- Детайли
- Категория: Годишнини
- Публикувана на 28 Септември 2015
- Посещения: 3642
90 години от рождението на проф. Борис Симеонов
(1925 – 1996) [1]
Борис Симеонов [2]
През 2015 г. се навършват 90 години от рождението на изтъкнатия български учен проф. Борис Симеонов – специалист в областта на общото и балканското езикознание, ономастиката, прабългаристиката, фонетиката и фонологията, етимологията.
Той е роден на 29 септември 1925 г. в с. Мургаш, Годечко. През 1944 завършва с отличен успех класическата паралелка на Трета софийска мъжка гимназия, а през 1950 –класическа филология в Софийския университет. Две години по-късно вече е асистент по общо езикознание в същия университет.
Проф. Борис Симеонов има релефно изразен собствен изследователски профил. Респектираща по обем, тематично и жанрово разнообразна е неговата творческа продукция – над 240 публикации (монографии, учебни помагала, статии, езикови бележки, научнопопулярни материали, свързани с лингвистиката, рецензии и др.) у нас и в чужбина. Подчертан интерес авторът проявява към ономастиката, завещавайки ни редица ценни проучвания върху местни, лични и родови имена. Ономастични са и двата му труда, с които през 1966 г. се хабилитира за доцент – Топонимията на Годечко и Етимологичен речник на местните имена от Годечко. В топонимията на този западнобългарски ареал Б. Симеонов открива два архаични пласта – предславянски (трако-романски) и славянобългарски. Изследователят акцентува върху старинния произход на имена като Прагоно, Магулица, Расуле, Арница, Магила (в които се открива акавизъм), Върлосо, Малосе, Гърбас (в тяхната морфоструктура е налице остатък от свойствения на старобългарската детерминативна система член за близка определеност сь). За първи път етимологично обяснение получават трако-романските топоними Бучумет, Пинет, Ковцел, Муцкел, Цикура, Вакарел, Балша, Магулица, Ренда. Важни трудове в областта на ономастиката са и Произход на селищните названия в Западнософийския район, Местните имена от района на гр. Плиска, Шуменско и др.
Забележителен е приносът на проф. Борис Симеонов в областта на прабългарското езикознание – етнонимия, топонимия, антропонимия, титулна практика, епиграфика. Усилията му са насочени към изясняването на въпросите, свързани с етногенезиса и духовната култура на прабългарите. Паралелно с това той работи задълбочено и върху дешифрирането на протобългарското рунно писмо. Основавайки се на ранновизантийски и китайски източници (до V в.), както и на лингвистични данни, той достига до извода, че прабългарският език има родство с хуно-алтайски език, но не е идентичен с тюркските езици. Тълкувайки етнонима булгар(и), Б. Симеонов го причислява към системата на други древни етноними от Централна Азия и на прабългарските родови имена, базирани на тотемната теория. Според автора етнонимът ни е двукомпонентен – булг(а) – „животно с ценна кожа, белка, златка, самур” и -ар „човек, хора”, откъдето буквалният превод на булгари е „хората, потомците на булгата”.
Проф. Симеонов съсредoточава научните си анализи в прабългаристиката и върху произхода и значението на редица топоними – Каспичан, Tутракан, Шабла, Мадара; върху титлите на длъжностните лица във военноадминистративната йерархия на Първата българска държава.
На същата проблематика е посветен и хабилитационният труд „Прабългарска ономастика”, с който през 1983 г. Борис Симеонов става професор. Този обобщаващ труд е издаден едва през 2008 г. с подкрепата на Златко Димитров, Вера Борисова (син и дъщеря на автора) и проф. д.ф.н. Петя Асенова.
