ПРОФ. Д.Ф.Н. СТЕФАНА ДИМИТРОВА НА 80 ГОДИНИ

 

Стефана Димитрова

Стефана Димитрова е родена на 13 август 1935 г. в гр. Сливен в семейството на писателя Петър Димитров-Рудар и преводачката Божана Михайлова Димитрова. Завършва с отлична диплома Московския държавен университет „М. В. Ломоносов”, където през 1967 г. защитава кандидатска дисертация на тема „Аспектите в хипотезата на Сапир и Уорф”. Неин научен ръководител е световно известният Владимир А. Звегинцев, а Стефана Димитрова се окичва със славата на най-добрата негова ученичка. През 1980 г. защитава голям докторат на тема „Пресупозициите на дискурса”.

От 1983 г. е професор по общо и славянско езикознание. В продължение на 10 години е била ръководителка на Секцията по общо и приложно езикознание в Института за български език. Работи като гост професор в Полша и Германия, чете лекционни курсове в Пловдив, Шумен, Софийския университет, Велико Търново.

Член е на Европейското лингвистично дружество и на Американското лингвистично дружество. Почетен доктор на Шуменския университет от 1998 г., където е работила 13 години по съвместителство и е основателка и ръководителка на катедрата по руски език.

Авторка на повече от 500 монографични изследвания, учебници, помагала, речници, студии, статии, рецензии. Владее руски, полски, английски, немски, френски; ползва всички славянски езици, хинди, санскрит, латински, старогръцки. Тя е зам.-главен редактор на списание „Съпоставително езикознание” и член на редакционния съвет на списание „Чуждоезиково обучение”.

Научните й интереси са в областта на общото езикознание, славистиката, прагматиката, лингвистиката на текста, психолингвистиката, съпоставителното езикознание и др.
Книгата й „Квантитативните и структурални методи в изкуствознанието” (1979) е първото българско монографично изследване на структуралните методи в различните области на хуманитаристиката, вкл. в езикознанието. Книгата й „Лингвистична относителност” (1989), в която е представено авторско виждане за теоретичната членимост на хипотезата на Сапир и Уорф и за комплементарните и некомплементарни релации между нейните три аспекта – лингвистичен, гносеологичен и психологически, е удостоена през 1990 г. с наградата на БАН „Акад. Владимир Георгиев”. Книгата „Лингвистична прагматика” (2009) е първият български системен курс по прагматика, чието основно предназначение е да служи за подготовка на студентите в магистърските лингвистични програми на българските университети. Тя обаче многократно надхвърля предназначението си и се превръща в четиво не само за студенти, но и за докторанти, млади и утвърдени учени, семиотици, читатели с интереси в областта на обществените комуникации и на хуманитаристиката като цяло.

Стефана Димитрова има първенство в българската лингвистика в разработката на модерни теории и прилагането на иновативни методи и подходи. Първа тя в докторската си дисертация (1980 г.) въвежда в нашето езикознание термина пресупозиция и разработва въпроса за пресупозитивната основа на изказите в текста. По-късно тя въвежда и темата за езиковата демагогия, вж. по-специално книгата „Езикова демагогия” (1999), посвещава немалко усилия в разработката на така нар. „лингвистика на лъжата”. За нейна най-голяма лингвистична заслуга се признава теорията й за асистемността на езика и за антисистемата като движеща сила на езиковата еволюция. На тази тема е посветена издадената в САЩ монография „Исключения в русском языке” (1994), но авторката започва заниманията си много по-рано, още в 1973 г., откогато датира първата й публикация по въпроса. След Вл. Георгиев Стефана Димитрова е вторият български лингвист с публикация в много престижната руска поредица „Новое в зарубежной лингвистике” (вып. ХV, 1985). Тя е първата българска лингвистка, на която е присъдена научната степен „доктор на филологическите науки” (1980 г.).

Проф. д.ф.н. Стефана Димитрова е емблематично име в българската лингвистика, чиито трудове се ползват със световна известност.

