЛ и публикациите през 1994 г. в La langue et litterature françaises dans la civilization mondiale.

Ентусиазмът и всеотдайността към науката ще подтикват проф. Павел Борисевич към изследване и на други, малко разработени досега теми от областта на лингвистиката, с което той ще продължава да дава своя принос за развитието на езиковедската теория и практика.

Марийка Димитрова

БЕЛЕЖКИ

[1] Публикувано в „Проглас”, Филологическо списание на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, 1996, № 1, с. 93-95, във връзка с 65-годишнината на проф. д-р Павел Борисевич.
[2] Фотографиите са на Магдалина Чолакова.
[3] По-късно катедрата е преименувана в катедра по германистика и нидерландистика.

Подготвено за публикуване от Р. А. К.