Сериозни приноси проф. Симеонов прави и в областта на общотеоретичната, българската, съпоставителната и балканската фонология. Автор е на задълбочени студии и статии, като Моделиране на консонантната система в балканските езици, Дистрибутивна характеристика на фонемата В в съвременния български език, Българските сонантни фонеми от фонологична гледна точка, Структурно-фонологичен поглед върху българската вокална система и др. Фундамент на теоретичните му изследвания във фонологията е идеята на Н. С. Трубецкой за триизмерност на фонемните системи. Според българския езиковед всяка фонологична система притежава три вида фонеми – вокали, сонанти и консонанти, а фонологичното съдържание на фонемите се обуславя от три основни измерения – локалност, модалност и сонорност за консонантите; и локалност, модалност и квантитет за вокалите и сонантите.
В унисон със своя учител акад. Вл. Георгиев проф. Симеонов има научно присъствие и в лингвистичната балканистика – изследването на палеобалканските езици. По тази тема в лингвистичния му фокус са особеностите на субстратните езици, на балканолатинския, отношенията между тракийския, балканолатинския и славянския.
В сферата на индоевропейското езикознание разглежда лаутфершибунга и други фонетични явления в старите индоевропейски езици, предлага уточнение на Гросмановия закон; в общото езикознание е автор на студии и статии за отношението между езика и мисленето, за знаковия характер на езика, за езиковата норма, за структурата на думата и др. Популярна е неговата дефиниция за същността на граматичното значение – “вид осъзнато и изразено в структурата на езика отношение”.
Като забележителна може да се определи и преподавателската дейност на проф. Борис Симеонов. Той чете лекции по увод в езикознанието в три български университета – СУ „Св. Климент Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски” и ШУ „Еп. Константин Преславски”, води различни спецкурсове (Актуални проблеми на общото езикознание, Балканско езикознание, Увод в индоевропейското езикознание, Прабългарите и техният език), ръководи студентски кръжоци и топонимични експедиции. Активната му работа със студентите го утвърждава като учител на цяло поколение българисти. Неслучайно създаденият през 2001 г. Лингвистичен студентско-докторантски клуб в Пловдивския университет носи неговото име – жест на признателност към човека, създал първия езиковедски кръжок в Пловдив и посветил много време и творческа енергия на младите филолози. Както сполучливо отбелязва проф. д-р Илиана Кръпова, дългогодишен асистент на проф. Симеонов в ПУ „Паисий Хилендарски”, той остава в паметта на своите ученици като „представител на едно поколение, което може би вече си е отишло безвъзвратно от аудиториите и живота, но от чиято харизма и колорит всяко поколение студенти има нужда, за да разбере по-добре какво означава да бъдеш учен и преподавател”.
Красимира Чакърова
Тенчо Дерекювлиев
Библиография за Борис Симеонов
П. Асенова. Борис Симеонов на 60 години. – Съпоставително езикознание, 1985, кн. 5.
П. Асенова. Проф. Борис Симеонов – ученият и учителя. – В: Името в паметта на езика. Сборник в памет на проф. Борис Симеонов. С., 2008.
М. Данчева. Библиография на трудовете на Борис Симеонов. – Съпоставително езикознание, 1985, кн. 5.
А. Делева. В чест на учителя! (По случай 70 години от рождението на проф. Борис Симеонов). – Научни трудове на Пловдивския университет, т. 33, кн. 1, Филологии. Пловдив, 1995.
Е. Иванова. Проф. Борис Симеонов в Шуменския университет. – В: Името в паметта на езика. Сборник в памет на проф. Борис Симеонов. С., 2008.
Ил. Кръпова. Спомен за Проф. Боби Симеонов. – В: Името в паметта на езика. Сборник в памет на проф. Борис Симеонов. С., 2008.
БЕЛЕЖКИ
[1] Статията е специално подготвена за „Езиково и езиковедско наследство”. [Бел. на ред.]
[2] Фотографията е любезно предоставена от доц. д-р Красимира Чакърова – ръководителка на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов” към Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Вж. за клуба:
http://lingvclub.slovo.blogs.uni-plovdiv.net/%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2/