- Детайли
- Категория: Годишнини
- Публикувана на 24 Юли 2015
- Посещения: 2710
Павел Борисевич
По-различна граматика на немския език, която да е събрана в компютърни програми, иска да разработи проф. Павел Борисевич. Според неговата представа този учебник ще съдържа програми на речта, които да помагат на студентите да говорят повече на немски език и по-правилно. Веднага след това обаче професорът признава, че едва ли ще му стигне времето да напише този така мечтан учебник. Заради безбройните си задължения като преподавател той не е успял до момента да се скрие, за да напише граматиката си.
Павел Борисевич е може би най-възрастният преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. До миналата учебна година [2008-2009 г. – бел. на ред.] той продължаваше да води лекции по синтаксис на немския език. Сега е решил да се прибере у дома при семейството си, затова и след тържеството, устроено му от немската катедра, той си замина за Канада. Там живее със съпругата си и дъщеря си от 2000 г., но самият той много често е в България заради студентите, които обичат да слушат лекциите му по немски синтаксис. Преди няколко седмици, на поредния конгрес на германистите във ВТУ, колегите на проф. Борисевич му посветиха тържество, с което честваха неговата 80-годишнина. „Аз не си падам много по такива тържества, но колегите ме зарадваха. Подариха ми картина за спомен, макар че аз нямам нужда от такива материални вещи, защото целият ми живот е преминал тук. Целият ми живот е спомен от Великотърновския университет”, усмихва се професорът.
Той е роден във Варна, завършил е в Софийския университет и още там граматиката го пленила. Той дошъл във Великотърновския университет през 1973 г., след като бил вече ръководител на катедрата по чужди езици в Русенския университет. Научил, че във Велико Търново има място за преподаватели по немски език, проучванията му показали, че ако иска да се развива като германист, тук е мястото, и се преместил. Останал до 1995 г., когато се пенсионирал. След това поработил като преподавател по немски език в Скопие, преселил се с фамилията си в Канада и... отново, макар и за малко, се върнал във Великотърновския университет.
„Голямо предизвикателство е да си учител. Виждаш как младите хора попиват или пък не попиват знанията, как напредват пред очите ти. А когато не напредват, ти търсиш по-добър начин да ги научиш и това също е интересно”, казва професорът. И признава, че никога не се е сърдил на студентите, които не обичат граматиката на немския език, а предпочитат литературата.
„Сега вече нямам часове. Не искам да имам, защото заплащането е обидно ниско, даже бих казал унизително. Получавам по 2-3 лв. на час. Ако бях по-млад, сигурно щях да организирам стачка, но на 80 г. къде да ходя. Дано по-младите колеги не се примиряват с това положение. Вярно, криза е, но 50 г. вече сме в тази криза. Едно време и аз се примирявах, работех за социализма, обаче сега е капитализъм. Съгласен съм, че такива като мен въобще не са нужни на дивия капитализъм, но на културния ще му трябваме дори и след 100 г.”, разсъждава преподавателят. И допълва, че красотата на Велико Търново е една от причините толкова дълго да остане тук. Гледките към Царевец, стария град и Янтра той си е пъхнал в куфарите, преди да поеме за Канада. И въпреки че се прибира при семейството си, проф. Павел Борисевич не крие, че България му липсва всеки път, щом си тръгне от тук. „Канада е организирана държава. Но България ми харесва много. Социалното положение на хората тук никак не е добро, но въпреки това аз ще се върна. Надявам се да не умра, докато дойде това време да си дойда у дома”, споделя с тъга професорът.
Освен като чудесен преподавател по немски език много от студентите познават проф. Борисевич и като добър спортист. „О, това беше толкова отдавна”, въздъхва преподавателят и разказва за годините в своето детство, когато тренирал бокс. Заради вечно тънкото си телосложение и малкото килограми той винаги се състезавал в малките категории. По едно време стигнал до големите състезания и станал шампион на България в полулека категория, а през 1951 г. грабнал и Купата на „Странджата”.
Проф. Борисевич е наследил странното си име от своя баща – украинец. Майка му била латвийка по народност, но двамата се срещнали във Варна. Били емигранти от руската революция и решили да останат в България. Самият той е бил веднъж в Латвия. Съпругата му е българка, която сега го е отвела в Канада, където учи дъщеря им.
Сашка Александрова
Публикувано във в. „Борба” (Велико Търново), брой 218 от 11 ноември 2010 г.