 

Проф. Стефана Димитрова сред участниците в Х международна
научна конференция по устна комуникация
Велико Търново, 7-8 ноември 2014 г.

Проф. д.ф.н. Стефана Димитрова има изключителни заслуги за развитието на лингвистиката във Великотърновския университет – русистика, обща лингвистика, психолингвистика, модерна лингвистична българистика. Тя е авторитетен рецензент на десетки дисертационни трудове и материали за хабилитации, председател и член на научни журита, увлекателен лектор, незаменим консултант и събеседник на студенти, докторанти и млади учени. Участва с лекционни курсове в магистърските програми на Филологическия факултет. Един от най-постоянните участници в международните научни конференции по книжовно-разговорна реч и устна комуникация, които периодично се организират от Катедрата по съвременен български език.

Проф. д.ф.н. Стефана Димитрова с доц. д-р Мария Илиева (вляво) и проф. д.ф.н. Живка Колева-Златева – ІХ международна научна конференция по устна комуникация, Велико Търново,
28-29 октомври 2011 г.

По-важни трудове:

 

Русский язык. Учебный комплекс для системы внешкольного обучения в Н. Р.Болгарии. І. Книга для слушателя, 256 с.; ІІ. Книга для преподавателя, 118 с.; ІІІ. Граммпластинки (фонетический курс). Москва: Русский язык, 1978; ІІ изд. 1979; ІІІ изд. 1981; ІV прераб. изд. 1985. (в съавторство)

Квантитативните и структурални методи в изкуствознанието. София: Наука и изкуство, 1979, 126 с.

Руско-български фразеологичен речник. София: Наука и изкуство; Москва: Русский язык, 1980, 582 с. (в съавторство)

Повторительный курс русской грамматики для студентов ВЛТИ. София: Издателство на Висшия лесотехнически институт, 1981, 180 с.; ІІ изд. София: Наука и изкуство, 1987, 187 с.

Хрестоматия по лексикологии русского языка. Шумен: Висш педагогически институт, 1981, 187 с.

Текст и подтекст. Наблюдения над пресупозициите в руския дискурс. София: Наука и изкуство, 1984, 146 стр.

Лингвистична относителност. София: Наука и изкуство, 1989, 186 с.

Исключения в русском языке. Columbus, Ohio: Slavica Publishers, Inc., 1994, 246 стр.

Хрестоматия по морфологии русского языка. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 1994, 336 с.

Кратка руска граматика. София: Наука и изкуство, 1997, 247 с.; ІІ изд. 1999; ІІІ доп. изд. с упражнения 2002, 338 с.; ІV изд. 2003, 338 с.

Езикова демагогия. София: Наука и изкуство, 1999, 120 с.

Пособие по морфологии современного русского языка. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 2000, 188 стр. (в съавторство)

Подлог, сказуемо, допълнение… Велико Търново: Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий”, 2004, 172 с.

Лингвистична прагматика. София: Велес, 2009, 239 с.

Съставителство и редакция:

Лингвистика на текста. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 1995, 267 с.

Български език. Najnowsze dzeje językόw slowjańskich. Opole: Uniwersytet Opolski, 1997, 283 с.

Езиково съзнание. София: Наука и изкуство, 1998, 412 с.

Прагматика на текста. Българско езикознание ІІ., София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2001, 374 с.

Език и манталитет. София: Военно издателство, 2004, 250 с.

Език и идиолект. София: Военно издателстно, 2006, 285 с.

Българско-руска съпоставителна граматика. Т. 1. Фонетика. Шумен: Издателство на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”, 2007, 257 с.; Т. 2. Синтаксис. София: Велес, 2009, 280 с.

БЕЛЕЖКИ

Използвани са материали, предоставени от юбилярката. Разгърната библиография на трудовете на проф. д.ф.н. Стефана Димитрова за периода 1957-2004 г. вж.: М. Алмалех. Публикации на проф. д.ф.н. Стефана Димитрова. // Български език, 2005, № 4.

Стоян Буров

• Предишна
• Следваща